Премиерът Румен Радев съвсем оплете конците с контрабандата и Наказателния кодекс в опит да рекламира някаква бъдеща битка с митническите измами и корумпираните чиновници. Чистата му пропагандна акция в Министерски съвет вероятно е плод едновременно на пълно непознаване на материята и на изключително лоши съвети от хората, които са му казали да говори и да се хвали точно по тази тема.
Радев започна редовното заседание на Министерски съвет с патетично изявление, според което се внасяли промени в Наказателния кодекс (НК), с които се инкриминирали митническите нарушения. "Затягаме митническия контрол, а контрабандата става тежко престъпление", заяви Радев. По думите на министър-председателя митническите нарушения досега се третирали като административни провинения, а през годините не е имало политическа воля за промяна.
"Текстовете, които предлагаме, бъркат дълбоко в една от най-доходоносните сфери на организираната престъпност – преносът на стоки през външните граници на Европейския съюз (ЕС) в ущърб на европейските и националните финанси", заяви Радев и продължи: „Под закона ще попадат не само контрабандисти и редови митничари, а и т.нар. чиновници на повикване от митническата администрация, които съзнателно си затварят очите за подобно нарушение“, поясни премиерът.
Думите му определено хвърлиха в смут цялата юридическа общност, защото контрабандата не само от десетки години е престъпление, но определено в много от хипотезите в НК е тежко престъпление. Тежко престъпление се смята престъпление, за което се предвижда над 5 години затвор. В различни варианти на квалифицираната контрабанда наказанията надминават не само 5 години, но стигат и до 20 години. Никога не е имало проблем да се съдят и митничари, каквито много разследвания и съдебни дела има, като дори има осъдени не малко хора. По няколко разследвания и дела шефове на митници дори са били или дори още са обвиняеми.
Радев беше атакуван по тази тема дори от жената, която издигна кандидатурата му за първия президентски мандат - Корнелия Нинова, която го обвини, че е "демонстрирал потресаваща некомпетентност".
" ПР-ът е важно нещо в политиката, но зад него трябва да има нещо реално. Когато караш само на пропаганда си е жива излагация", написа Нинова в социалните мрежи. Тя твърди, че "по-голяма небивалица" от тази за контрабандата не била чувала и "по-голяма управленска некомпетентност".
"В Наказателния кодекс има цял РАЗДЕЛ "Престъпления против митническия режим"- чл 241, 242, 242а и т.н. Първите текстове в него са от 1975 г. Последните изменения са от 2011 г. Основно внимание се отделя на контрабандата. Тя е инкриминирана през 1975 г.. Наказанията там стигат до 20 години лишаване от свобода", посочва бившата соцлидерка и разяснява, че "като следовател преди 30 години съм гледала множество такива дела". "Радев сега се сетил да инкриминира нещо инкриминирано миналия век. Друг е въпросът как се прилага", пише тя.
"Прогресистите не могат да реформират системата. Да подобрят функционирането ѝ. Овладяват каналите, за да им служат на тях. А за наивния народ - прах в очите. Щели да пишат закон, който действа повече от 50 години!", обвинява още тя.
Накрая се оказа, че Радев явно е пропагандирал историята с контрабандата заради приети от правителство проектопромени в НК, с които според официалното съобщение на МС "се разширява наказателноправната защита на средства от Европейския съюз (ЕС) с цел засилване на противодействието на злоупотребите, засягащи финансовите интереси на ЕС".
Кабинетът сам твърди, че сред основните изменения и допълнения са: въвеждането в Наказателния кодекс на легална дефиниция на понятието „средства от Европейския съюз“, която обхваща и националното съфинансиране по европейски програми и проекти; самостоятелното криминализиране на предоставянето на неверни сведения или затаяването на сведения, за да бъдат получени средства от Европейския съюз или загдето са получени такива средства; криминализирането на квалифицираната митническа измама, засягаща приходите в бюджета на ЕС.
Законопроектът въвеждал нови легални дефиниции и за „митническо задължение в големи размери“, като за такова ще се счита задължение към бюджета на ЕС в размер на не по-малко от 10 000 евро, а за „митническо задължение в особено големи размери“ - над 100 000 евро. Разширявало се и обхватът на дефиницията за „чуждо длъжностно лице“.
