Подкрепата за основните политически сили продължава да остава по-ниска в сравнение с периода преди протестите и в момента е на практика еднаква при БСП и ГЕРБ, отчитат социолозите от „Галъп интернешънъл болкан“ в изследване, проведено между 1 и 9 октомври.

И двете големи партии се движат в последните три месеца на нива от около 13-15% от всички имащи право на глас. А преди началото на гражданското недоволство са отчитали подкрепа между 18 и 22% с превес на ГЕРБ. В момента БСП има декларативна подкрепа от 13.5%, а ГЕРБ – от 13%. Расте сумата на отговорите от типа „няма да гласувам“ или „не подкрепям никого“ (до общо 37.6% през този месец).

Това означава, че случващото се в страната засега по-скоро отдалечава хората от политиката въобще, коментират социолозите. Затова има и търсене за „трети вариант“ – негласуване или извънпарламентарни и нови формации. На това се дължи и високият резултат, а може би дори и продължаващ ръст, на партията на шоумена Слави Трифонов „Има такъв народ“ – до 8.6% от всички имащи право на глас през октомври.

ДПС остава стабилно (и дори показа белези на укрепване в хода на протеста), а през този месец е на ниво 6.9% от всички имащи право на глас.

„Демократична България“ е взела още през лятото „стъпало“ нагоре – от традиционните си 2-3% от всички имащи право на глас е скочила до близо 6%. Ръстът обаче не е продължил и сега подкрепата й показва белези на ерозия до 5% през октомври.

Другата протестна формация – мрежата около Мая Манолова – също леко е „отскочила“ в началото на протестите до ръба за влизане в Народното събрание. И сега се движи по този ръб с 2,5% от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави сектор от около 140 хиляди потенциални гласа. Важно обстоятелство при Манолова е, че пролетта и лятото на практика са съвпаднали със самото създаване на нейната мрежа. Успехът зависи от възможността за нейното разширяване.

„Обединени патриоти“ засега като че ли не са претърпели нова сериозна щета от протеста, считат социолозите. През октомври те имат 2.3%, или около 130 хиляди потенциални гласове – около бариерата на последните избори за Народно събрание.

„Воля“ също не се е повлияла особено – партията се движи на константни нива, при които самостоятелното влизане в НС би било трудно, ако изборите са днес. През октомври „Воля“ е с 1,8% или потенциал от близо 100 хиляди гласа.

Засега седем формации имат перспектива да влязат в следващия парламент, като две от тях са около ръба.

COVID-19 И ИКОНОМИКАТА

През последните години очакванията икономическото положение да остане същото или да се влоши са движат на нива между 30 и 40%, а очакванията за подобрение – около 15%. След началото на коронавируса обаче очакванията за влошаване са достигнали над 50% в началото на юли, очакванията да няма промяна са спаднали до под една четвърт, а очакванията за подобряване – до под 10%. Конкретно през този месец 53.7% очакват влошаване в икономиката в непосредствено бъдеще, 24% не очакват промяна, а 7.8% смятат, че ще има подобряване. За последно в десетилетието подобни негативни стойности са били отчетени през 2012 г.

Като цяло, очакванията за финансите на домакинствата засега не са толкова тревожни. Това вероятно се дължи и на не толкова резкия ръст на безработицата – ако се съди по декларативните данни от ежемесечните изследвания на „Галъп интернешънъл болкан“, които сега показват 5.8%, то безработицата е на по-високи нива на фона на предходни месеци, но на по-ниски – на фона на близки предходни години. Тепърва обаче следва да се отчитат развитията при новите нива на зараза.