Практика стана на служебния финансов министър Росица Велкова да свиква пресконференции, на които да обяснява пред какви трудности се изправя бюджетът на държавата, и само дни след това да търси заеми на дълговия пазар. Вярно е, че парите силно поскъпнаха от лятото от насам след вдигането на лихвите в САЩ и ЕС, но и черните прогнози на един финансов министър влияят на инвеститорите. Резултатът е 5.6% лихва за последните пласирани държавни книжа, при това не в обема, който очакваше финансовото министерство.

Днес МФ отново ще опита да намери купувачи на ДЦК за 200 млн. лв. при силно оптимистични очаквания за лихва от 2.25%. И отново това се случва след негативни изявления на финансовия министър в последните дни, най-вече за това, че догодина държавата може да изпадне в ликвидна криза, ако дефицитът остане толкова висок - 6.6% според проектобюджетът на служебния кабинет.

"България трябва да ограничи разходите, да стабилизира приходната част на бюджета, а дефицитът през 2023 г. да е по-нисък от тази година. Защото в един момент можем да останем без ликвидност", предупреди Велкова в интервю за БНР.

Тя очерта и мерките, които новото Народно събрание трябва да предприеме, при приемането на новия бюджет: премахване на по-ниските ставки ДДС, индексиране на пенсиите с по-малка стъпка от планираните 12% по швейцарското правило, замразяване на заплатите в бюджетната сфера и намаляване на част от държавните инвестиции. 

През седмицата финансовото министерство представи проект на бюджет за 2023 г., който заради гласуваните през тази година ръст на пенсии, бюджетни заплати, социални помощи и антиифлационни мерки, ще бъде с дефицит от над 11 млрд. лв. или 6.6% от БВП.

Велкова посочи, че масово страните в еврозоната затягат фискалната си дисциплина и намаляват дефицитите си за следващата година. "Защото при непрекъснатото вдигане на лихвите от страна на ЕЦБ, инвеститорите много ограничено предоставят дълг на държавите. Дори Германия не успя да набере от международните пазари достатъчен обем от очаквания дълг. България също ще трябва да намали бюджетният дефицит и да ограничи разходите", каза тя.

Служебният финансов министър се обяви за фокусирано подпомагане само на най-уязвимите групи от населението - тези с минимални доходи. "Вдигането на заплатите в бюджетната сфера едва ли държавата може да си го позволи. В сравнение с 2019 г. разходите за персонал в бюджетната сфера са нараснали с 61%, докато средната работна заплата се е увеличила с 51%. Ако продължаваме да увеличаваме разходите за персонал при това състояние на бюджета, трябва да увеличим дълга и дефицита. Същото се отнася и за пенсиите", посочи Велкова.

Тя цитира и данни за разходите за пенсии, които вече са 12% от БВП, докато преди три години са били 8%. По думите й за такъв кратък период от време, толкова голям скок е изключително трудно да бъде финансиран от данъчните приходи.

На въпрос за какво се предвижда поемане на нов дълг 16 млрд. лв. за следващата година, след като дефицитът се очертава да е малко над 11 млрд., Велкова уточни, че страната ни трябва да погаси 3  милиарда лева по стар дълг, както и да осигури поддръжка на фискалния резерв. 

СБЪРКАНА МАКРОРАМКА

Проктобюджетът на служебния кабинет за догодина е сметнат при грешна макрорамка, коментира пред бТВ бившият финансов министър Асен Василев. Докато той бе министър негов заместник бе именно Росица Велкова.

Василев припомни, че преди седмица НСИ коригира чувствително нагоре данните за брутния вътрешен продукт за миналата година и за първите две тримесечия на тази година. "Тази година икономиката в първото тримесечие има ръст от 5.3%, за второто - 4.8%. (Първоначалните данни на НСИ бяха за 4.2% за първото тримесечие и 4% за второто.) Ако това се нанесе в ръста на БВП за тази година, към края на годината той ще стигне 4%, а не очакваните 2.8%", прогнозира Василев.

"Отделно тази година в заложена инфлация от 12,7%, а всички знаем, че тя в момента е доста по-висока. Само тези две числа, ако се поправят, догодина вместо да имаме 173 млрд. лв. БВП ще имаме 185 млрд. - с 12 млрд. повече, което означава между 3 и 4 млрд. повече данъчни постъпления. Т.е. цялото увеличение на пенсии, социален пакет и т.н. до 4 млрд. може да бъде покрито само от увеличение на данъчните постъпления, без да се увеличава дефицитът", пресметна бившият финансов министър.

Според Василев не се налага догодина да се тегли толкова голям нов дълг от 16 млрд. лв. „Фискалният резерв е 13 млрд. лева. Всички изтеглени кредити от служебния кабинет стоят на сметка в БНБ. Нито една стотинка не е похарчена", посочи той.

Още по темата

МФ представи бюджет за 2023 г. с 6.6% дефицит и 16 млрд. лв. нов дълг

Три варианта на държавния бюджет е разработило министерството на финансите и те ще бъдат предоставени на редовното правителство, когато бъде избрано, а също и на Народното събрание.

20 Окт. 2022