АПИ е индексирала с 80% договорите за пътни ремонти

В последните шест години Агенция "Пътна инфраструктура" е функционирала при пълна липса на финансова дисциплина, планиране и ефективен вътрешен контрол. Това установява одитът на Сметната палата, който бе възложен от 52-рото Народно събрание през юли тази година по настояване на "Прогресивна България" в опит да оправдае огромния дефицит, който заложи в бюджета за 2026 г. Целта бе одитът на Пътната агенция да докаже съмненията за огромни финансови разхищения и системно превишаване на бюджетите на МРРБ и АПИ за ремонти и поддръжка на републиканската пътна мрежа, както и неразплатените средства.

Одитът обхваща периода 1 януари 2020 г. – 31 май 2026 г. и проверява финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“, поетите ангажименти, извършените дейности и отчетените разходи.

Липса на стратегия за развитие на пътищата

Един от важните изводи на Сметната палата е липсата на стратегическа рамка за развитие на републиканската пътна мрежа. За периода 2022–2026 г. не е изготвена стратегия за развитие на пътната инфраструктура и средносрочна оперативна програма, въпреки законовото задължение. Това е довело до значително забавянето и неизпълнение на стратегически обекти, като участъци от магистрали и първокласни пътища, а неизпълнените проекти се прехвърлят към следващи планови периоди без ясен план и финансови разчети за приключването им. Липсват и ясни показатели, чрез които да се следи дали поставените цели се постигат.

Одиторите предупреждават, че така се създава риск от неефективно разходване на публични средства и от неизпълнение на националните приоритети.

АПИ поема финансови ангажименти без осигурени средства

За периода 2020 г. – 30 юни 2026 г. АПИ е поела ангажименти за разходи в общ размер на 18,24 млрд. лв. при предвидени в годишните бюджети на държавата 11,40 млрд. лв. С други думи АПИ е поела задължения, които значително надхвърлят финансовия ресурс, с който разполага - с 6.84 млрд. лв. повече.

За да се разплаща с изпълнителите през одитирания период Министерският съвет е одобрил допълнителни разходи по бюджета на МРРБ за АПИ в размер на 2,106 млрд. лв. От тях 1,216 млрд. лв. са за текущ ремонт и поддържане на пътищата, а 889,75 млн. лв. за капиталови разходи.

Тази практика е довела до прехвърляне на плащания от предходни години към следващи бюджетни периоди, което ограничава възможността за финансиране на нови дейности.

Сериозни отклонения от първоначалните договори

Одитът установява и значително увеличаване на стойността на договорите за пътно строителство и поддръжка чрез допълнителни споразумения. Проверени са 213 договора за текущ ремонт и поддържка за общо 7,174 млрд. лв. По тези договори са сключени допълнителни споразумения за още 5,612 млрд. лв., при което общата им стойност достига 12,786 млрд. лв. Тоест допълнителните дейности са увеличили стойността на договорите с около 78%.

Най-драстнични оскъпявания са посочени за два конкретни договора. Единият е договор за поддържане (превантивно, текущо и зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища за ОПУ Пазарджик“, подписан през 2019 г. с изпълнител „Европейски пътища“ АД с прогнозна стойност е 15 600 000 лв. без ДДС (18 720 000 лв. с ДДС) и срок на изпълнение 60 месеца. С допълнителните споразумения и индексациите общият размер на фактурираните дейности и поетите ангажименти достига 395,57 млн. лв. 

Вторият договор също е сключен с изпълнител "Европейски пътища" през 2019 г.  Той е за поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на Южен централен район със срок на изпълнение 60 месеца и е на стойност 28,08 млн. лв. с ДДС. Впоследствие общият размер на фактурираните дейности, индексациите и останалите ангажименти достига 424,41 млн. лв.

При първия договор експертна междуведомствена работна група е установила, че дейности за 315,25 млн. лв. представляват основен ремонт, реконструкция и ново строителство, които са извън предмета на договора за текущ ремонт и поддръжка. Те представляват 98,6% от общо извършените разходи по проверката на този договор.

Индексация на договорите без осигурено финансиране

АПИ с лека ръка е осъвременявала цените на договорите за пътни ремонти заради инфлацията, без да има осигурен финансов ресурс. Между декември 2023 г. и 30 юни 2026 г. са индексирани 56 договора за текущ ремонт и поддръжка, чиято първоначална прогнозна стойност е била за близо 4,7 млрд. лв., но след сключените анекси стойността им нараства с още 1,099 млрд. лв.

Спогодбите са подписвани без АПИ да разполага с осигурен финансов ресурс. Разчитало се е на очаквано бъдещо финансиране и преструктуриране на бюджета. Така към 30 юни 2026 г. по индексирани договори остават неразплатени 337,44 млн. лв. или близо 173 млн. евро.

Одиторите са установили и липса на законово основание за част от измененията на договорите и до нарушения на Закона за обществените поръчки.

Слаб контрол върху действително извършените ремонти

Сметната палата установява редица пропуски по отношение на контрола. Например, не са въведени единни правила за проверка и приемане на извършените ремонти в областните пътни управления.  При приемане на работата не се съставя документ за приемане на обекта, а се приемат основно количествата, отчетени от изпълнителя. Липсват достатъчно надеждни доказателства за някои от отчетените дейности. Приемани са декларации за качество на материали, които не са издадени от производителя или не доказват, че материалите са вложени в конкретния обект. Одобрявани са разходи за извозване на земни и скални маси без представени кантарни бележки. Част от сертификатите за извършени дейности са без дата, без достатъчно информация към кое задание се отнасят или без надлежно заверени доказателствени документи.

Одиторите посочват, че не са успели да постигнат увереност, че отчетените в сертификатите дейности съответстват на одобрените задания. Това означава, че при част от проверените дейности документалната система на АПИ не позволява надеждно да се проследи какво е възложено, какво е изпълнено и какво точно е платено.

Натрупване на задължения към строителните фирми

Докладът показва, че финансовите затруднения са довели и до забавяне на обработката на документите за плащане. Има сертификати от 2022 и 2024 г., които към юни 2026 г. все още не са одобрени от Управителния съвет на АПИ. Липсват ясни критерии за приоритизиране на плащанията при ограничен бюджет. Не е изключен рискът определени изпълнители да бъдат предпочитани субективно за сметка на други. Забавянето създава предпоставки за натрупване на лихви и съдебни разноски.

Особено важен е и проблемът със счетоводното отчитане - при корекции на годишния финансов отчет на МРРБ за 2025 г. са признати разходи и задължения на АПИ за общо 1,505 млрд. лв., които не са били своевременно отразени. От тях 1,186 млрд. лв. са за извършени дейности, удостоверени с 1017 сертификата по договори за текущ ремонт и поддръжка. Други 312,52 млн. лв. са задължения по спогодби за индексация, а 6,19 млн. лв. са задължения за лихви.

Според одиторите несвоевременното осчетоводяване е повлияло върху представянето на финансовото състояние и изпълнението на бюджетните показатели на агенцията

Какви мерки препоръчва Сметната палата?

Одитният доклад съдържа 10 препоръки към Управителния съвет на АПИ. Сред основните са:

1. Изготвяне на дългосрочна стратегия и оперативна програма за развитие на пътната инфраструктура.

2. Преразглеждане на системата за управление на риска.

3. Актуализиране на вътрешните правила и ясно разпределяне на отговорностите между централната администрация и областните пътни управления.

4. Въвеждане на по-ефективен контрол при изпълнението и приемането на ремонтните дейности.

5. Създаване на досие за всеки договор за обществена поръчка.

6. Въвеждане на единен електронен регистър, който да проследява заданията и сертификатите от възлагането до окончателното плащане.

7. Определяне на обективни критерии за реда, по който се одобряват плащанията.

8. Подобряване на счетоводното отчитане на разходите и задълженията.

На Управителния съвет на АПИ се дават девет месеца да изпълнят препоръките на Сметната палата.