Когато четете този текст, пенсионната ера ще се е сменила и след годините на големите политически щедрости насреща ни ще приближава ледена епоха. В новите бюджетни проекти няма дори един цент допълнително и за пръв път от доста години се отнемат права – от вчера всяка новоотпусната пенсия губи 30 евро от отпадналите ковид добавки. Разбутват се забравени ъгли на системата, правят се промени в самия осигурителен модел, хвърчат решения за одити – въобще, големи новини, но засега с малък ефект. От ковид добавки например НОИ ще спести само 2,9 млн. евро тази година, а епичната промяна с личните осигуровки на държавните служители спихна само до местене на едни и същи пари в другия джоб.
Строен план в намеренията на управляващите все още не се забелязва. Посоката е ясна – пари няма, натрупани глупости – колкото щеш, реформите са неотложни. Управляващите обаче започват от дреболии на парче, с които само успяват да ядосат големи групи от хора. В действията им дотук трудно се вижда последователност. Едни промени се аргументират с "назад към приноса", други обаче на практика отдалечават и пенсии, и обезщетения от него. За едни има отсрочки и компенсации, за други всичко е от днес за утре. Големите теми като ТЕЛК пък необяснимо липсват.
Посред лято – по-висока осигурителна тежест
В последния си бюджет ГЕРБ се беше хванал да изтръска с нови осигуровки изрядния бизнес и данъкоплатците. В първия бюджет на "Прогресивна България" поне повсеместната промяна на осигурителните проценти е отпаднала. Няма я и в средносрочната прогноза за 2027-2028 г., където я скри ГЕРБ, преди да падне от власт. Това обаче не означава, че осигурителната тежест не се вдига, при това по средата на финансовата година.
Увеличението на максималния осигурителен доход беше очаквано, но това не го прави по-поносимо. Това са реални допълнителни разходи, които работодателите трябва да калкулират в бюджета си за след 29 дни. Колко от тях ще успеят да компенсират служителите си за по-високите осигуровки – няма как да знаем, защото всички от сутрин до вечер се занимават с държавните служители.
Подобни увеличения се защитават неизменно с ръста на осигурителния доход. Статистиката обаче, както многократно са изтъквали експерти, се изкривява от порочната формула за минималната заплата и от регионалните дисбаланси. В София средната заплата надхвърли 2000 евро, но в Благоевград не може да стигне и 1000 евро. Има сива икономика, която по някои оценки вече надхвърля 30%. Така че на какво стъпва новият максимален осигурителен доход? За публиката той изглежда съвсем произволно число.
Минималните прагове – по-малко или повече ще лъжем държавата
Преди 23 години минималните осигурителни прагове бяха ефективен инструмент срещу сивата икономика. После обаче се наложи мнението, че те са изчерпали действието си, работодателите обърнаха гръб на тази договорна процедура и вече десет години минимални прагове на практика няма. Затова увеличението на някои ръководни позиции със 70% е голяма новина. В идеална ситуация това не би трябвало да е проблем, защото минималните прагове, както сполучливо обясняваше Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" тези дни, са нивото, до което можем да лъжем държавата. С други думи, те не отменят задължението за осигуряване върху реалните доходи, а целят по-пълното им изсветляване.
Както вече стана дума обаче, София и страната са две много различни планети по отношение на заплатите. В София едва ли някой ще обърне внимание на праговете – реалното заплащане вероятно го надхвърля, и то не с малко. Във Видин и Благоевград обаче може да се стигне до ситуация осигурителната база да е по-висока от получаваната заплата. Това моментално може да запрати нови групи работещи и фирми в сивия сектор. И накрая да се окаже, че не по-малко хора и фирми лъжат държавата, а много повече.
Принос ли? Богатите не страдат от безработица
"Прогресивна България" посреща всяка критика по пенсионни въпроси с оправданието, че връща справедливостта в системата и връзката й с приноса. Това обаче е така само когато правителството отнема права (справка – ковид добавките). Когато трябва да ги даде, приносът изведнъж престава да има значение. Затова вчера стотици пенсионери трябва да са останали излъгани от швейцарското правило – пенсиите им са се ударили в тавана и са спрели да растат, защото те се осъвременяват, но максимумът – не.
Таванът остава 1738,40 евро, колкото го направиха на 1 октомври 2022 г. Минималната пенсия тогава беше 238,78 евро, а сега е 347,51 евро, увеличение с над 45%. Това е скокът при пенсия, която невинаги е напълно свързана с приноса, защото държавата доплаща до този размер. При максималната пенсия, при която напротив – приносът е по-висок от получаваното, увеличение няма и това дори не се аргументира.
Вероятно управляващите са си казали, че 1738 евро е прилична пенсия. Може дори като Владислав Горанов да си представят, че тези пенсионери се черпят със сладолед и ходят по почивки. Това обаче не е пенсионна система, а сбор от политически случайности. В нея много трудно днешните млади, а и всеки останал, ще види смисъл да участва.
Аналогична е ситуацията и при обезщетенията за безработица. Минималното обезщетение за безработица не е пипано от 2022 г., когато го направиха 18 лв. на ден. Максималното обезщетение беше увеличено през 2024 г. с 25% до сегашното ниво. Междувременно минималните осигуровки се увеличиха значително с ръста на минималната заплата, а при максималните ръстът е над 32%. Но когато става дума за тези обезщетения, приносът явно няма значение. И тук долу-горе логиката на управляващите е същата като с тавана, даже в прав текст го каза вицепремиерът Гълъб Донев. В събота при Георги Любенов той обяви, че богатите (на максималния осигурителен доход) не ползват обезщетения за безработица, т.е. не остават никога без работа. Сигурно и защото богатите не умират, обезщетението за смърт на осигурено лице е една и съща сума от незапомнени времена.
Одитите – сега, реформите – друг път
На тази вече клокочеща основа тези дни управляващите изсипаха и неясното задание Сметната палата да одитира парите за пенсии от 2020 г. насам. Опозицията направи всичко възможно да изтръгне някаква концепция за тези одити, но не успя. Разбра се само какво те не са – индулгенция за намаляване на пенсии и вдигане на осигуровки. Отворен остана главният въпрос – защо от тези одити липсват НЗОК и здравната система, която генерира част от проблемите на пенсионната.
Управляващите твърдят, че ще видим истинските реформи в следващия бюджет. В този има само една нова идея за пресичане на потенциални измами – в Кодекса на труда, за изчисляването на трудовия стаж. Разбира се, ТЕЛК не е реформа, която се прави за 50 дни. Но осигуровки също не се увеличават с 29 дни предизвестие, не се променя формула за пенсии, не се слагат нови бази за осигуряване и т.н. В мотивите на самия бюджет например се дават две много ясни причини защо стажът и възрастта за пенсия растат, а пенсионерите не намаляват – промените в действителния стаж, които Делян Пеевски ни завеща, и промените в ТЕЛК. Тези два абзаца вече живеят собствен живот из анализите на НОИ и сякаш трупат там години за пенсия, без някой да посегне да ги прочете. В един по-стар проект за бюджет имаше и готов текст за премахване на някои двойни привилегии за ранно пенсиониране в сектор "Сигурност". От всичко това, "Прогресивна България" избра да махне ковид добавките с нищожен за бюджета ефект. Как точно решава къде да връща приноса и справедливостта? Засега, въпреки новия вятър, тук нещата изглеждат съвсем по старому – справедливостта за нас, сметката – за вас.
