Прокуратурата отказа да разследва Кирил Петков за гражданството
Премиерът е декларирал неверни данни, но това не е престъпление, мотивира се държавното обвинение
Прокуратурата отказва да образува разследване по преписката за гражданството на Кирил Петков. Това се разбра днес от брифинг по темата на шефките на спецпрокуратурата и на Софийската районна прокуратура Валентина Маджарова и Невена Зартова.
Прокуратурата подхвана казуса след сигнал, получен на електронната поща на държавното обвинение. Към него е присъединен и идентичен сигнал, подаден до прокуратурата от гражданка от Варна. "На 15 септември наблюдаващият прокурор е постановил извършване на лична проверка по реда на Закона за съдебната власт", обяви прокуратурата в специално съобщение по темата на 13 октомври. Днес говорителят на спецобвинението Христо Кръстев обясни, че срещу Петков са постъпили още 8 сигнала по темата. В тях освен, че е подал невярна декларация пред президента през май месец, че няма друго гражданство освен българско, е имало и твърдения, че той е извършил престъпления по служба като служебен икономически министър във връзка с ББР, както и че е подал неверни данни пред антикорупционната комисия КПКОНПИ.
Спецпрокуратурата приема, че няма данни за престъпление по служба, а подаването на неверни данни пред КПКОНПИ не е престъпление и се наказва само административно.
Колкото до документното престъпление при декларирането на гражданството, спецпрокуратурата прехвърля топката на Софийската районна прокуратура, тъй като по времето на подаването на документа пред президента Петков не е бил министър. Районният прокурор Зартова обясни, че е сформиран екип от прокурори, които да разгледат казуса и те са се произнесли веднага. Не само защото преписката е от обществен интерес, а и защото спецпрокурорите били събрали достатъчно данни.
"В декларацията е отразена невярна информация, но тя има само уведомителен характер, но не и доказателствена стойност", обясни Зартова. Това е и мотивът да бъде отказано разследване. Наказателният кодекс гласи, че "който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева". Президентът е орган на власт, но декларацията трябва да е предвидена в закон, указ или постановление, уточни и прокурор Маджарова.
По-късно районната прокуратура, която то принцип мълчи по дела от обществен интерес, разпространи подробно съобщение за мотивите си. В него се посочва и че "липсва и елемент от субективна страна на състава на престъпление. К.П. е направил волеизявление за отказ от канадско гражданство, подадено на 21.04.2021 г. до съответните компетентни органи на Канада. С това той е счел, че волеизявлението му е напълно достатъчно и изпълнявайки административната процедура по отказ от канадско гражданство, процедурата е приключила и той притежава единствено и само българско гражданство". В решението на Конституционния съд по делото за гражданството на Петков обаче изрично бе посочено, че има доказателства, че той е бил наясно, че подаването на заявлението за отказ не приключва процедурата в Канада.
"Кирил Петков е потвърдил (декларирал с отметка "ДА") следния текст: "разбирам важността на своя отказ от канадско гражданство, както и това, че ако той бъде одобрен, ще загубя всички права и привилегии на канадски гражданин и вече няма да имам статут в Канада". Това писмено потвърждение до съответните компетентни власти на Канада с дата 21 април 2021 г. насочва към еднозначния извод, че кандидатът за служебен министър Кирил Петков е бил наясно към посочената дата, че заявяването от него на отказ от канадско гражданство не поражда автоматично действие - освобождаване от това гражданство, а следва да бъде одобрен от съответните власти на Канада", записаха конституционните съдии.
На 27 октомври Конституционният съд се произнесе, че частта от президентския указ от 10 май, с която Кирил Петков е назначен за служебен министър, нарушава Конституцията. Делото пред КС бе заведено от депутати от ГЕРБ, след като ИТН разгласиха информацията, че Петков има двойно гражданство - българско и канадско. По Конституция членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани.
можете да направите дарение през PayPal
