Шокиращи данни за нивото на недекларираната заетост у нас бяха изнесени в социалната комисия на парламента при първото четене на проекта на бюджет 2026. Представи ги Людмила Петкова от Министерството на финансите в подкрепа на увеличението на минималните осигурителни прагове, които от 1 август се повишават за някои позиции с до 70%. Не се чу обаче разумно обяснение защо държавата не преследва нарушенията, след като ги знае, а заради тях повсеместно наказва добросъвестните данъкоплатци с по-високи осигуровки.
"По различни оценки недекларираната заетост е между 25 и 33-34%. В някои сектори като туризма сивата икономика е над 70%", каза Петкова. Тя цитира данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, според които близо 50% от работещите у нас официално работят за минимална заплата. По данни на НАП някъде около 30-40% от договорите са на по-малко от 8 часа – на 3-4, на 1 час. "Всички тези хора се осигуряват на доход за 2 часа или за 4 часа", коментира още Петкова. Това означава, че всички те губят социални права от тези измами. В хода на четиричасовия дебат бяха дадени и данни от регистъра на заетостта, според които 280 000 работници и служители имат договори на непълно работно време.
Тези данни представителите на правителството използваха да защитят вдигането на минималните осигурителни прагове и готвените промени в Кодекса на труда, с които ще се промени правилото половин отработен ден да се зачита за цял. Занапред се въвежда почасово отчитане на трудовия стаж, което значително ще промени добавките за клас и др. Нито от министерството на финансите, нито от министерството на социалната политика обаче обясниха защо се допускат подобни отклонения като декларирането на по-малко работно време от действителното, укриването на доходи и пр. и защо няма ефективен контрол върху тях.
От други данни излязоха любопитни подробности за осигурителните доходи по области. Оказа се, че най-бедният регион - Северозападът, всъщност не е с най-ниският осигурителен доход, и там той е по-близко до средния, докато забележително нисък е в Бургас, Варна, Благоевград. Това всъщност би следвало да не е изненада. От една страна, в най-бедните общини безработицата е такава, че обикновено заетите са в голяма степен от публичния сектор. От друга – райони с висок дял туристически бизнес нормално са близо до минималните осигурителни доходи заради това, че този бизнес е почти изцяло в сивия сектор, напук на всякакви компенсации, за които не пропуска да претендира.
"Загубите от недекларираната заетост за бюджета са 1,5 млрд. евро. Знаете ли колко млади хора ги водят на договор на изпитателен срок един месец, след това не им заплащат, или ги водят на два часа, на три часа, как да стоят в България", продължи да разкрива всякакви вратички за измами зам.министърът на финансите. Бяха споменати и фиктивните назначения за източване на европари по програмата "Младежка заетост+".
В друга част от дискусията започна да придобива очертания и лавината с ТЕЛК и личните асистенти. Личните асистенти се увеличават с по 1000 месечно или с 12 000 на година, стана ясно от думите на социалния министър Наталия Ефремова. За съжаление, непрекъснато се увеличават и децата с трайни увреждания – тази година например се очаква да са с 3000 повече спрямо 2025 г. Разходите, които са обвързани с ТЕЛК, вече са един от най-сериозните проблеми за бюджета, а личните асистенти вече се определят като най-голямата социална група у нас. Социалният министър дава известни насоки накъде ще се работи тук – към това ТЕЛК да престане да бъде единственият ключ към помощите, а да се прецизира индивидуалната оценка на потребностите.
В бюджетните закони има две законови промени от социалната сфера. И двете бяха направени на пух и прах от депутата Стою Стоев (ПП). За проблемите с новата уредба за обжалване на ТЕЛК - вижте тук:
Стоев смята, че ще има големи проблеми и с промените в Кодекса на труда, с които трудовият стаж ще се изчислява почасово именно заради прикриването на доходи с договори за 3-4 часа. Според него, новият текст за изчисляване по часове е в колизия с друг текст от Кодекса на труда, според който "работното време се изчислява в работни дни – подневно". Управляващите не са счели за нужно да го променят, но в комисията не отстъпиха от намеренията си, така че предстои да се види как ще бъде изчистен този въпрос.
