Quantcast
Вулканичен дух кипи в славния род Чучкови | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Вулканичен дух кипи в славния род Чучкови

От освобождението на Македония до проектирането на софийското метро, фамилията е оставила трайна следа в историята
607
 семеен архив
Ефрем Чучков

Преди няколко броя в. "Сега" публикува статия на Явор Чучков за неговия прадядо Ефрем Чучков, забравения деец на българското националноосвободително движение в Македония. По време на Балканската война, през октомври 1912 г., с четата си Ефрем Чучков освобождава от османското робство Кочани, Щип и Щипската област. След Първата световна война отказва предложения му в София чиновнически пост и продължава пътя на нелегалната борба в планините на окупирана Македония, която е вече превърната в Южна Сърбия. Новосформираната му чета е разбита и почти унищожена след поредица от неравни сражения със сръбската армия. Тежко болен вследствие на получените рани и несгодите на живота в периодите на нелегалност, Ефрем Чучков умира в София на 1 октомври 1923 г.

Днес продължаваме разказа на Явор Чучков за прадядо му и за славния род Чучкови, от който произхожда и известният ни композитор и пианист проф. Виктор Чучков, брат на Явор.

 

Наричахме го Огън Ефрем

 

Турските власти са обявявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табури са обкръжавали цели градове (включително Щип) и села в Македония, за да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите четници. Един офицер от тогавашното турско военно разузнаване пише в спомените си следното: „Едно име караше по онова време всички ни да губим и ума, и дума от страх. Това име бе Ефрем Чучков – най-издирваният от нашата полиция и аскер български комита в Македония – енергичен, с червендалесто лице и бръснати мустаци. Наричахме го Огън Ефрем.

Ще разкажа за един важен епизод от неговата дейност, за който е писал и проф. Димитър Гоцев. През 1908 г., в качеството си на член на Централния комитет, началник на Скопския революционен окръг и фактически ръководител на ВМОРО, Ефрем Чучков успява да спаси по-голямата част от оръжието на fрганизацията и да организира неговото укриване.

След младотурския преврат (1908 г.) и обещанията на младотурците за реформи в Османската империя, сближилият се с новата власт в Цариград Яне Сандански се опитва да повлияе на четите на организацията да повярват на младотурците и да им предадат оръжието си. Ефрем Чучков обаче нарича обещанията им „фарс, целящ задържането на Македония под турско робство”, и успява, заедно с Тодор Александров, да накара четите от Скопския и Битолския революционен окръг да не предадат оръжието си и да го укрият, за да могат да продължат борбата срещу поробителя.

 

Предателство за една златна турска лира


И една любопитна история, показателна за свойствената му дързост. През част от 1899 г. и от 1900 г. Ефрем Чучков е бил главен учител и организатор на нелегалната революционна дейност в Мелник (тогава Мелник е бил околийски център, а е имал и важно стратегическо значение и местоположение). Преди това той се е бил снабдил с удостоверение за самоличност на името на Симеон Михайлов от Велес. Като пристигнал в Мелник, разчитайки на подкупността на турските държавни служители, Ефрем Чучков отишъл да се представи на местния полицейски началник, сложил демонстративно на бюрото му една златна турска лира и му казал: „Всеки месец ще ти давам по толкова, ако ме уведомиш, когато един ден получиш известие от твоите шефове, че ме издирват”. Полицейският началник се съгласил и действително всеки месец получавал по една лира. Когато след осем месеца дошло известие, че Симеон Михайлов се издирва, той му съобщил и „Симеон” напуснал града. (Между другото, един от нелегалните псевдоними на Ефрем Чучков е бил Симеон.)

 

Милан Небреклия, учителят

 

Дядо ми по майчина линия Милан (Михаил Небреклиев) е имал една от най-ценните колекции от средновековни български книги от Македония. Всичко, което е притежавал, обаче е било „потурчено” от сърбите. Неговият произход е от род на учители, някои от които са били заставени от сръбските окупатори да напуснат Македония, заселвайки се в свободната територия на днешна България.

Бидейки всеобщо почитан стар български учител и председател на българския Акционен комитет в Прилеп, както и кмет на Прилеп, избран през 1941 г., в 1944 г. той е бил арестуван от титовистите и сигурно е щял да изгние някъде или да бъде убит. Тогава обаче се е намесил бъдещият високопоставен държавен функционер на Македония Кръсте Цървенковски, който е казал: „Чекайте, бре, лугйе, Милан Небреклия ни е изучил сите нас, пуштете го!”. В крайна сметка, дядо ми Милан успява да дойде в България и по-късно почина в София.

Спомням си и неговия голям приятел Димитър Талев, като идваше у нас заедно с Църнушанов, Македонски и други. Талев не цепеше басма на никого, но беше със също такава симпатична прилепска физиономия като дядо ми Милан, и макар и с по-нисък ръст, понякога извисяваше някак несъразмерно гласа си и се гневеше от развитието на налагания днешен литературен български език. Не мога да забравя гневните му думи: „Че те на практика вече сякаш забраняват даже и употребата на нормалните традиционни падежни форми „мене” и „тебе” и вместо тях налагат изгъзиците „мен” и „теб”! Кой в Македония ще приеме да говори така? Дори и думата „компир” им простее и я изхвърлят от българския език!”

 

Иван Чучков, основоположникът на софийското метро

 

Братът на баща ми Иван Чучков е бил голям приятел на Никола Вапцаров – заедно са учили в Морското машинно училище във Варна, обитавали са там една стая. По-късно, когато Вапцаров е безработен поради „неблагонадеждност” и гладува, чичо ми (тогава инженер в Дирекцията на трамваите и осветлението) с големи усилия успява да му намери работа (в Екарисажа) в един особено труден за гениалния поет период, когато Вапцаров е изпълнен с огорчение и отчаяние от мракобесническия режим в България. А в края на съдбоносната 1940 г. приятелите Кольо и Иван с риск за живота си (и двамата – глави на семейства) разлепват нощем из улиците на София саморъчно подготвени листовки с призива: „Съюз със СССР!”.

Завършил през 1938 г. електроинженерство в Прага, Иван Чучков проектира първата тролейбусна линия в София и в България (1941 г.). Инж. Иван Чучков обаче посвещава живота си на своята мечта – столицата на България да има метро, и става автор на проектите на бъдещия софийски метрополитен и негов инициатор и стратег. Тези проекти днес само са актуализирани.

Инж. Чучков започва осъществяването на тази мечта като главен инженер на "Софпроект" и ръководител на колектива за проектиране на софийското метро. Преки свидетели са ми разказвали за упорството и безкомпромисността, с които той, макар и безпартиен, е отстоявал тези свои проекти пред многобройните противници на софийското метро: „Или приемате, или си подавам оставката!”. И в крайна сметка са ги приемали... А само за първия експлоатационен участък на метрото проектите му е трябвало да бъдат одобрени от 36 инстанции!

Както пише в книгата си „Носители на огъня на Прометей” (2002 г.) инж. Мире Спиров, инж. Иван Чучков, наричан „вулканичен дух с голямо сърце, желязна воля и принципност, разгневяван от аксиоматичното мислене”, успява да се пребори за приемането на метросистемата като гръбнак на масовия столичен пътнически транспорт. Успява и да наложи вижданията си за днешния вариант на софийския метрополитен."

Приживе Иван Чучков е удостояван с орден „Народна република България” първа степен, ордени за участието си във Втората световна война, два пъти е носител на званието „Почетен гражданин на София”. Дали някога Столичният общински съвет ще се сети да именува в негова памет поне една метростанция?

Още

Подводни руини карат учени да преосмислят историята на Венеция

28.07.2021

1093
Точно сега е моментът да отидете в Дубровник

23.07.2021

1150
Деветте живота на най-късата улица в София

17.07.2021

2751