Съюзът на съдиите сезира премиера Румен Радев и парламентарната комисия за контрол върху службите с настояване да бъде проверено как се използват специални разузнавателни средства срещу магистрати.
Те го правят и в контекста на разкритията "КорупцияЛийкс".
Съюзът на съдиите пише, че данните от последните години пораждат сериозни съмнения относно конкретната необходимост от използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи, както и за това доколко са ефективни предвидените в закона институционални гаранции срещу злоупотребата с тези извънредни и тайни способи за събиране на информация.
В писмото се казва, че то не е призив за ревизиране на конкретни съдебни разрешения за прилагане на СРС, нито поставя под съмнение принципната необходимост държавата да разполага с ефективни средства за противодействие на тежката престъпност, корупцията и за защита на националната сигурност. Но "в едно демократично общество упражняването на такива правомощия следва да бъде подчинено на изключително високи стандарти на законност, необходимост, пропорционалност, отчетност и ефективен последващ контрол".
Цитира се анализът на Българския хелзинкски комитет "Подслушвано правосъдие", който очерта тревожна тенденция на системно използване на специални разузнавателни средства спрямо магистрати при изключително ограничен последващ наказателноправен резултат.
"Публикациите, известни като "КорупцияЛийкс" изискват държавата да предостави институционален отговор на два основни въпроса: дали публикуваните материали съответстват на реално съществуващи архивни документи и ако това е така, спазени ли са всички законови изисквания за тяхното използване, достъп до тях, съхраняване и защита", пишат съдиите. Досега никой от властите не е потвърдил автентичността на документите от "КорупцияЛийкс",до които и "Сега" получи достъп от колегите от BIRD. Никой от "героите" на документите обаче не е отрекъл събитията и фактите, описани в тях.
Съдиите настояват Радев да възложи цялостен междуинституционален анализ относно използваните специални разузнавателни средства спрямо съдии, прокурори и следователи, който да обхване следните въпроси: броя на исканията, разрешенията и реално приложените СРС спрямо магистрати; институциите и длъжностните лица, инициирали исканията; характера и конкретността на фактическите основания, въз основа на които са били отправяни исканията; броя на отказите за разрешаване на СРС; съотношението между приложените СРС, изготвените веществени доказателствени средства, образуваните наказателни производства, внесените обвинителни актове и постановените осъдителни присъди; продължителността на прилагането на СРС и случаите на многократно продължаване на разрешенията и т.н.
"Независимостта на съдебната власт се гарантира чрез ефективни институции, които изключват възможността извънредните средства за тайно наблюдение да бъдат използвани като инструмент за влияние върху съдиите. Всяко обосновано съмнение, че подобен риск съществува, изисква институционален отговор. В противен случай под въпрос се поставя не само защитата на отделните магистрати, а правото на всеки гражданин неговото дело да бъде разгледано от независим, безпристрастен и свободен от всякакъв външен натиск съд", припомня гилдийната организация.
