Мнозинството от българите предпочитат да стоят настрана от политическите раздори в социалните мрежи и твърдят, че политическото съдържание, на което се натъкват там, не оказва влияние върху преценката им дали и за кого да гласуват. В същото време, те признават ползата от мрежите за гражданската активност, както и за общуването между гражданите и политиците.

Такива са някои от изводите, които могат да се направят от социологическо проучване на тема "Общественото мнение за ролята на социалните мрежи в политическите процеси", проведено от изследователския център на Народното събрание. Проучването е проведено в периода 11-26 март 2026 г., интервюирани са 1000 пълнолетни български граждани по метода на полустандартизираното face-to-face интервю.

Какво търсят българите в мрежите

Повечето хора използват социалните мрежи за комуникация (68%) и развлечение (48%). Едва 17 на сто активно търсят политическа информация в мрежите. Мнозинството (65 на сто) са пасивни потребители на политическо съдържание, на което попадат в информационния поток.

Когато търсят политическа информация в мрежите, хората се обръщат най-вече към Фейсбук, като 40% го правят всеки ден – най-вече такива между 30 и 39 години, с висше образование и средни доходи. Далеч назад в ежедневната употреба остават YouTube (15%), ТикТок (12%) и Инстаграм (11%), които са предпочитани от по-млади хора.

Слаба активност

Политическата активност в мрежите е ниска. 88 на сто никога не са публикували постове на политическа тема; едва 2 на сто казват, че го правят често, а 10 на сто – рядко. 82% никога не са водили политическа дискусия; 75% не следват профили или страници на политици и партии. Две трети дори не са споделяли или коментирали политически пост. Изследването го обяснява с ограничения интерес на повечето хора към подобна публична изява, както и с нежелание за участие в потенциално конфликтни дискусии.

Между една четвърт и една трета си позволяват да споделят или коментират за политика. Това са предимно мъже между 30 и 59 години, жители на столицата, върху които социалните мрежи оказват влияние при избора им за кого да гласуват.

В политическо събитие, за което са научили от мрежите, са участвали 20 на сто, попадащи в същия социално-демографски профил. Това показва, че все пак социалните платформи се използват за организиране и мобилизация около каузи. За мнозинството (67 на сто) политическото съдържание в мрежите не се превръща в конкретно действие.

Влияние върху изборите

58 на сто твърдят, че социалните мрежи не им оказват никакво влияние, когато решават за кого да гласуват. 14 на сто допускат, че имат "малко" влияние, а 3 на сто – че е голямо.

Българите са силно скептични към политически формации, които общуват с избирателите предимно в социалните мрежи. 74% заявяват, че не биха гласували за политическа сила, чиито представители се появяват само в мрежите. Най-силно изразено е това мнение сред хората над 50 години и висшистите.

Цели 83% казват, че обявяването на изборни резултати в мрежите в деня на вота не влияе върху решението им дали да гласуват. Обратното признават само 6%. Още повече – 86% твърдят, че предварителните резултати не променят преценката им за кого да гласуват. Изследователите предполагат, че гражданите формират политическите си предпочитания на основата на по-трайни убеждения, партийна идентификация или под влиянието на други информационни източници.

Традиционните медии срещу социалните мрежи

Когато търсят политическа информация, българите се доверяват в най-голяма степен на националните телевизии (49%), на публикации на близки и познати в социалните мрежи (37%) и на радиостанциите (36%).

Към националните медии се обръщат граждани над 50 г., с ниско образование, жители на големите градове на страната, с изключение на столицата – това са хората, които най-често участват в изборите и са сравнително консервативни в своите възгледи. От социалните мрежи се информират по-често млади хора, между 18 и 39 г., които виждат в мрежите по-голяма свобода на изразяване и споделяне, а възгледите им са по-неустойчиви и повече се влияят от наученото в мрежите.

Хората предпочитат да се доверят на официалните медии (36%), отколкото на мрежите (18%), когато двата източника им дават различна информация. Ако информацията им се стори съмнителна, 34 на сто я оставят без проверка; почти същия процент питат приятели и познати за мнението им; по-малко от една трета проверяват чрез други източници. Едва 7 на сто ползват сайтове за проверка на фактите.

Според мнозинството от българите (62%) влиянието на социалните мрежи върху политиката ще нараства. Близо половината (44%) очакват, че те ще изместят традиционните медии като платформа за политически дебат.

Положително и отрицателно за мрежите

Една четвърт от интервюираните вярват, че социалните мрежи се използват, за да се разпространява невярна или подвеждаща информация. Според 22 на сто мрежите се използват за пропаганда, а според 15 на сто – за агресия и език на омразата.

Хората припознават и позитивни ефекти. Една пета считат, че мрежите улесняват достъпа до политическа информация; 17 на сто виждат възможности за подкрепа на каузи, а 15 на сто – за свободно изразяване на личното мнение и участие в обществени дебати.

Над 60% одобряват използването на социалните мрежи за организиране на протести, както и за изразяване на политически позиции, а всеки втори – и за общуване между политици и граждани. Нагласите се преобръщат, когато става въпрос за политическа реклама в мрежите – половината не я одобряват.