Quantcast

Медия без
политическа реклама

Финансовият министър се прицели към Държавния поземлен фонд

Президентът Румен Радев заплаши да наложи вето на бюджета за 2024 г.

27 Ноем. 2023Обновена
Илияна Кирилова

Финансовият министър Асен Василев се е прицелил към Държавния поземлен фонд и продажбата на земя от него, за да осигури повече приходи в бюджета. Той очаква от тези сделки 340 млн. лв.

Подобна мярка не се предвижда в законопроекта на бюджета за догодина, но е замислена за по-следващата 2025 г.

Новината, че държавата може да започне да продава земи от държавния поземлен фонд предизвика остри реакции, включително и от президента Румен Радев. Държавният глава обяви, че това може да е една от причините да наложи вето на бюджета за догодина.

В отговор финансовият министър Асен Василев направи специално изявление, в което обяви, че президентът се поддава на фалшиви новини. "В бюджет 2024 г. няма предвидена подобна мярка, нито са заложени такива приходи. Към продажба на земи от поземления фонд не може да се тръгне без да бъде широко обсъдено, ще трябва да се направят и законодателни промени", каза финансовият министър.

НА ЗЕМЕДЕЛСКА КОМИСИЯ

За намеренията на Василев се е разбрало по време на изслушване на земеделския министър Кирил Вътев в комисията по земеделие в парламента. "На последното заседание обсъждахме позицията на министерството за Бюджет 2024 и стана ясно, че е имало и се води дебат между финансовото министерство и земеделското по повод планиране на продажба на земя от Държавен поземлен фонд чрез поименни компенсационни бонове и очакван приход от 340 млн. лв. приход в бюджета", обясни пред БНР председателят на комисията Десислава Танева. 

Министерството на земеделието е възразило. По предварителни разчети на ведомството за тази стойност ще е необходима продажбата на приблизително 700 000 дка, което представлява 1/5 от наличния държавен поземлен фонд.

Ресурсът на земите от държавния поземлен фонд е ограничен, посочват от ведомството. Оттам подчертават, че земите от фонда се използват само за обезщетяване на собствениците, чиито имоти не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия, както и за обезщетяване български граждани, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно спогодбата с Гърция.  Другото направление, по което се използва държавната земеделска земя, е да се отдава дългосрочно под наем и аренда, от което всяка година приходите са в размер на около 90 млн. лв.

"Ще се запознаем с проекта и ще обсъдим темата. Тогава ще видим какви мерки трябва да вземем. Дебатът по тази тема предстои", каза шефът на земеделската комисия Десислава Танева, която е депутат от ГЕРБ.

Държавата емитира през 90-те години поименни компенсационни бонове на собственици, които не са получили земята си и са останали неовъзмездени. По думите на Танева днес на вторичния пазар тези бонове се оценяват на близо 400 млн. лв. Според Закона за собствеността и ползва нето на земеделските земи 60% от предложената цена в търговете за земеделски земи от държавния поземлен фонд се заплащат с поименни компенсационни бонове от спечелилия участник. Останалите 40% е с парични средства от цената на имота по пазарна оценка. "Това са законови инструменти и хората очакват да осребрят тези книжа. Държавата така или иначе трябва да ги изкупи и може да се мисли дали да е със земя или други активи", посочи Танева.

РЕАКЦИИ

От "Възраждане" вече остро възразиха на идеята да се продават земи от Държавния поземлен фонд.  "Това е земеделската земя, чрез която се оземляват малките земеделски производители, това са пасищата, мерите и ливадите, които ползват българските животновъди, това е земята, чрез която се компенсират земеделските производители, поставени в неравностойно положение, спрямо големите такива в условията на монопол", се посочва в позиция на партията. От "Възраждане" предупреждават, че "министерство на финансите, в лицето на министър Асен Василев се готви да извърши нарушение на Конституцията на Република България и поредното национално предателство". И посочват, че по Конституция държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото. А земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.

Президентът Румен Радев също разкритикува това намерение на финансовия министър и дори обяви, че ако политиците не озаптят Асен Василев, той ще наложи вето на закона за държавния бюджет.

"Свидетели сме на серия от авантюри в областта на финансите. Аз много ясно предупредих, че хрумването за енергийната вноска ще декапитализира "Булгартрансгаз". Само за месец дружеството натрупа 260 млн. лв. дълг, а постъпления в бюджета няма". Това заяви днес пред журналисти президентът Румен Радев.

По думите му това решение дискредитира страната ни пред европейските ни партньори.

"Недопустимо е намерението на министъра на финансите за разпродаване на Държавния поземлен фонд. Тази земя е стратегически ресурс. Тя касае нашата национална продоволствена сигурност и не може да бъде пиляна заради текущи бюджетни нужди, нито да служи като компенсация за невъзможността да се управляват държавните финанси", каза още Радев.

Той призова "разумните политици от всички партии да пресекат тази авантюра".

"Досега президент не е налагал вето върху закона за Държавния бюджет, но, ако парламентът не озапти министъра на финансите, аз не изключвам и такъв вариант", допълни Радев.

КОНТРА

Финансовият министър Асен Василев коментира в изявлението си и заплахата на президента да наложи вето на закона за бюджета за следващата година, както и критиката на държавния глава по повод новата транзитна вноска за руския газ.

"Би било доста зле, ако страната ни влезе в 2024 г. без държавен бюджет. Но не съм учуден - миналата година служебният кабинет на президента Румен Радев не предложи бюджет и остави страната 7 месеца в голямо затруднение централната власт и общините", каза Василев. Той припомни, че служебният кабинет също така е предлагал дефицит от 8% с цел "да дерайлира влизането на България в еврозоната".

Няма опасност от декапитализиране на "Булгартрансгаз", увери още финансовият министър. Василев обясни, че в момента "Газпром" оспорва вноската от 20 лв. за всеки транзитиран мегаватчас газ по българския участък на тръбата "Турски поток". "Те смятат, че не трябва да плащат, защото не са задължено лице по договора. Ние обаче предприехме промени в закона за санкциите. Така "Газпром" ще стане задължено лице по българския закон като ползвател на българската инфраструктура. Това ще позволи на Агенция Митници и НАП да усвоят гаранцията, дадена от "Газпром" за над 1 млрд. лв., ако компанията откаже да плати енергийната вноска", каза Василев.

Първоначално в проектобюджета за 2024 г. бяха предвидени 2.4 млрд. лв. допълнителнен приход от тази вноска, но впоследствие бяха извадени като несигурно постъпление.

 

 

Още по темата