Покрай неотдавнашното очакване да бъде обявен новият лауреат на Нобеловата награда за литература отново бе споменато, че едва четирима български творци са били номинирани за това най-престижно отличие. Иван Грозев е може би най-неизвестният сред останалите (Пенчо Славейков, Иван Вазов и Елисавета Багряна), но пък е номиниран на два пъти. За съжаление в днешно време той е доста позабравен.
Иван Грозев Петков (1872-1957) е роден в Червена вода, Русенско. Получава средно образование в Русенската гимназия. Известно време учителства в родното си село и окръжния град. Но стремежът му за нови знания продължава. През 1894 г. завършва Славянска филология във Висшето училище (по-късно Софийски университет). След това дълги години е гимназиален учител в столицата.
Преподавател по литература е на видни българи -
Йордан Йовков, Григор Василев, Христо Бръзицов и др. В приятелския кръг на Иван Грозев се включват популярни писатели, политици и общественици като Алеко Константинов, Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Емануил Попдимитров и др. Той е сред основателите на масонството в България.
Появяват се и първите му поетични творби. Те са в духа на Вазовата патриотична лирика. Сътрудничи на вестниците "Македоно-одрински куриер", "Напред", "Зора", "Летопис" и др. Негови писания са публикувани в списанията "Българска сбирка", "Български преглед", "Духовна пробуда", "Всемирна летопис", "Хиперион" и др. Председател е на Управителния съвет на "Културно дружество българско родно изкуство" и член на Съюза на българските писатели.
Интерес представляват творческите намерения на Иван Грозев. Първите му стихотворения са отпечатани през 1896 г. Десетина години по-късно (1907 г.) той заминава за Германия. В Нюрнберг пише драмата си "Златната чаша". Сюжетът на това творение е от историята на богомилството. В следващите години под перото му излизат драматичните поеми "Змей" и "Семела", драмите "Йов" и "Съдний ден". Недовършена остава само "Боян магьосникът". Издава и стихосбирка под заглавие "Видения и съзерцания".
От началото на 20-те години на ХХ век той започва да се занимава сериозно с изкуствознание, история на религията и литературна критика. По-късно в творчеството му преобладават мистични настроения и увлечения по модернизма. Изнася поредица от лекции в салона на Теософското дружество и в Софийския университет. Редактор е на списание "Теософия". Активно участва в полемиката относно качеството на преводаческата дейност. Грозев владее руски, немски и френски език. Руски учи още като ученик. Усвояването на немски и френски език е резултат от престоя му в Германия и Франция. През 1924-1925 г. пребивава в Париж като стипендиант на българското Министерство на просвещението. Тогава осъществява и превод на три от своите драми.
Безспорно значимо място в битието на Иван Грозев заема номинацията му за Нобелова награда за литература. Първото предложение е
изготвено през януари 1928 г. от академик Михаил Арнаудов.
Това не е случайно. Михаил Арнаудов е автор на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Георги Раковски и други, в които изследва тяхното творчество. Затова не е изненада, че забелязва таланта и постиженията на Иван Грозев. Номинацията е мотивирана в секцията на Българската академия на науките и достига до регистрите на Нобеловия комитет. Ала няма позитивен резултат - предпочетена е норвежката писателка Сигрид Унсет. Предложението следва и на следващата 1929 г., но отново без отговор. Общо са представени 30 популярни световни автори, а наградата е спечелена от германския писател Томас Ман.
Този неуспех не намалява темповете в интелектуалното развитие на Иван Грозев. И през следващите години той не спира да се изявява в обществения и културния живот на страната.
Грозев умира на 8 януари 1957 г. в София на 84-годишна възраст. На негово име е наречена улица в столичния квартал "Илинден".
