Правителството одобри проектобюджета за 2026 г. - въпреки всички критики и нарушения в процедурата по придвиждането му. Така финансовият план на държавата, които самият премиер Росен Желязов определи като "лош", отива за обсъждане в Народното събрание. Пресслужбата на МС пусна подробно съобщение, от което става ясно, че никакви забележки не са отразени и всички пороци на проекта остават - включително вдигане на осигурителната тежест, на данъци и акцизи, въвеждане на СУПТО и др. Ето някои от най-важните числа:

Вноската за фонд "пенсии" ще се увеличи с 2 процентни пункта от 1 януари 2026-а. Ново покачване - с още 1 процентен пункт, ще има през 2028 г.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще е 620,20 евро;

Максималният осигурителен доход скача на 2 352 евро, като летвата важи за всички.

Ето още от лошите новини за данъкоплатците - фирми и физически лица: 

- увеличение на данък дивидент от 5 на 10 процента.

- разширяване на списъка на стоките с повишен фискален риск, подлежащи на специален контрол

- разширяване на системата за електронно проследяване на движението на камионите, превозващи стоки с висок фискален риск

 - въвеждане на прословутото СУПТО - задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер

- увеличение на акцизите за цигарите и другите тютюневи изделия

- увеличение на облагането за хазартните игри.

Опасни рифове

Прогнозата на МС е, че приходите в бюджета ще достигнат 42,8% от БВП. Много анализатори смятат, че целта е неизпълнима и че "розовите очила" за постъпленията са само за да оправдаят огромния ръст на разходите.

Дори с оптимизма за приходите кабинетът залага бюджетен дефицит - 3% от брутния вътрешен продукт. Тази "дупка" се получава именно заради бума на разходите. За първи път от десетилетия харчовете, които ще минат през ръцете на политици и чиновнци, ще надхвърлят 40% от БВП догодина. Точният процент е 45,8% от БВП, което е стряскащ рекорд.  

За първи път от въвеждането на валутния борд в България държавният дълг ще надмине 30% от БВП (прогнозата е да достигне 31.3%). Като номинална сума борчовете ще нахвърлят 73.5 млрд. лева (37,6 млрд. евро). В рамките само на 2026 г. се допуска теглене на до 10.44 млрд. евро нови заеми. От МС уточняват, че в сумата влизат до 3,2 млрд. евро от инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.  

Спиралата на задлъжняването се "развива" опасно бързо - през 2027 г. държавните борчове ще достигнат 34.2% от БВП, а през  2028-а вече ще са 36.6% от БВП, показва прогнозата на МС. 

И докато дългът е във възходящ тренд, фискалният резерв може да изтънее до скромните 2,4 млрд. евро в края на идната година, тоест правителството допуска да се стигне до допустимия минимум. 

 Ръстът на икономиката ще е "до 2.7%" - уклончива и не особено амбициозна цел. Средногодишната инфлация ще е 3.5 на сто.

Това са част от параметрите на проектобюджета, който според всички е лош, а управляващите се оправдават, че е единственият възможен. Дали можем да очакваме вразумяване, политическа воля поне за начало на реформи и корекции в най-критикувания от много години насам опит за съставяне на бюджет, водещ към кризи? На ход са партиите в Народното събрание.  

Реформи - друг път

"Същественият въпрос е възможен ли е друг бюджет?, и аз съм сигурен, че няма човек, който да каже, че при тази геополитическа, национално-политическа ситуация, друг бюджет би бил възможен. Този бюджет е коалиционен", каза премиерът Росен Желязков.

По повод критиките за липсата на реформи, особено в разходната част на бюджета, Желязков отбеляза, че този разговор трябва да се проведе в обстановка, когато има достатъчно време за обществено-политически дебат.

"2026 г. е времето, когато със социалните партньори ще говорим за реформи - в инвестиции, в пенсионния и здравния модел, в данъчно-осигурителния модел, както и в администрацията и тежестта на държавата", обяви премиерът.

"Ние не отричаме аргументите на когото и да е от участниците в социалния диалог, но искаме аргументиран такъв, който да може да убеди обществото.  Ако се правят реформи,  дали обществото е готово да плати цената на тази болезненост на реформите? Защото винаги разходите на едно нещо са за сметка на друго нещо. Надеждите са този бюджет да стабилизира публичните финанси през 2026 г., за да можем да проведем дълго отлаганият разговор", завърши премиерът.