Медия без
политическа реклама

НАП изведнъж поиска по-нови версии на браузърите за е-услугите си

В противен случай всички ползватели на по-стари версии можели да имат проблем след 17 февруари

11 Яну. 2020ОбновенаАЛЕКСАНДЪР КОЛЕВ
Илияна Кирилова

Националната агенция за приходите (НАП) изненадващо поиска по-нови версии на браузърите и операционните системи, за предоставяните от нея е-услуги. В противен случай всички ползватели на по-стари версии можели да имат проблем след 17 февруари.

"За повишаване на сигурността в обмена на данни между приходната агенция и клиентите и допълнителна защита на информацията от 17.02.2020 г. всички  електронни услуги, предоставяни от Националната агенция за приходите, ще бъдат достъпни единствено, чрез използването на криптографски транспортен протокол, версия 1.2 /TLSv1.2./", пише приходната агенция в официално съобщение.

Именно този протокол се поддържал от новите версии на най-популярните браузъри, но невинаги се поддържа от по-стари версии на браузъри и операционни системи. 

НАП пишат дословно, че за безпроблемно използване на е-услугите на НАП след 17.02.2020 г. са ви необходими:

  • Компютър с инсталирана операционна система, която е в поддръжка от производителя, с коректно инсталиран софтуер за работа с електронен подпис - Windows 8; 8.1(преустановена стандартна поддръжка на 9 януари 2018 г. с налична разширена поддръжка до 10 януари 2023 г.); Windows 10 (32bit и 64bit), Linux (32bit и 64bit) или OSX (64bit);
  • Web браузър: Internet Explorer/Edge, Google Chrome или Mozilla Firefox в актуални версии, поддържащи TLS 1.2;
  • Java, версия 8.х.

В тази връзка приходната агенция напомня, че на 14 януари 2020 г. Microsoft спира поддръжката на операционна система Windows 7, което означава, че компютърът ще продължи да работи, но ще стане по-уязвим към рисковете за сигурността и зловреден код, защото вече няма да получавате актуализации на софтуера, включително актуализации за сигурност от Microsoft. Възможно е използването на Windows 7 след средата на януари 2020 г., да доведе до затруднения при използването на електронните услуги на НАП.

НАП услужливо посочва и че за "допълнителна информация за изискванията за ползване на е-услугите на приходното агенция можете да получите на телефон 0700 18 700 от 9 до 17,30 ч. на цена според тарифата на съответния оператор".

 

"СЕГА" ПРИПОМНЯ: 

 

НАП е участник в безпрецедентен скандал с изтичането на личните данни и на чувствителна данъчна информация за повече от 5 млн.българи.

За пробива досега са обвинени само служители на фирмата за киберсигурност "ТАД груп" - Кристиян Бойков, собственикът на компанията Иван Тодоров и търговският директор Георги Янков. В НАП бяха уволнени двама чиновници от по-ниските етажи. Финансовият министър Владислав Горанов, който обяви, че приходната агенция не е виновник, а е жертва на "НАПлийкс". Същото се опита да обясни и шефът на Комисията за личните данни Венцислав Караджов. КЗЛД  наложи глоба за 5.1 млн. лева на НАП, без обаче да посочи конкретни виновници за теча.  А председателят й дори обясни, че санкцията за данъчните била по-скоро с превантивна цел - целта била да насърчи всички да вземат по-сериозни мерки за киберсигурност.

Самата "жертва" НАП вече обяви, че ще обжалва наказанието, а освен това смята да заведе дело срещу "ТАД груп" с идеята евентуално със спечеленото обезщетение да покрие плащането на санкцията за теча. Глобата най-вероятно ще бъде платена от бюджета, т.е. от данъкоплатците, чиито данни НАП не опази.

Бомбите, заложени от "НАПлийкс", продължават да гърмят и след разгара на скандала. Оказа се, че най-малко три държави са спрели да обменят чувствителна данъчна информация с българската приходна агенция. При хакерската атака на масиви на НАП бяха свалени лични данни не само на 5 млн. българи, но и на чуждестранни фирми и граждани. България е част от международната мрежа за автоматична размяна на данъчна информация, създадена да противодейства на укриването на бюджетни задължения и на прането на пари. Информация за получени доходи и разкрити банкови сметки си разменят всички държави от ЕС, световните финансови центрове и повечето офшорни зони. 

Още по темата