През последните 3-4 години се случи нещо смайващо с българския национален отбор по ръгби. Тимът вече има 13 поредни победи, което го изстреля с 35 позиции нагоре в световната ранглиста. Този прогрес, който е впечатляващ дори за целия български спорт, в момента ни нарежда за 59-о място в света. Това е най-високата позиция на страната ни, откакто е въведена новата световна ранглиста през 2003 г.

Но това съвсем не е краят на амбициите на човека, който стои в основата на забележителния успех. Той се казва Ромен Балмис, на 45 години е, французин, работи без заплата и е приел каузата да върне славата на българското ръгби като своя.

Всичко започва преди 7-8 години, когато случаят довежда Ромен в България. "Тогава познавах страната ви само покрай прочутото ви кисело мляко и Силви Вартан", казва той.

В началото той работи като преподавател в спортния департамент на френския лицей "Виктор Юго" в София. Любовта му към ръгбито (този спорт е една от двете специалности, по които се е дипломирал във Франция, заедно с баскетбола) бързо го отвежда в силния отбор на НСА.

Там Балмис отначало помага, а след това започва да тренира. Състезателите са много впечатлени от качествата му и му съобщават, че се провежда конкурс за селекционер на националния отбор. Кандидатства и е одобрен през 2017 г.

"Заварих момчетата в очакване на това някой да им даде нова насока за развитие. Трябва да подчертая, че те веднага прегърнаха моите идеи и се отдадоха изцяло на нашия проект - с цената на много жертви. Наистина съм много горд с тях!", спомня си треньорът.

В началото той е наясно с две неща - средствата на федерацията са много ограничени, а на него самия предстои да

работи без пари като национален селекционер

Балмис приема ситуацията, но не и заварените условия. Той категорично отказва силните клубове да му се месят в работата, извоюва и ценни придобивки за националите - да имат по-дълги лагери преди мачове, да имат добро място за подготовка, дори да носят еднакво извънсъстезателно облекло.

Същевременно успява да заличи дългогодишни противоречия между основните ръгби центрове в България - София, Перник, Берковица, Варна, Габрово... Оказва се и достатъчно убедителен, за да ангажира няколко подходящи хора, които да работят за благото на ръгбито у нас, при това също безвъзмездно.

"Състезателите се присъединиха към моите идеи незабавно. Новият ни стил на игра в началото беше умишлено опростен, за да постигнем бързи резултати. Наблегнах и на облика на нашия отбор пред публиката и пред обществото като цяло. Защото тези мъже представят своята страна. Каквито и да са условията", разказва Ромен.

Същевременно той работи много упорито по повишаването на самочувствието на ръгбистите ни и успява да направи не само сплотен, но и много гладен за успехи колектив.

"Изпитвам много голяма гордост да водя този отбор. Българите са страхотни, с атлетичен потенциал. Те са родени за този спорт. Аз

просто направих малък и необходим реглаж,

за да се получат нещата", споделя още Балмис.

И замисълът му се получава. В момента България се нуждае от победа в предстоящото домакинство срещу Словения (на 29 април 2023 г.) и с нея почти сигурно ще се изкачи от конференция "1 Юг" (в която сме едва от няколко месеца) до конференция "Трофи", която е третото европейско ниво в ръгбито, но и най-горното аматьорско ниво. А това би било действително исторически успех за българското ръгби, което години наред бе затънало в забвение въпреки своята 70-годишна традиция.

Заедно с победите се връща и интересът на публиката към този джентълменски и много атрактивен спорт. С колективни усилия ръгбистите ни получават възможността да домакинстват на Националния стадион "Васил Левски" след десетилетия пауза. И отново събират многохилядна публика, която бурно аплодира победите с 54:13 над Турция през май т. г. (с която станахме победители в конференция "2 Юг") и с 34:15 над Израел през ноември, вече в по-горната дивизия.

"Леко съм изненадан, но и щастлив, че публиката става все по-многобройна, защото това е единственото възнаграждение, което играчите ни получават. Тези момчета заслужават да получат признание за своята истинска стойност. Елате да ги подкрепите и при следващия ни мач", призовава Ромен Балмис.

Българите, които са около французина, го описват като много чист морално човек, който в същото време отлично си разбира от работата. Принципите му стигат до там, че преди двубоя с Турция

отказва да допусне в съблекалнята тогавашния премиер

Кирил Петков, който иска да пожелае успех на отбора. "Половин час преди мач съблекалнята е изцяло моя", категоричен е в позицията си Балмис.

Тази му отдаденост за каузата на българското ръгби е за сметка и на личния му живот, като оказва влияние и за раздялата със съпругата му. Цената е висока. Но пък усилията му са оценени тук чисто морално и той успява да намери добри приятели.

"Имах възможността да посетя прекрасни места като Рила, Белоградчик и Созопол. Научих се да слагам сирене върху пържените картофи.

Това е гениална идея

Да не говорим за лютеницата - превъзходна е с няколко кюфтета! Ракия обаче пия доста умерено, и то само тази на моите приятели Пламен и Иван", споделя още френският селекционер.

Той успява да балансира между ангажиментите си в България и тези, които все пак му осигуряват доходи. От септември т.г. Балмис е управител на лицей "Жан Виго" във френския град Мило, където преди това е работил, като се връща у нас за лагери и мачове.

Какво му предстои в България? Още много работа. За този отбор трябва да се говори все повече и с комплименти - не само в страната ни, но и в чужбина. "Предпочитам да съм предпазлив с думите. Едно нещо е сигурно - българското ръгби може и трябва още да расте! Работим много за тази цел - не се съмнявайте в това!", заявява Балмис.

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

Петър Николов (капитан на националния отбор):

"Познавам Ромен от 2016 г., когато бе треньор на отбора ни в НСА. Видяхме, че има качества и подкрепихме кандидатурата му за селекционер на националния отбор. Мога да кажа, че до момента не сме имали такъв национален треньор. Той вкара традиции от Франция, която е меката на ръгбито - въведе по-дълги лагери и подготовка, започнахме да правим детайлни видеоанализи.

Работи с 30-40 души, като всички вече знаят какви са изискванията му. Успя да мотивира и добрите ни ръгбисти, които играят в чужбина, да играят за отбора на България. Защото това доскоро не се получаваше по различни причини. Ромен е човек, който се раздава на максимум. Оставя на заден план семейството си и свободното време, за да се грижи не само за отбора, но и за други съпътстващи неща - търсене на спонсори, нови проекти, дори актуализиране на страницата на федерацията във Фейсбук.

Видях какво е да си французин и да се раздаваш така за българския национален отбор. Преди началото на мачовете той е по-мотивиран от нас. Това е човек, на когото винаги мога да разчитам, не само в областта на ръгбито."

Цветостин Цветков (национал и треньор на младежкия отбор до 18 г.):

"Преди да дойде Ромен Балмис, имахме добри състезатели, но липсваше човек, който да ни обедини, да няма в тима клубни принадлежности. И той успя да ни накара да загърбим всички стари вражди. Не позволи на никой клуб да му влияе на мнението. Твърдо стои зад целите си. Една от тях бе да вдигне самочувствието ни и действително ни накара да си повярваме. Всеки успя да развие най-доброто от себе си в името на общата задача. Не се задоволи с наличните ни възможности, а ни караше да учим по-сложни комбинации.

Държи и на малките детайли - като да сме с добра екипировка, да имаме лагери. В същото време е много човечен и проявява разбиране за личните ни проблеми - със семейство, работа. Лишава се дори повече от нас от личното си време. И тази отдаденост позволи на всички в отбора, а и във федерацията да са също отдадени. Представете си какво се получава, когато 30-40-50 души виждат това и се опитват също да разгърнат потенциала си."

Костадин Дебренлиев (национал и треньор на ръгби отбора на НБУ):

"За начало Ромен Балмис внесе една напълно нова методология за България, макар тя да се използва вече двайсетина години в Европа. С идването си той знаеше, че допреди 30-40 години българското ръгби е било на високо ниво. Сега той просто успя да намести правилно парчетата на пъзела, за да се получат нещата. Да събере хората, които се бяха пръснали в последните години.

Добави фини детайли, които са ни убягвали досега. Най-вече ни накара да бъдем единни. Например ни кара да си изключим телефоните, когато вечеряме заедно. Държи и на точността. За закъснение на тренировки всеки пуска по 10 лева в една касичка и никой от закъснелите не се сърди.

Заслугата за възхода на българското ръгби не е само негова, разбира се. Зад него има доста хора - ръководство, спортен екип. Ромен обаче бе първият треньор, който поиска да се изгради една българска идентичност в този спорт. Ръгбито да стане едно от нещата, по които да ни разпознават в чужбина.

Той е лидер. В трудни моменти взима важни решения. В същото време е открит, емоционален, енергичен. Впечатлявам се от хладнокръвието му преди мач. Също като хищниците преди да нападнат. Това много ни помага преди срещите.

Любимият ми момент е да го видя пред себе си на последната тренировка преди някой мач. Да видя погледа му - пълен с огън, емоция, страст. Това винаги ме зарежда докрай. И винаги си припомням как той често повтаря, че българите сме изградени за ръгби."