Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент прогнозира, че до две години Ормузкият проток ще бъде „без значение“. Тъй като производителите на петрол от Персийския залив вече изграждат обходен маршрут, може да се окаже, че Бесент е прав, коментира Оilprice.com.
Независимо какво се говори, протокът не е затворен. През него минава сенчеста петролна магистрала с голям капацитет. След началото на войната в залива ОАЕ, Ирак, Кувейт и Катар транспортират повече от 4 милиона барела на ден чрез
сенчеста мрежа от танкери
Според Bloomberg край Оман са събрани около 150 кораба - през януари са били едва 40-ина. Само саудитската компания "Бахри“ е разположила 16 VLCC - гигантски танкери за превоз на суров петрол, край бреговете на Оман, като се съобщава, че на път са още три.
Сенчестата мрежа се оформя в началото на май, когато американските военни започват да контролират прехвърлянията от кораб на кораб край Фуджейра в ОАЕ и Сохар в Оман. Танкери, превозващи суров петрол от Персийския залив, преминават през Ормузкия пролив с изключени транспондери и светлини, след което спират до по-големи кораби, чакащи извън пролива. Като прехвърлят товара си, тръгват обратно към Персийския залив за ново зареждане.
Преди войната през протока са преминавали близо 20 млн. барела нефт и рафинирани продукти на ден, което беше и причината да се прогнозират трицифрени цени на петрола, ако Иран блокира преминаването. Но стана друго - нефтопроводите, аварийните запаси и бързо разрастващият се сенчест флот поддържат достатъчно доставки.
Саудитска Арабия влезе във войната с предимство пред съседите си от залива. Газопроводът Изток-Запад с капацитет 5 млн. барела на ден пренася суров петрол от находищата на изток през кралството до Янбу, което позволява на Aramco да
изнася от Червено море, без да използва Ормузкия проток. Рияд транспортира по-големи количества петрол през системата по време на войната. Но се появи друг проблем -
Иран мобилизира хутите
и танкерите, плаващи от Янбу през Червено море и Баб ел-Мандеб, стават мишени на атаки на хутите превръщат трасето във втори Ормуз.
Ройтерс съобщи, че Саудитска Арабия е започнала да предлага на азиатските рафинерии среден и тежък суров петрол Arab Medium и Arab Heavy чрез трансфери от кораб на кораб край Фуджейра. Това би спестило на купувачите необходимостта да изпращат собствени танкери през Ормуз за саудитския петрол. Aramco също така е предложила петрол Arab Light от египетския терминал Сиди Керир, след като атаките на хутите усложниха износа от Янбу. Ако тази ситуация остане непроменена, предсказанието на Бесент би могло да се сбъдне.
Но има още проблеми
ОАЕ разполага със собствен тръбопровод с капацитет 1,5 млн. барела на ден от Абу Даби до Фуджейра в Оманския залив, но по-голямата част от иракския, кувейтския и катарския износ остава силно зависим от Ормузкия проток. Изграждането на
достатъчен газопроводен капацитет за пренасочване на 50% до 70% от доставките, които към момента минават през протока, би изисквало нова инфраструктура в няколко държави.
Африка също не е имунизирана срещу проблема. Корабите, отклонени от Ормузкия проток и Червено море, все по-често са принудени да използват по-дългия маршрут покрай Нос Добра Надежда, което добавя хиляди мили към пътуването, а има и опасност от възраждане на сомалийското пиратство. Все повече търговски кораби се разпръскват в западната част на Индийския океан и около Африка, а военноморските сили на САЩ и съюзниците им, които значително намалиха сомалийското пиратство след пика му през 2011 г., сега са пренасочени към Персийския залив, оставяйки тези води незащитени.
На 12 август Ройтерс съобщи, че много VLCC танкери сега напълно избягват Баб ел-Мандеб и саудитските барели се движат на север през Червено море и Суец или предприемат много по-дълги пътувания около Африка. Накратко, цената за поддържане на движението на петрола от Персийския залив е висока и засега расте.
