България ще иска нова дерогация от САЩ за българските фирми на “ЛУКойл" през април, съобщи премиерът Росен Желязков.
"Това, което българското правителство спокойно, професионално, тихо, без излишни емоции и политически декларации, постигна - беше да уедим американската администрация, тежестта на чиито санкции оттеква много отвъд пределите на българската територия, че ние ще можем в следващия 6-месечен период да спазваме правилата. След 6 месеца подлежи на ново искане за продължаване на тази дерогация. Изобщо темата за санкциите, защото има санкции, които Европа също налага по отношение на руски активи, се преглеждат на 6 месеца. Това е периодът, в който се вижда колко те работят и до колко целите, които стоят зад тях са изпълнени. Така че април пак ще искаме дерогация", обясни той.
“Направихме възможно най-доброто за рафинерията в Бургас. Целта е да се гарантира, че никакви средства от дружествата няма да изтичат в нежелана посока. Същевременно е важно рафинерията да продължи да работи безпрепятствено, работещите в нея да бъдат спокойни за труда си и българският пазар да не изпита нито едно затруднение", добави той.
Отсрочка
Министерството на финансите на САЩ издаде лиценз за преговори за евентуална продажба на чуждестранните активи на „ЛУКойл" до 13 декември 2025 г. Дотогава е разрешена и работата на задграничните бензиностанции, собственост на компанията. САЩ разрешиха да се провеждат и операции с "ЛУКойл" и "Роснефт" за проектите за Карачаганакското и Тенгизкото нефтени находища, както и за Каспийския тръбопроводен консорциум на Казахстан.
Вчера Reuters съобщи, че един от потенциалните купувачи на активите на "ЛУКойл" е американската инвестиционна компания Carlyle. "ЛУКойл" също обяви, че води активни преговори с няколко потенциални купувачи за продажбата на своите международни активи. Конкретна сделка ще бъде оповестена едва след сключване на окончателни споразумения и получаване на всички необходими регулаторни одобрения.
САЩ изрично уточняват, че ще одобрят продажба, при която се прекъсват напълно всички връзки с "ЛУКойл" и парите се внесат в сметка, до която руската компания няма достъп до отмяната на санкциите срещу нея.
Отделен лиценз вчера на българските подразделения на "ЛУКойл", в това число и рафинерията в Бургас, които ще могат да работят до края на април. Великобритания пък ни издаде дерогация до февруари.
Директорът на НАП Румен Спецов бе назначен вчера за особен търговски управител на четирите фирми на "ЛУКойл" в България. Назначението предизвика бурна реакция и съмнения за нарушаване на поне два закона. От кабинета обясниха, че са се спрели на Спецов, защото той познавал работата на "ЛУКойл" по линия на контрола и на прилагането на данъчното законодателство от НАП спрямо дружеството.
Не е ясно как Спецов покрива изискването от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, за не по-малко от 5 години професионален опит при управление в областта на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Освен че като шеф на НАП е събирал и данъците на "Лукойл".
Юристи алармират, че може да има проблем и със закона за противодействие на корупцията. Според неговия чл.86 лице, което е заемало публична длъжност, какъвто определено е Спецов, няма право в продължение на 1 година след освобождаването си да сключва трудови договори, договори за консултантски услуги или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества, ако в последната година е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол спрямо тях.
Ултиматум
САЩ заявиха, че пълното оттегляне на руски собственици от сръбската петролна и газова компания НИС е условие за отмяна на санкциите. Това обяви сръбският министър на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович-Ханданович пред портала N1.
Според нея Белград е получил „трудно послание“ от Вашингтон: за първи път американската администрация директно е поискала пълна смяна на собствеността, т.е. излизане на руските акционери от компанията. И е предупредила, че опитите за прикриване на руското присъствие са неприемливи. Преговорите трябва да приключат до 13 февруари 2026 г. Дотогава обаче рафинерията на НИС не може да работи. Министърката изрази надежда, че руските приятели на Сърбия ще разберат сериозността на ситуацията и ще помогнат на страната да я преодолее.
На 16 ноември сръбският президент Александър Вучич ще проведе извънредно заседание на правителството, за да обсъди следващите стъпки. Министърът отбеляза, че страната може да се изправи пред „най-трудните решения“ в съвременната си история през следващите дни.
НИС, 44,85% от която е собственост на „Газпром нефт“, обяви на 9 октомври, че не е в състояние да получи специален лиценз от Министерството на финансите на САЩ, за да излезе от списъка със санкции за специално обозначени граждани (SDN). След това Вучич увери, че доставките на гориво на вътрешния пазар ще бъдат стабилни.
На 11 ноември Джедович-Ханданович заяви, че руските акционери на НИС са готови да продадат дяловете си на трета страна поради натиск от САЩ. Преди това Белград беле предложил на Москва да купи руския дял в НИС, но Русия отхвърли офертата. Според сръбските медии Вучич е обсъдил въпроса с „Газпром нефт“ и Министерството на енергетиката, обещавайки да върне дела, след като международната ситуация се стабилизира. Източници отбелязаха, че Русия обмисля продажбата на своя дял на трета страна, включително потенциален западен инвеститор.
