Медия без
политическа реклама

Учениците не искат да учат говедовъдство, спедиция и кетъринг

67 са закритите паралелки с прием след 7 клас в страната поради липса на желаещи

Една от планираните у нас паралелки в осми клас по кетъринг не е събрала нужния брой ученици
Pixabay
Една от планираните у нас паралелки в осми клас по кетъринг не е събрала нужния брой ученици

67 са закритите паралелки с прием след 7 клас в страната, става ясно от отговори на министерството на образованието на въпроси на "Сега". Заради липса на желаещи да ги изучават не са били реализирани паралелки по говедовъдство, спедиция, трайни насаждения, текстообработване, логистика на товари, автотранспортна техника, кетъринг, лозаровинарство и т.н.

За учебната 2022/23 г. МОН утвърди 2414 паралелки в осми клас, като от тях реализирани са 2374, т.е. 67 по-малко от заложеното. 952 от тях са профилирани, а 1395 - професионални.

Най-много закрити паралелки има в София - 14, следват Пловдив и Плевен - с по 6 закрити паралелки, Ямбол, Сливен и Разград - с по 4 закрити, както и Благоевград, Добрич и Русе - с по 3 закрити паралелки. По две нереализирани паралелки има във Варна, Габрово, Пазарджик, Кърджали, Силистра, Смолян, Хасково и Шумен, а по една - във Враца, Велико Търново, Перник и Търговище.

Прави впечатление, че повечето незапълнени паралелки в страната са такива, даващи професия. Ученици не са се събрали например за 3 паралелки със специалност "машини и системи с ЦПУ" (цифрово програмно управление), за 2 паралелки по автотранспортна техника, по малък и среден бизнес, мебелно производство, механизация на горското стопанство, спедиция, транспортна и складова логистика, текстообработване и трайни насаждения.

По 1.5 нереализирани паралелки има в специалностите автоматизация на непрекъснати производства, механизация на селското стопанство, охранителна техника, производство на кулинарни изделия и напитки, на хляб, хлебни и сладкарски изделия, на облекло и текстил, говедовъдство. По една пък нереализирана паралелка има по електрообзавеждане на транспортна техника, каменоделство, кетъринг, логистика на товари, лозаровинарство, осигуряване на продуктова информация, ръководител движение, строител на пътища и магистрали, технология на хомеопатичните и фитопродукти и др.

В цялата страната не са били реализирани 4 паралелки в профил "предприемачески" и по 2 - в профил природни науки и профил софтуерни и хардуерни науки.

"Въпросните паралелки не са успели да намерят нужния брой ученици в дадени гимназии, но това не означава, че те не се изучават в други гимназии, където към тях е имало интерес", подчертават от просветното министерство.

От утвърдените 27 паралелки в задочна и вечерна форма пък са реализирани 20. Закритите паралелки са по 1 в областите Бургас, Варна, Добрич, Ловеч, Пазарджик, София-област и Шумен. 

 

ИНТЕРЕС КЪМ ЗАВАРЧИЦИ

С 15 000 души е намалял броят на българите, които през 2022 г. са преминали през курсове за квалификация и преквалификация и са придобили нови умения за пазара на труда или нови професии, става ясно от данни на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), която неотдавна проведе конференция за професионалното обучение. През т.г. те са били 35 000, докато миналата година броят им е бил над 50 000.

 Агенцията отчита, че до октомври т.г. се запазва интересът към обучението за монтьори на транспортна и на подемно-транспортна техника (над 13 000 лица). С 50% се е увеличил броят на обучените за заварчици (около 1 280 лица). Два пъти по-голям е броят на обучаващите се за електротехници и електромонтьори (около 600 лица). Наблюдава се увеличение в броя обучените лица по професиите готвач, хлебар-сладкар и оперативен счетоводител. Сравнено със същия период на миналата година три пъти повече са и обучените за парамедици - 76 лица. В същото време намалява наполовина броят на обучаващите се в селското стопанство (около 1792 лица), като в курсовете за пчелари например са обучени само 69 човека. Наблюдава се спад в обучението на програмисти – с около 1700 курсисти, което е два пъти по-малко от същия период през 2021 г.

България продължава да е на последно място по участие в дейностите за учене през целия живот, които включват и професионалното обучение. Средният процент по този показател на ЕС е 11.3 %, а за страната ни - едва 2%. Общият брой обучени лица в центрове за професионално обучение за 2022 г. показва, че едва ли България ще се изкачи в класацията, коментират експертите на НАПОО.

 

STEM

И през учебната 2022/23 г. МОН продължи с курса към увеличаване на дела на паралелките и на броя ученици в т. нар. STEM профили и професии (б. а. - от англ. Science, Technology, Engineering, Mathematics - наука, технологии, инженерство, математика). Ако миналата година имаше 1432 паралелки за STEM специалности (които може да са както в професионални, така и профилирани паралелки), за т. г. бяха планирани 1468 паралелки, или с 36 повече. Реално запълнени обаче са се оказали 1419 от тях - 910 в STEM професии и 509 в STEM профили, или близо 50 по-малко. 

 

ДУАЛНО

Тази година дуалните паралелки са 119 (11 са закрити поради липса на ученици), или около 30 по-малко от м.г. Въпреки лекия спад т.г., данните на МОН за последните няколко години показват сериозен ръст на учениците, обучаващи се по дуалната система, т.е. със стаж в реална работна среда - ако през 2016 г., която е първата с дуално образование, по този начин са се обучавали 350 ученици, през 2021/22 г. техният брой вече е 10 450.

В 52 паралелки у нас учениците ще се обучават по защитени от държавата специалности от професии (при 63 за м.г.), а в 413 паралелки - по специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда (при 436 за м.г.).

 

Програмиране на роботи, бутикови облекла, художествена керамика, дрогерист, програмиране на изкуствен интелект, машинни системи и др. Това са част от новите специалности, с които гимназиите ще посрещнат бъдещите осмокласници тази есен.
Намаляващият брой на учениците у нас традиционно води до закриване на паралелки след 7-и клас. Тази година не прави изключение, като освен в столицата, другите големи градове у нас също не успяват да запълнят план-приема в гимназиите.

 

Още по темата