София отдавна искаше истинска оперна гала, очакваше я, настояваше за нея. Меломаните ахкаха и охкаха, че все не ни се получава както правят по света подобен тип събития. И донякъде бяха прави. И ето че благодарение на прочутото ни сопрано Соня Йончева получихме лелеяната гала, и то не къде да е, а на най-представителното и изцяло преобразено пространство в столицата - площад "Св.Александър Невски", при това - с два финала.

Първият - очакван, с пищни фойерверки, каквито у нас виждаме главно по националните празници и с четири биса, от които последният бе в ритъма на ръченицата. Вторият финал дойде ненадейно за станалата на крака и готова да се разотиде публика, когато Соня Йончева за пръв път за цялата вечер се обърна изключително мило към зрителите, за да ги помоли... да останат и да бъдат свидетели на повторното изпълнение на няколко пасажа от концерта по технически причини. Заради записа, поясни Соня, но сигурен съм, дори и слабо запознатите с качествата на изключителното българско сопрано в тоя момент са я заобичали от сърце. Не беше необходима кой знае каква музикална култура, нито особени познания в тази област, за да се разчете жестът на изпълнителката като защита на престижа на нейния откривател в света на голямата опера, а впоследствие ментор и скъп приятел Пласидо Доминго.

Прочутият от половин век насам испански тенор заслужава нисък поклон и аплаузи дори само за решението му да се включи “на пълни обороти” в това изключително събитие именно в годината, в която навърши 80. При това заставайки на сцената не до някоя неизвестна за широката публика певица (такива, чиито имена днес никой не помни, видяхме и чухме и при първото  гостуване на световния изпълнител у нас през 2014 г.)

Тази вечер в центъра на София Доминго излезе да се надпява с едно от най-търсените сопрани по света, в зенита на кариерата й, и то пред нейната родна публика. И му се наложи да се раздаде изцяло, за да бъде на ниво без да залага на стари лаври. За изпълнител с неговата класа, опит и вокална техника това не изглежда да е непосилно упражнение, но само той си знае колко от себе си е дал, за да изригне във възторжени викове “Браво!”  публиката, притихнала по време на изпълнението му на арията на Леандро из сарсуелата “Кръчмарката от пристанището”, по-известна със заглавието си “No Puede ser”. Преди това Доминго бе приел и нелеките предизвикателства - дуетите на Жермон и Виолета от второ действие на “Травиата” от Верди и на Аида и Амонасро от трето действие на едноименната опера, както и в арията на Карло Жерар “Nemico della patria” от операта на Джордано “Андре Шение”.

В своята оперна част на галата с изключение на арията на Чо Чо Сан “Un bel di vedremo” Соня Йончева бе заложила на познати от предишни нейни участия у нас и обичани арии и дуети от Верди. За публиката далеч по-голям интерес представляваше втората част на концерта. И за всеобща радост и тук Соня даде максимума от себе си, в сарсуелите и в латино музиката - репертоар, с който тя отскоро се радва на отличен прием в Испания. Неслучайно бисира с хабанерата на Кармен от едноименната опера на Бизе. Не липсваше и лек оперетно-канцонетен привкус, характерен за бисовата част на подобни гала вечери.

За Софийската филхармония и диригента Найден Тодоров могат да се кажат само суперлативи. И за деликатното им, напълно съобразено със солистите музициране. И за ненатрапчивото, и едновременно с това открояващо се присъствие на сцената на музикантите от състава. И за първокласното изпълнение на стандарт, в какъвто се е превърнало Мамбо от “Уестсайдска история” на Бърнстейн. Двойно повече възхита обаче предизвика оркестровият бис с “Ръченица” из “3 симфонични скици от България” на Румен Бояджиев - син. На няколко пъти през последните сезони съставът затвърди името и класата си редом до имена като Анжела Георгиу, Хуан Диего Флорес, Елина Гаранча, Диана Дамрау. Както, впрочем, и при повечето досегашни гостувания на Соня Йончева у нас.

При подобни гала концерти в страните с традиции политиците по правило са “черешката на тортата”. Едва ли поради същите съображения тази вечер на софийската оперна гала бе регистрирано изненадващо активно политическо присъствие. Няма как очертаващите се поредни избори да не са сред факторите, повлияли за това “озаряване” на събитието от мастити политически фигури, с изключение на президентската двойка Румен и Десислава Радеви и кмета на София Йорданка Фандъкова и нейната заместничка Малина Едрева, които често посещават концерти и спектакли в Софийската опера и в зала “България”. Дипломатическият корпус също не пропусна концерта на Соня Йончева и Пласидо Доминго, а навсякъде в импровизираната зала на открито се разнасяше чуждоезична реч.

Дори да не е събитието на годината, при всички случаи галата в София създава прецеденти в много отношения. Въпрос на прозорливост и политическа воля е, ако се осъществи оповестеното превръщане на пространството около храма “Александър Невски” в изцяло пешеходна зона, да се помисли и за създаването именно там на лятна сцена, на която да гостуват, подобно на други европейски столици малко по на запад от нас (Любляна), най-престижни световни артисти и състави. След успеха на тазвечершната гала идеята за цял фестивал на същото място вече никак не звучи еретично. Въпрос на време, средства и енергия и - не на последно място - на визионери с хъса и последователността на Соня Йончева и екипа й. Публика има. Вижте снимките на хората, които се бяха струпали отвъд загражденията, за да чуят и те световните оперни звезди.