Една от най-интересните личности в българската наука и образование е проф. Георги Данаилов. Роден през 1872 г. в Свищов, той произхожда от семейството на местен заможен търговец, а дядо му е влиятелен свещеник.

Това дава възможност на Георги да получи солидно образование. Завършва основно училище в родния си град. След това продължава обучението си в класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия, където се дипломира през 1891 г. Веднага се записва студент в Юридическия факултет на Московския университет. Там проявява интерес към изучаване на финансовото право, политическата икономия, философията, социологията и статистиката. Започва да се занимава и с научноизследователска работа. Още като студент

написва първото си изследване под заглавие "Демография на България".

Георги Данаилов завършва висшето си образование през 1895 г. и се завръща в България. Известно време е чиновник в Министерството на финансите. От есента на 1897 г. Данаилов е избран за редовен доцент по политическа икономия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (тогава Висше училище). Заминава на специализация в Берлин и Мюнхен, а по-късно и във Виена. Завръща се със солидна подготовка и се заема с активна публицистична дейност. През 1902 г. е избран за професор. Две години по-късно става действителен член на Българската академия на науките. Дългогодишен редактор на "Списание на Българското икономическо дружество". Има честта да бъде извънреден сенатор на Баварската академия на науките в Мюнхен.
Професор Данаилов е сред най-уважаваните университетски преподаватели през първите десетилетия на миналия век. Той

два пъти е декан на Юридическия факултет.

Титуляр е на катедрата по политическа икономия. Заедно с това чете лекции в Свободния университет, а през последните години от своя живот и във Висшето търговско училище в Свищов. Неговата ерудиция е запомняща се и аудиториите са винаги изпълнени със заинтригувани студенти.
Цялостното научно творчество на проф. Данаилов може да бъде обособено в няколко основни групи. На първо място това са неговите чисто теоретически изследвания, които имат пряко отношение към принципите на политическата икономия. В тях той се изявява като представител на немската икономическа школа и защитава прилаганите от нея методи. Немалко публикации на Данаилов са посветени на методологията, теорията и техниката на статистиката. Той е първият български автор, който написва учебник по тази тема с внушителен обем от 638 страници. Творението има монографичен характер, а голяма част от съдържанието е изпълнено с историографията и същността на статистическата наука и практика. Професорът е

основоположник на демографската наука в България.

През 1930 г. издава капитален труд "Изследвания върху демографията на България", в който включва обилен статистически и справочен материал. Значителен интерес предизвикват трудовете му за народонаселението. Провежда обширни изследвания върху конкретните демографски процеси в света и особено в България. Отделя специално внимание върху изследването на етническия характер на българското население. Проследява детайлно прираста му през различни периоди, неговите физически особености и здравословно състояние. Дава обилни данни за разделението на живущите в България по религиозен признак, образование и професия. В свои монографии и студии той разглежда проблемите на общата стопанска история, икономическото развитие на нашата страна и в частност аграрната политика, историята и значението на българските железници. Писанията на Георги Данаилов са изпълнени с уместни сравнения с аналогични въпроси в западноевропейските държави.
Професорът

се включва активно и в политическия живот.

Той е един от ръководните дейци на Демократическата партия и секретар (1918-1923) на Централното ѝ бюро. През 1911 г. е избран за обвинител във Втория държавен съд, който в продължение на години разглежда делото срещу министри от правителствата на генерал Рачо Петров, Димитър Петков и д-р Петър Гудев. Те са обвинени в сериозни корупционни гешефти. Ала процесът няма позитивен финал и мандатът на държавния обвинител е отменен. На два пъти Данаилов заема министерски постове. Министър на търговията, промишлеността и труда (1918) в кабинета на Александър Малинов и министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1930-1931) в правителството на Андрей Ляпчев. През март 1923 г. е арестуван от полицейските органи на управляващия БЗНС и подведен под отговорност от Държавния съд като виновник за втората национална катастрофа. Прекарва кратко време в Шуменския окръжен затвор и след преврата на 9 юни е освободен. Участва в дейността на Демократическия сговор. От 1909 до 1934 г. е депутат в ХІV – ХХІІІ Обикновено народно събрание. Председател на финансово-бюджетната комисия на парламента.
Значимо място в неговия живот заема международната му дейност. През 1915 и 1916 г. посещава Германия със задачата да изследва влиянието на бушуващата световна война върху икономическото развитие и други стопанско-политически въпроси. Професор Данаилов взема участие в множество международни организации и конференции. Той

представлява България в Обществото на народите

в рамките на две сесии между 1924 и 1928 г., както и на първата интернационална икономическа конференция през 1927 г. Водач е на българската делегация в Париж и Женева през 1929 г., която пледира пред страните победителки за намаляване на репарациите, наложени на нашата страна след края на Първата световна война с клаузите на Ньойския мирен договор. Присъства на конгреса на славянофилите в София (1936). Неговите име се среща и сред участниците на статистическите конгреси в Атина (1937) и в Париж (1938).  
Проф. Данаилов проявява своето родолюбие и патриотични чувства към родния си град Свищов. Той е сред водещите личности, които дават принос за откриването на Висшето търговско училище на брега на Дунав под името "Димитър Апостолов Ценов". То съществува и днес, а през 1995 г. е преобразувано в Стопанска академия. Изградено е с дарение на местния възрожденец Д. А. Ценов (1852-1932). През 1912 г. той завещава на града всичките си финансови средства, ценни книжа и недвижима собственост. Волята на дарителя е да се създаде в Свищов висше учебно заведение по германски образец, в което да се изучават финансови науки, застрахователно и банково дело.

След неговата смърт обаче реализирането на тази идея навлиза  в застой. Това принуждава проф. Георги Данаилов да търси съдействието на централните държавни институции. През май 1935 г. той пише изложение до министъра на Народното стопанство Стойчо Мушанов с копие до премиера Андрей Тошев. В него коментира изпълнението на завещанието на Димитър Ценов и отправя критични бележки. Подчертава, че забавянето силно дразни свищовската общественост и създава крайно негативни слухове.
Официално Висшето търговско училище започва да функционира на 8 ноември 1936 г. с Наредба-закон, подписана от цар Борис ІІІ. Монархът лично присъства и го открива с тържествена церемония. Георги Данаилов е сред почетните гости, заедно с проф. Димитър Бъров – първи ректор и проф. Георги Тошев – секретар на комисията по осъществяване на дарението.

В словото си при откриването Данаилов излага в синтезирана форма своите научни, икономически и социални възгледи. По-късно речта му е отпечатана със заглавие "Капиталът и духовният прогрес на човечеството". За своя принос към популяризирането на родния си град Данаилов е провъзгласен за почетен гражданин на Свищов. Любопитна подробност е, че той е дядо на писателя и сценарист, който носи неговото име и фамилия (1936 - 2017).