Желанието на управляващите да закрият комисията по досиетата развълнува Народното събрание, тъй като на 7 ноември изтича едномесечният срок за обществени консултации по законодателното предложение. Когато законопроектът за ликвидация на комисията влезе за разглеждане в парламента, той ще се радва на подкрепата не само на "Прогресивна България", но и на "Възраждане", а ДПС, "Продължаваме Промяната" и "Демократична България" ще се противопоставят.
Вероятно и ГЕРБ, която се обявява за антикомунистическа партия, ще откаже подкрепа, макар че днес партийният лидер Бойко Борисов показа безразличие към въпроса. Той заяви днес пред парламентарните репортери, че комисията вече няма какво да прави. "Всички агенти и бивши ченгета са депутати и министри. За какво да съществува?", коментира той.
Николай Денков от ПП смята, че това е грешният начин да приключим с тази тема. "Унгария приключва като отвори досиетата, а България приключва като се опитва да скрие кой от службите участва в Министерски съвет, кой е в Народното събрание, кой е по различните комисии", изтъкна бившият премиер. В Унгария правителството на Петер Мадяр наскоро публикува досиетата на около 60 хиляди души, свързани с комунистическите тайни служби.
Да се следва примерът на Унгария препоръча и Ивайло Мирчев от ДБ. "Българите трябва да знаят кой е бил агент на ДС и кой има експозиция към властта по един или друг начин", смята той. И даде като пример присъствието на бивши сътрудници на ДС в инициативния комитет, който издигна Илияна Йотова за президент. В него бяха открити 14 бивши сътрудници на службите. Той определи инициативата на управляващите като "приумица" на вицепремиера Иво Христов.
Като "демократично постижение" определи работата на комисията Станислав Анастасов от ДПС. Ако се закрие, смята той, архивите на ДС ще бъдат погребани и така се "предпазват палачите на възродителния процес от това да ги застигне справедливост". ДПС ще работи срещу това "с цялата демократична общност на България", подчерта Анастасов.
"Възраждане" подкрепя ПБ с мотива, че комисията получава бюджет, за да проверява досиета на хора, които са остарели или починали. Зам.-шефът на партията Цончо Ганев смята, че "огромната част от тези хора, които имат досие, са били разузнавачи, били са част от държавата, от служби, които са работили за националната защита". Той признава, че е имало "доносници", но смята, че "те надали са на възраст, на която да определят житието и битието към днешна дата".
Съпротива
Недоволство срещу инициативата има още от обявяването ѝ. Преди дни 100 общественици поискаха с обща позиция оттеглянето на законопроекта. Те смятат, че под предлога за провеждане на реформа, управляващите заплашват "независимото разкриване на истината за ДС".
От самата комисия посочиха, че никъде в Източна Европа няма пример, при който дейността по съхранението и достъпа до архивите на бившите тайни служби да е в ръцете на изпълнителната власт. Тоест, българските управляващи ще сътворят прецедент.
