Изнервени от унищожителните критики срещу проектобюджета за 2026 г., управляващите свалиха маските. Ден след като кабинетът обяви, че пак ще има компенсации за фирмите при скъпа електроенерия, видни депутати скастриха "неблагодарния" бизнес.
Работодателските организации "въстанаха" срещу безумните планове на управляващите за държавните приходи и разходи догодина и най-вече за внезапно обявеното драстично вдигане на данъчно-осигурителното бреме. В знак на протест те бойкотираха заседанието на тристранния съвет, а без обсъждане в този формат бюджетните сметки не могат да бъдат внесени в парламента. Властимащите реагираха като в епизод от "Кръстника" - ние ви дадохме, сега е време вие да си платите.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се срещна по спешност с представители на т. нар. реален сектор, като обясни в аванс пред медиите: „Работодателите ще имат един приятен, но тежък разговор с мен. Струва ми се нечестно, ако държавата е дотирала с 1,1 млрд. от юни досега бизнеса за евтин ток, включително 200 млн. лева от вчера, и когато заради този евтин ток имаш генерирани печалби. Ще им напомня за тези 1,1 млрд. лева". За сведение на Борисов дотациите не са от държавата, а от фонд, който се пълни от вноски на енергийните предприятия. Иначе е факт, че сумите са огромни.
"Посланието" на водача на ГЕРБ се оказа в пълен синхрон с тезата на Йордан Цонев, дясна ръка на Делян Пеевски и финансово острие на ДПС, който също обяви бизнеса за "длъжник" на управляващите. Според Цонев е дошло време за "затягане на отношенията" - фирмите били получили достатъчно подкрепа от държавата и сега трябвало да се отплатят, като поемат увеличение на финансовия си принос към бюджета. Депутатът от "Новото начало" посочи, че бизнесът в последните години е взел 6.5 млрд. лева под формата на компенсации заради скъп ток.
Какви са тези милиарди левове, за които говорят Йордан Цонев и Бойко Борисов? Това е схемата за временно подпомагане на предприятията, въведена първо заради Ковид 19, и продължена заради войната в Украйна и енергийната криза, предизвикана от агресора Русия. На фирмите се отпускат компенсации при поскъпване на електроенергията над определени граници.
Последно в сряда правителството обяви, че подкрепата ще продължи поне до 2028 г., а конкретно за ценовия период 1 юли 2025 г. - 30 юни 2026 г. ще бъдат осигурени до 210 млн. лв. от фонда „Сигурност на електроенергийната система“. Специално за енергоинтензивните предприятия се предвижда да им се поемат 50% от разходите за ток, когато средномесечната цена на борсата надхвърля 125 лева за мегаватчас.
Порочна помощ
"Програмата" за компенсиране е силно критикувана. Субсидиите за скъпия ток изкривяват пазара. Парадоксът е, че те се отпускат "на калпак" - тоест ползват ги дори фирми, които са суперпечеливши и изобщо нямат нужда от подпомагане. Освен това има неравнопоставеност - за скъпия ток има компенсации, а за природен газ например няма.
Още в началото на годината енергийният експерт Мартин Владимиров предупреди, че този тип подпомагане вече е незаконно - според европейското конкурентно право“. „Заради енергийната криза през 2022 г. Европейската комисия позволи държавна помощ за бизнеса. Тази програма обаче свърши в средата на миналата година“, обяви Владимиров.
Той посочи, че по нея бизнесът е получил близо 6 млрд. лв. за три години. И подчерта: "Тези средства идват от Фонда "Сигурност на електроенергийната система". Според европейското законодателство вноските, които се събират в този фонд, трябва да служат за намаляване на енергийната бедност, за подобряване на енергийната ефективност, а вместо това парите се наливат в едрия капитал". "Един от най-големите получатели на компенсации е рафинерията „Лукойл Нефтохим“ в Бургас, припомни Владимиров.
Сега лъсва още един недостатък на субсидирането - властта го превръща в оръжие за рекет срещу бизнеса, казвайки му, ние сме ви разрешавали да взимате пари, сега вие ще плащате и ще мълчите.
Дано предприемачите си вземат поуки от този горчив урок. И занапред да искат от управляващите не субсидии и подаяния, а реформи.
