В последно време дейността на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) доста рядко е споменавана в медиите. Съответно и младото поколение почти не е запознато с нейната история. Следващите редове ще бъдат посветени на някои важни моменти в развитието на социалдемократическото движение. В тях ключово място заема Григор Чешмеджиев.
Григор Иванов Чешмеджиев (1879-1945) е роден в Пещера. Първоначално учи в родния си град. След това продължава обучението си в Пловдив, където завършва гимназия. Назначен е за учител в Пещера (1898-1899). Още тогава взема дейно участие в социалистическото движение и е един от създателите на местната социалдемократическа организация. След разцеплението на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) през 1903 г. преминава към партията на широките социалисти. Амбициите на Григор Чешмеджиев в просветното дело продължават. Три години следва право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1900-1903). От 1908 до 1944 г. е адвокат в София и развива активна обществена дейност. Той е сред основателите на Българския учителски съюз и член на управителния съвет. По-значимо е мястото на Чешмеджиев в Българския съюз на писателите. Участва в неговото ръководство от създаването му (1913) до края на живота си, т.е. общо 33 години.
Григор Чешмеджиев участва във войните за национално обединение (1912-1918) като запасен офицер.
Награден е с орден за храброст.
Преживяното по време на епичните военни действия събира и издава в книгата "Военни спомени" през 1940 г. След Първата световна война е народен представител в ХVІІІ, ХІХ, ХХІ, ХХІІ и ХХІІІ Обикновено народно събрание. Неговата политическата дейност условно може да се раздели на три периода. Във всеки от тях той заема и защитава нестандартни позиции.
Първият етап е най-пространен и продължава до 1934 г. Григор Чешмеджиев е
противник на управлението на БЗНС (1920-1923)
и подкрепя Деветоюнския преврат през 1923 г. Той принадлежи към дясното крило на БРСДП (обединена), което е настроено антикомунистически и е против т.нар. идея за диктатура на пролетариата. Превратът на 19 май 1934 г. поставя началото на нов момент в неговите изяви. Чешмеджиев се включва в движението за политическа амнистия и в идеята за сключване на пакт за дружба между България и СССР. След избухването на Втората световна война
ратува за неутралитет на България
и не одобрява присъединяването ѝ към хитлеристка Германия.
През годините Григор Чешмеджиев се изгражда като голям професионален журналист с богат редакторски опит. Участва в издаването и редактирането на поредица от вестници и списания. Сред тях първостепенно място заемат "Съзнание" (1899 и 1916-1918 г.), "Общо дело" (1901-1905), "Ново общество" (1906-1909), "Епоха" (1922-1924), "Нова камбана" (1918-1919 и 1925-1935) и др. Част от материалите му са подписани с псевдонимите Григор Лютиков, Вия Долороза, Стенка Разин и др. Най-значимите произведения са публикувани в сборници с разкази под заглавие: "Сноп лъчи в тъмнините на заговора" (1925), "Синовете на Балкана" (1926), "Навечерието на хаоса" (1927), "Към лобното място" (1930).
Активни позиции заема Григор Чешмеджиев и по време на Втората световна война. През август 1943 г. влиза от името на БРСДП в Националния комитет на Отечествения фронт. Като адвокат става защитник в процесите срещу "БЗНС - Пладне", срещу парашутистите и подводничарите и против Централния комитет на Комунистическата партия. След промените на 9 септември 1944 г. е министър на социалната политика в кабинета на Кимон Георгиев. През лятото на 1945 г. напуска кабинета, след като БРСДП преминава в опозиция. Малко след това - на 16 септември 1946 г. умира на 66-годишна възраст. Наскоро се навършиха 80 години от кончината му.
