Промените в Закона за въвеждане на еврото, приети на първо четене, могат да причинят сериозни проблеми за бизнеса. С тях се поставят срокове, които фирмите или не може да изпълнят, или ще ги доведат до фалити, както и неясна формулировка какво е обосновано и необосновано покачване на цените. Законопроектът се движи изключително бързо - утре поправките ще бъдат разгледани от парламентарната бюджетна комисия на второ четене.
Според заместник-председателя на Българската стопанска камара Станислав Попдончев в предложените изменения в Закона за въвеждане на еврото съдържат поне три много важни неща. "Първото е датата 8 август - оттогава започва новото обозначаване в двете валути, което освен на етикетите, трябва да бъде изписано и на касовите бонове. Втората важна промяна е увеличение на периода на следене за необосновано покачване на цените на стоките - вместо един месец - януари 2026 г., както беше първоначално, срокът се удължава на близо 17 месеца - от 8 август 2025 г. до 31 декември 2026 г. Третата голяма промяна са огромните правомощия за КЗП и НАП. Това създава правна несигурност в икономическите субекти, на фона на неясното понятие "необосновано повишаване на цените от икономически фактори". Бизнесът не знае кое покачване ще бъде счетено за обосновано", коментира той пред Нова тв.
Попдончев съобщи, че има разбиране от председателя на бюджетната комисия Делян Добрев срокът за изписването в касовите бележки на покупките в левове и в евро и фиксирания курс да се отсрочи с един месец. Т.е. до 8 септември контролните органи да не глобяват тези фирми, които не са успели да настроят касовите си апарати за двете валути. Според сега действащите законови текстове това трябва да стане от 8 август, но в момента само 35% от близо 500 000 касови апарата в страната са настроени да работят и в евро. "Това не е заради недобросъвестност на предприемачите, а защото операторите на касовите апарати не смогват да се справят с тази задача, особено в сезона на отпуските", каза Попдончев.
Бизнесът е силно притеснен и от удълженото наблюдение върху цените - до края на 2026 г. "Предложили сме промяна на срока на тази регулация - да бъде не по-дълъг от 31 март 2026 г. Не е възможно какъвто и да е бизнес за 17 месеца да не вдигне цените", каза Попдончев.
Освен това, според БСК, трябва да бъдат уточнени сроковете за представяне на информация пред контролните органи за цените при проверка. В момента тези срокове са по усмотрение на проверяващите НАП, КЗП и КЗК, и вече има търговски обекти - бензиностанции, на които им е поискан срок от 48 часа за представяне на фактури за обосновка на цената на отделни продукти. Толкова огромен обем информация не може да се събере за няколко часа. Затова БСК ще предложи да се прилага правилото в ДОПК - представяне на фактури и друга информация в 7-дневен или 14-дневен срок.
"Големият проблем е, че преценката дали има необосновано повишаване на цените от икономически фактори е оставена на контролните органи", посочи Попдончев. Той даде и пример: ако за основателен фактор се приеме ръстът на минималната заплата, то тогава двама търговци могат да вдигнат с 5 и с 20%. В този случай чие повишаване би било прието за обосновано?
ЗАКОН ПЛАШИЛО
Друго притеснение за бизнеса е неограничения достъп на НАП и КЗП до всякаква фирмена информация с промените в Закона за въвеждане на еврото.
"НАП и КЗП ще имат достъп изцяло до всякаква информация, която преценят, и според закона не може да се позовава бизнесът на никаква фирмена или търговска тайна, която е защитена от много други закони. Въпросът е какво ще правят тези органи с цялата тази информация", коментира икономистът Лъчезар Богданов в интервю за БНР.
Той определи предложението от правителството на Росен Желязков промени като "отворена врата към пълен контрол върху неограничен кръг субекти, свързано с неограничен кръг стоки и услуги". "Това е по-скоро закон плашило. Ако не действа, ще е просто плашило, а ако действа, ще бъде кошмар, ще върне плановата икономика и ще разбие всякакви основи на свободния пазар в страната", коментира Богданов.
