Медия без
политическа реклама

Служебният кабинет заложи почти 2 пъти по-голям дефицит за догодина

11 Дек. 2021
БГНЕС
Валери Белчев, служебен финансов министър

Дефицитът в проектобюджета на служебния кабинет за 2022 г. се оказа 5,1% от БВП. Преди седмица служебният финансов министър Валери Белчев уверяваше, че са написали основния финансов закон за догодина с дефицит от 2.9% - доста под нивата, които договориха 4-те политически партии в бъдещата управленска коалиция (3.5 - 4.5% от БВП).

Оказва, че въпросните 2.9% не включват разходите за ковид-мерките догодина - здравни и социално-икономически. С тях недостигът по консолидираната фискална програма (държавния бюджет с бюджетите на съдебната власт и общините) скача до 5.1% от БВП.

Късно в петък Министерството на финансите публикува проекта на бюджета за догодина. Той трябваше да се появи още в края на октомври. Заради предстоящите парламентарни избори обаче служебният кабинет предпочете да забави процедурата. След изборите първата политическа сила - "Продължаваме промяната", ясно заяви, че желае редовното правителство да състави бюджета, дори и това да означава да бъде приет в края на януари. Въпреки това служебният финансов министър преди седмица обяви, че е изготвил проект, който смята да внесе в новото Народно събрание.

Заедно с проектобюджета за 2022 г. финансовото министерство е публикувало и тригодишната бюджетна прогноза. От нея стана ясно, че дефицитът може да намалее до 2,8% от БВП през 2024 г. А тази година държавните финанси ще завършат на излишък от цели 1.3% от БВП, но без отчитане на ефекта от ковид-мерките, съобщават още от МФ. С разходите, свързани с пандемията, недостигът ще е 3% от БВП. Припомняме, че по план бюджетът тази година трябва да приключи годината с 3.6% дефицит, което е около 4.7 млрд. лв.

Според тригодишната прогноза държавният дълг в следващите три години се очаква да достигне до 49,1 млрд. лв., което е 31% от БВП. За сравнение държавния дълг към края на тази година е около 31 млрд. лв. За догодина проектобюджетът предвижда възможността да бъде емитиран до 10 млрд. лева дълг.

В разчетите за 2022 г. са заложени приходни и разходни мерки в отговор на ковид-пандемията в размер на 3.114 млрд. лв. (2,2% от БВП). Преобладаващата част от тях са разчетени за шест месеца. Сред ковид-мерките, наред със закупуването на ваксини и лекарствени продукти в борбата с пандемията, е добавка от 60 лв. месечно към пенсиите на всички пенсионери до юни включително. Предвидени са и разходи за подпомагане на бизнеса и програми за заетост; подкрепа на персонала на първа линия, разходи за поставяне на ваксини и др.

Служебният кабинет предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари от 650 лв. на 710 лв., като размерът от 710 лв. ще се запази през 2023 и 2024 г. За 2022 г. се предвижда увеличение с 5% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения в бюджетния сектор. Разчетено е увеличение на  възнагражденията на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт

Новите моменти в осигурителната политика са: увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица за целия период от 3 000 лв. на 3 400 лв.; увеличаване на минималния осигурителен доход  до 710 лв., включително и за земеделските стопани и самоосигуряващите се лица за целия период.

Както вече е известно, служебният кабинет предлага увеличение на детските месечни добавки и прага за достъп до тях. Доходният критерий на семействата се увеличава от 410 лв. на 510 лв. – за получаване на пълния размер на помощта и от 410,01 лв. до 510 лв. на 510,01 лв. до 610 лв., включително – за получаване на 80% от пълния размер на помощта. Месечните помощи за отглеждане на дете се предлага да нараснат съответно: за семейства с едно дете - с 10 лв. (от 40 лв. на 50 лв.), за семейства с две деца - с 20 лв. (от 90 лв. на 110 лв.), за семейства с три деца - с 30 лв. (от 135 лв. на 165 лв.) и за семейства с четири деца - с 30 лв. (от 145 лв. на 175 лв.).

В периода 2022-2024 г. е предвидено пенсиите да се осъвременяват от 1 юли всяка година по т. нар. „швейцарско правило“ с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година -  6,1% за 2022 г.; 6,5% за 2023 г.; 4,9% за 2024 г. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще бъде увеличена от 300 на 370 лв. още  от 25 декември 2021 г. От същата дата ще нарасне и максималната пенсия увеличен от 1 440 лв. на 1 500 лв.

В четвъртък Надзорният съвет на НОИ одобри и проектобюджета на Държавното обществено осигуряване.

Вижте проектобюджета на служебното правителство и актуализираната бюджетна прогноза ТУК.

Още по темата:

Въпреки желанието на бъдещите управляващи следващите бюджетни закони да бъдат техни, служебният кабинет започна обсъждането на пенсионния бюджет за 2022 г. Днес проектът на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2022 г.

 

Още по темата