Промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти, разгледаха на първо четене депутатите от икономическата комисия. Те са внесени от управляващата партия "Прогресивна България" в отговор на решението на Конституционния съд от тази седмица, с което бяха отменени текстове относно назначаването на особен управител на държавата в определени дружества от критичната енергийна инфраструктура, сред които е „Лукойл“.
КС обяви, че няма правно основание да се назначи особен управител в две от дружествата на "Лукойл" у нас. Това са „Лукойл Ейвиейшън България“, която зарежда самолети с гориво, и „Лукойл – България Бункер“, която доставя корабни горива, тъй като и двете дружества извършват единствено търговия с нефтопродукти. Според сега действащия закон държавата може да упражнява надзор върху обекти, които преработват, съхраняват или пренасят нефт и нефтопродукти.
От ПБ предлагат това да бъде променено, като се добави и търговията с нефтопродукти.
"Ако не направим тази законова промяна, руската "Лукойл" чрез „Лукойл Интернешънъл“ ще има право да назначи свой управител на двете дружества и да поеме управлението върху тях. Тогава те ще бъдат извадени от дерогацията по отношение на санкциите наложени от САЩ и Великобритания и дейността им у нас ще бъде блокирана", обясни Даниел Парушев от ПБ. Той уточни, че това ще доведе до големи затруднения, защото „Лукойл Ейвиейшън България“ държи 85% пазарен дял като наземен оператор на софийското летище и 90% на летище Бургас. Аналогично е положението с „Лукойл България Бункер", което основно зарежда с корабно гориво плавателни съдове на черноморските пристанища Варна и Бургас, както и на дунавските пристанища в Русе, Видин и Лом.
От "Демократична България" също са внесли предложения за промяна в закона след решението на КС, но те са с по-широк обхват. Предлага се ограничаване на срока на действие на назначения от държавата особен управител до 6 месеца, с възможност за ново удължаване с 6 месеца. Освен това се предлага изрично да се запише, че назначаването на особен управител не може да бъде спряно от обжалване.
Друго искане на ДБ е да се върна първоначалната възможност в големи и стратегически важни предприятия - каквото е "Лукойл Нефтохим" - държавата да може да назначава до трима особени търговски управители.
Депутатите от ПБ отхвърлиха законопроекта на ДБ. Според тях 6 месечен срок за назначаване на особен управител в "Лукойл Нефтохим" не е целесъобразно, защото предприятие от този мащаб и дейности изисква по-продължително управление и надзор от държавата при кризисни ситуации. Такава възможност беше предвидена в първия вариант на закона, когато беше създаден статутът на особения търговски управител преди две години, но после отпадна. В Германия също първоначално е имало 6 месечен срок с подновяване, но после е премахнато като нецелесъобразно, посочиха и от Министерството на икономиката.
Назначаването на двама или трима особени управители в едно и също дружество също не е необходимо, смятат от ПБ. "Такъв оперативен колективен орган намалява възможността за бърза реакция, докато предприятия от мащаба на "Лукойл Нефтохим" често изискват действия, които не търпят забавяне. Освен това не е изяснено законово, какво се случва, ако тримата управители не постигнат единодушие по даден казус", посочи Стефан Белчев, председател на икономическа комисия.
Мартин Димитров от ДБ поиска гаранции, че държавата няма да се намеси в работата и собствеността на всяка една верига бензиностанции в страната. Според него формулировката, с която в закона се включва и търговията с нефтопродукти, "прекомерно много се отваря вратата" за намеса на държавата и назначаване на неин особен търговски управител.
"Няма такава опасност, защото този надзор е за обекти на критичната инфраструктура в сектор "Енергетика" и те са посочени в ПМС 181 от 2009 г., които са много тесен кръг предприятия и веригите бензиностанции не са сред тях", отговори Павлина Колева от Министерството на икономиката, индустрията и инвестициите (МИИИ). По думите й разширяването на списъка с обекти на критичната инфраструктура във въпросното ПМС също не ставало лесно, защото първо процедурата минавала през ДАНС.
Представителите на МИИИ уведомиха депутатите, че правителството прави всичко възможно да получи от Великобритания поредна отсрочка на санкциите върху дружествата на "Лукойл", която изтича на 13 август.
