Намерението на кабинета да пришпори бюджет 2026 до парламента бяха провалени днес, след като работодателите отказаха да участват в свиканото в последния момент заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Без тристранката правителството не може да приеме трите проекта на бюджетни закони и по решение на премиера Росен Желязков и вицепремиера Томислав Дончев, който председателства съвета, те няма да се обсъждат днес на правителственото заседание. Допълнително ще бъде дадена информация по какъв ред ще се проведат дискусиите относно проектобюджетите, обясни секретарят на съвета Васка Шушнева.
Дотук закъснението на бюджета и стремежът на кабинета да го държи в тайна до последния момент нарушиха изискванията на два закона. Според закона за публичните финанси Министерският съвет внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет в срок до 31 октомври. Проектът видя бял свят едва в понеделник, а поради закъснението срокът за обществено обсъждане бе сведен до едно денонощие. Проектите на бюджети на НЗОК и ДОО пък даже не са публикувани все още в общественото пространство. Според закона за нормативните актове обаче Министерският съвет е длъжен да публикува проектите на нормативни актове за обществени консултации, чийто срок е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. Еднодневен срок в законодателството ни не съществува.
Закъснението предизвика гневна реакция от Асоциацията на работодателските организации още в понеделник. Те обвиниха кабинета, че абсурдно късите срокове (под 24 часа за заседание на Комисията по бюджетна политика към тристранката и едва денонощие преди заседанието на самата тристранка) не са „техническа“ грешка, а съзнателно използван инструмент за заобикаляне на обществения дебат. "Това е напълно неприемливо – единствено широката публичност и реалното обществено обсъждане могат да гарантират, че е направен поне опит за търсене на консенсус по въпроси, които засягат българския бизнес и българските граждани", заявиха от Асоциацията. Това е и причината днес четирите национални работодателски организации да откажат да влязат на заседанието.
Националният съвет за тристранно сътрудничество е орган, в който кабинетът обсъжда въпросите на жизненото равнище със синдикати и работодатели. Според Кодекса на труда тези консултации са задължителни. Тристранката има само съвещателни функции - дори никой да не е съгласен с дадено намерение на правителството, това не може да попречи съответното решение да бъде взето. Тя обаче не може да бъде заобиколена. Има най-малко два случая на отменено от ВАС решение на Министерския съвет за определяне на минималната заплата и едно за увеличение на цените на тока само поради липсата на обсъждане в НСТС.
Нашата претенция е, че бюджетната процедура, във вида, в който законодателят я е измислил, не се спазва. Свидетели сме на липса на тристранно сътрудничество, поради което няма никакъв смисъл да узаконяваме бюджет, който е безнадеждно неадекватен, обяви Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България, цитиран от БТА. Синдикатите пък обявиха, че са избрали отговорната позиция да не спъват процедурата. "Получихме бюджета преди по-малко от 48 часа, но като отговорен социален партньор се постарахме да дойдем с готово становище от 30 страници. Днес бяхме готови да го представим, защото никога не сме спъвали процедурата“, коментира икономистът на КНСБ Любослав Костов.
В практиката е имало редица случаи, в които кабинетът финтира задължението си да обяви проектите на нормативни актове за обществено обсъждане и да ги прокара през тристранката, като ги внесе през депутати директно в Народното събрание. Според закона за публичните финанси обаче бюджетните закони се внасят единствено от Министерския съвет.
