Цар Самуил и употребата на прилагателното "македонски" са едни от точките на неразбирателство в Съвместната историческа комисия между България и Република Северна Македония. А същевременно постигането на осезаеми резултати в разбирането на общата ни история е едно от условията на София да каже "да" на преговорната рамка на Скопие с ЕС. България настоя да се променят учебните програми по история, което все още не се случва.

БНТ представи извадки от учебниците по история в РС Македония и даде думата на един от членовете на комисията - чл.-кор. проф. Иван Илчев, да направи коментар по твърденията в тях.

Ето и примерите:

В Скопие продължават да настояват, че Самуил е македонски цар на македонско царство, като такива твърдения изобилстват в учебниците за IV, V и VI клас в югозападната ни съседка. На картата долу, например, е Първото българско царство при управлението на цар Самуил години преди падането под Византийско робство. На малката карта вдясно, според учебниците в Скопие, е т.н. "македонско царство", което, според учебника, "завършва процеса по окончателно формиране на македонската държава и народ".

В северномакедонските учебници по история пише също така, че Цар Самуил е основоположник на македонска царска династия, който заедно с тримата си братя - Давид, Аарон и Мойсей, вдига въстание срещу българската власт през 969 г., отхвърля я и създава македонско царство.

"Когато те твърдяха, че Самуил е македонски цар - ние нееднократно казвахме: "Добре, ще го представим в нашите учебници, дайте ни един извор, в който това да го пише". И те не отговориха нито веднъж. Говореха, че Самуил е славянски цар. Казахме: "Да, нямаме нищо против. Дайте един извор, в който това да го пише". Такива извори няма - коментира проф. Илчев. - Самуил е всъщност комитопул. Син е на комит Никола - областен управител на част от Западна България. Приема царското достойнство през 997 г., едва след като българският княз Роман умира в плен във Византия. Историците в Скопие мълчат за тези факти. Те няма как да обяснят някои неща. Например няма как да обяснят как византийските хронисти в края на 12-и и началото на 13-и век наричат император Василий II "Българоубиец". Той, между другото, никъде в македонските учебници не е споменат с това прозвище."

В учебниците в Скопие четем, че в държавата на Самуил се пишело на "македонски славянски език". А проф. Илчев пояснява: "За тях от Средновековието насам, от Гюешево насам е България, от Гюешево нататък е Македония. Като много добре знаем, че такава граница не е имало никога до прокарването ѝ с Берлинския конгрес."

Учениците в РС Македония учат също така, че глаголицата е дело на Светите братя Кирил и Методий, за да "християнизират по-лесно македонските славяни около Солун", като впоследствие славянската писменост се разпространила в други съседни земи - най-първо в България.

"Глаголицата е създадена от Светите братя да спечелят държавата Великоморавия за византийската кауза и те отиват с тази азбука във Великоморавия. Те никога не се появяват в Македония. В Македония идват техните ученици, и то години по-късно", обяснява проф. Илчев.

Освен това, според северномакедонските учебници, Свети Климент - първият епископ, проповядвал на български език и основател на Охридската книжовна школа, е говорел на "старославянски" и е основоположник на "македонската църква".

"Но в житията на Климент Охридски пише, че Борис го е изпратил в Македония, за да проповядва Словото Божие и да разпространява писмеността и той е бил хиротонисан за епископ от българската църква", контрира проф. Илчев.

И още: Охридската архиепископия, което е наименование на българската автокефална православна църква в завоюваните от Византия български земи, според учебниците в Скопие, е самостоятелна македонска църква.

"Тук не искам да споря, просто ги съветвам да прочетат хрисовула на Василий II за правата, които се дават на Охридската архиепископия и там се казва, "че е назначаван за епископ на цяла България", коментира българският историк.

Сред другите твърдения са, че българите са "монголско татарско племе от тюркската група народи". Същевременно жителите на днешната Република Северна Македония, били наследници на "антични македонци" и митичния герой "Македон", претопени от славянски племена през V-VIII век. На това проф. Илчев контрира: "Те например никъде не споменават, че в земите между Солун и Битоля живеят прабългарите на Кубер".

За Гоце Делчев твърдението е, че е роден в "многочленно семейство в Кукуш". Прилагателното "българско" е изпуснато. А също така учениците там учат, че Илинденско-Преображенското въстание е само "Илинденско", което нашите историци считат за опит то да бъде "отвързано" от българския му произход.

"Шест поколения в Република Северна Македония учат по такива учебници. До Втората световна война са учели, че са сърби. Когато са били в състава на Югославия са учели, че са че са македонци. Единственото, което не се променя през десетилетията, е тезата, че основният враг на Скопие на Балканите е България", посочва проф. Иван Илчев.