Володимир Зеленски се обърна към украинците в четвъртата годишнина от началото на голямата война. Президентът на Украйна разказа в 19-минутното обръщение какъв огромен път е изминала страната и нейните граждани от 24 февруари 2022 г. насам и показа кабинета си в бункера на улица "Банкова" в Киев, където е работил в първите месеци на руското нападение:

"Днес стават точно четири години, откакто Путин „щеше да превземе Киев за три дни“. И това казва много за нашата съпротива, за начина, по който Украйна се бори през цялото това време. Зад тези думи стоят милиони наши хора. Зад тях стоят огромна смелост, много тежък труд, издръжливост и дълъг път, който Украйна извървява от 24 февруари насам.

Този кабинет, тази малка стая в бункера на "Банкова" - тук бяха първите ми разговори със световните лидери в началото на войната. Тук говорих с президента [на САЩ Джо] Байдън и именно тук чух: „Володимир, има заплаха, трябва спешно да напуснете Украйна. Готови сме да помогнем.“ И аз отговорих, че ми трябват оръжия, а не такси.

Всички ние сме живи хора и в онзи ден на всички ни - на всички украинци - ни беше и страшно, и болно, мнозина бяха в шок и не знаеха какво да кажат. Но на някакво… на някакво невидимо ниво всички знаехме, че друга Украйна нямаме. Това е нашият дом и разбирахме какво трябва да направим.

Това беше избор. Избор, който тогава направиха милиони украинци и украинки. Нашите хора не вдигнаха бялото знаме, а защитиха синьо-жълтото. А окупаторите, които мислеха, че тук ще ги посрещнат с цветя, видяха опашки пред военните комисариати. Нашите хора избраха съпротивата.

Работех тук [в бункера], после се качвах горе и се обръщах към вас, към хората. Тук беше нашият екип, правителството, ежедневните съвещания с военните, разговорите, търсенето на решения - всичко необходимо, за да устои Украйна. Честно казано, имаше всякакви моменти. Тук звучеше и официален език, и нецензурен, защото всеки пакет помощ, всяка санкция срещу Русия, всяка доставка на оръжие трябваше буквално… буквално да бъде извоювана. Да бъде извоювана вярата в Украйна. Да се направи така, че светът да се включи.

Призивите подействаха, защото украинците се бореха така, че спираха дъха. И тази съпротива се виждаше дори от космоса. Това вдъхновяваше - и съвсем скоро всички видяха това синьо-жълто море: хиляди хора с нашите знамена по площадите на Европа и света.

Така постепенно, трудно, стъпка по стъпка, тухла по тухла Украйна изгради онази опора, която ѝ позволи да издържи: когато устояхме първия ден на войната - най-дългия в живота. После още един. И още един. След това седмица. Две. А после… месец. И видяхме пролетта, когато изглеждаше, че този февруари никога няма да свърши. Получихме своята първа пролет по време на великата война. Това беше преломен момент - тогава за пръв път у всеки проблесна мисълта: ще можем. Украйна ще може.

Следващият важен етап от нашата борба беше, когато Украйна не само устоя и държеше отбраната, но и отвръщаше на удара. Когато цели градове създаваха история. Градове-герои. Градове на герои. Които вървяха напред. Имаше първи настъпления, първи успехи и нещо незабравимо: първите очи - очите на украинците, които дочакаха своите.

Думата „хлопок“ (взрив) придоби ново значение. И как се зарадвахме, когато чухме първия „хлопок“ в Русия. Това не е злорадство - така на украински звучи справедливостта. Звучи като като грохота, с който крайцерът „Москва“ потъна. Тогава това беше събитие, после - традиция.

Малко неща топлят душата на украинците така, както кадрите на горящи военни обекти на врага и неговите нефтопреработвателни заводи. Когато се случи за първи път, това беше голяма новина. Сега - почти ежедневие.

Онова, което някога изглеждаше фантастика, сега е норма.

Но и това не е достатъчно - ще правим повече, защото Русия, за съжаление, не спира и воюва с всички средства срещу света, срещу нас, срещу хората.

Путин разбира, че не може да победи Украйна на бойното поле и „втората армия в света“ воюва с жилищни блокове и електроцентрали. А сега украинците преживяват най-тежката зима в историята.

Кой друг народ го може? Въпреки войната, атаките, изпитанията - да побеждава злото, да побеждава унинието и отчаянието. И да се държи. Да се държи в единство.

И при всичко това - да постига резултати навсякъде. След всяка атака да се възстановява. Всеки път да попълва ракетите за противовъздушната отбрана. Всяка сутрин да отива на работа. Постоянно да държи позициите. Да говори със света като равен с равен.

От всяка стъпка, постижение и малка победа се създава великата Украйна. Велика, защото в нея сте вие - хората, които вдъхновяват планетата.

Много искам някой ден да дойда тук с президента на САЩ. Сигурен съм: само ако посетиш Украйна, видиш със собствените си очи нашия живот и борба, усетиш хората ни и това море от болка - само така можеш да разбереш за какво всъщност е тази война. И заради кого. Кой е агресорът. Върху кого трябва да се оказва натиск. Да разбереш, че Украйна защитава живота - именно за това воюва. И това не е уличен бой. Това е нападение на болно държавно ръководство срещу суверенна държава. Да разбереш, че Путин е тази война. Той е причината за началото ѝ и пречката за края ѝ. И именно Русия трябва да бъде поставена на мястото ѝ, за да има истински мир.

Казват, че времето лекува. Не съм сигурен. Поне не знам колко време е нужно, за да заздравеят всички наши рани. Всички тези мъчителни въпроси „колко?“, от които гори отвътре. Колко сълзи са изплакани? Колко атаки, коварни удари? Колко белези по сърцето? Колко знамена по нашите гробища? Колко имена?

Разбира се, всички искаме войната да свърши. Но никой няма да позволи Украйна да свърши. Искаме мир. Силен, достоен, дълъг. И преди всеки кръг преговори давам на екипа ни много ясни директиви. Те са в секретни укази, но няма да разкрия държавна тайна, ако кажа основното: да не зануляваме тези години, да не обезценяваме борбата, смелостта, достойнството и всичко, през което премина Украйна. Не може това да бъде отдадено, забравено или предадено. Затова има толкова преговори и битка за всяка дума, за всяка точка, за реални гаранции за сигурност - сделката трябва да бъде силна. Историята ни наблюдава внимателно. Споразумението не трябва просто да бъде подписано - трябва да бъде прието. Прието от украинците.

Като си спомним началото на нахлуването и погледнем днешния ден, имаме пълното право да кажем: защитихме независимостта, не изгубихме държавността, Украйна съществува - и не само на картата.

До пролетта остава по-малко от седмица. Преживяваме най-тежката зима в историята. Това е факт. И е много трудно. Трудно за всички вас. Но както в първия ден на войната, продължаваме да изграждаме утрешния ден - стъпка по стъпка, дело след дело, постижение след постижение. И всеки резултат, всеки успех, всяко наше „Украйна успя“ е заслуга на всички вас. На украинския народ.