Сред колоритните личности в родната военна история безспорно значимо място заема полковник Борис Дрангов. Съвременната военна наука в България го определя като първия теоретик на тактиката.
Борис Стоянов Дрангов (1872-1917) е роден в Скопие, тогава в рамките на Османската империя. Произхожда от заможно семейство. Баща му е богат търговец на дървен материал. Той завършва средното си образование в родния град с отличен успех. През 1891 г. е приет във Военното училище в София. Четири години по-късно (1895) е произведен в първия офицерски чин - подпоручик. Военната му кариера започва в 3-ти конен полк в Пловдив. Там написва "Подробна програма за обучение на младите и стари войници в пехотата". С това творение
се поставя началото на българската военна педагогика.
Ето защо в следващите години то претърпява четири издания. Той променя изцяло подхода към обучението на войниците, като залага на личния пример.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903). Напуска военната си служба и заминава за Македония. През август от Кюстендил той изпраща писмо до съпругата си, в което споделя: "... В тоя миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага...". По време на въстанието Борис Дрангов е войвода на чета.
Кариерата на Дрангов след това напредва скоростно. През 1904 г. е командирован в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия. По време на пребиваването публикува научния си труд "Руски придобивки в Азия през ХІХ век". Завършва висшето военно училище с отличие (1907) и се завръща в родината. Преподава в школата за запасни подпоручици в Княжево и във Военното училище в София. Същевременно изпраща публикации във военни издания, предимно в списание "Народ и армия".
Събитията в българската история се развиват с бързи темпове. Избухват Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913). Борис Дрангов е в офицерския състав. Участва в сраженията при Гечкенли и Чаталджа.
Награден е с Орден за храброст. Критикува за дейността им военни генерали. Има голям авторитет сред подчинените си. Възпитава у войниците висок боен дух. Следва Първата световна война. През февруари 1915 г. той е произведен в чин подполковник и назначен за началник на 5-ти Македонски полк.
Войниците го наричат с уважение "Бащата на полка".
Година по-късно поема ръководството на Школата за запасни подпоручици в родното му Скопие. Политици, военни и общественици го портретуват с впечатляващи оценки. Григор Василев заявява: "Дрангов е един от най-едрите диаманти на българщината". А генерал Александър Протогеров казва: "Желая да доживея време, когато бих могъл да служа в армия, командвана от Дрангов". Големият български писател Чудомир пише в спомените си "Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори... Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник..."
Борис Дрангов е автор на много публикации по военна педагогика, на ценни военни сентенции. Публикува в списания и вестници сред които: "Военен журнал", "Войнишка сбирка", "Военни известия", "Народ и армия", "Подофицерска защита" и др. Но става популярен преди всичко с книгата "Помни войната! Съвети за строеви офицери", издадена през 1916 г. В нея той пише:
"... Забрави себе си, пристрасти се към идеал,
вгледвай се в делата си, веднага сам ги поправяй.." И още: "Стреми се към високото! За себе си мисли само негодника."
Борис Дрангов загива на 26 май 1917 г. при френски артилерийски обстрел в завоя на река Черна на Южния фронт в Македония. Тук е командир на 9-ти пехотен полк. Шрапнелът от падналия до него снаряд разкъсва крака му, което предизвиква тежка кръвозагуба. По-късно същата вечер той умира от раните си. Последните му думи са "Колко много исках още да служа на България". Посмъртно е повишен в чин полковник.













