В българския футбол рядко има респект към съперници. Още по-рядко - единомислие по дадена тема. Но в последните месеци има един човек, който предизвика едновременно огромно уважение в своя клуб, а и у съперниковите фенове. И това определено никой не го оспорва.

Станимир Стоилов прие да се завърне като треньор на "Левски" в началото на септември м.г. в много труден период за клуба. Отборът бе записал 4 загуби след първите си 6 шампионатни мача. Същевременно собственикът Наско Сираков и останалите от ръководството се чудеха как да спасят клуба от фалит. И ако Сираков не бе съвсем сигурен коя от вратите, на които чука за помощ, ще му бъде отворена, то бе напълно уверен кой трябва да поеме треньорския пост, за да стабилизира тима.

"Най-успешният треньор в историята на "Левски" се завръща в клуба в най-трудния момент.

Вярвам, че това ще е повратен момент за клуба",

заяви тогава президентът на "сините". Вероятно без да съзнава напълно колко прав ще се окаже. Осем месеца по-късно "Левски" вече се бори за третото място в Първа лига, след като от началото на 2022 г. демонстрира завидна форма (7 победи, 2 равенства, 1 загуба за първенство). А на 15 май спечели Купата на България - нещо, което не бе правил от 2007 г. насам. Това бе и първи трофей за "сините" от 13 (!) години насам.

Вън от съмнение е кой стои в основата на този възход. Какво ти - на това възраждане на отбора. "Целият тим е прероден. Виждате как израства целият отбор. Не само на мен помогна Мъри (б.а. - прякорът на Стоилов), но и на целия отбор да се възроди", заяви халфът Андриан Краев. А съотборникът му Георги Миланов добави: "Със Стоилов начело можем да постигнем много големи успехи".

Което показва как този треньор успя да респектира футболистите, да ги накара да забравят звездните си маниери и да следват стриктно изискванията му. Нещо, което нито един от предишните наставници в последните 20-ина години в "Левски" не успя да постигне в пълна мяра. Бил той носителят на КЕШ с "Цървена звезда" Люпко Петрович, успелите в Премиър лийг Славиша Йоканович или пък в Серия А Делио Роси.

"Затварям чалготеката в отбора, а отварям професионален футболен клуб!

Когато става въпрос за "Левски", съм по-строг, мога и да съм диктатор, но интересите на отбора са над всичко", заяви Стоилов при завръщането си.

И още в първия ден потвърди думите си, като освободи трима футболисти, сред които национала Симеон Славчев и бившия национал Валери Божинов, който се водеше един от тарторите в съблекалнята. А по-късно реши да не разчита на двама от най-добрите си играчи - близнаците Борислав и Радослав Цоневи, защото отказаха да си намалят заплатите. Други двама пък отстрани от първия тим заради залитане по хазарта - Здравко Димитров и Димитър Костадинов.

А тези, които останаха в отбора, започнаха веднага да се нагаждат към изискванията на треньора. И резултатите не закъсняха. Нямаше и как иначе да е - Стоилов едновременно се ползва с безграничен кредит на доверие от ръководството (по думите на самия Наско Сираков), а и е безусловен любимец на публиката. Доказа го рядко срещаната еуфория на трибуните по време на първата тренировка на Стоилов след завръщането му. Тези хора не бяха дошли заради отбора, бяха дошли, за да поздравят "своя" Мъри.

Понеже именно това бе

човекът, донесъл най-големите радости на привържениците на "Левски"

в последните десетилетия. Никой не би предположил, че това ще се случи, когато Стоилов стана треньор на "сините" през лятото на 2004 г., след като дотогава бе само около половин година селекционер на юношеския национален отбор (до 16 г.). И това бе първата му работа като треньор изобщо.

Но още в първия си сезон той спечели Купата на България (после го направи отново с "Левски" през 2007 и 2022 г.), а след това изведе отбора до две поредни шампионски титли (сезони 2005/06 и 2006/07), като преди това "сините" три поредни сезона завършваха на второ място.

Но не това превърна Стоилов в наистина най-успешния треньор в историята на "Левски", а успехите на неговия "дрийм тим", с който стигна до 1/4-финалите в турнира за Купата на УЕФА през сезон 2005/06, а през следващия успя да запише "Левски" като първия български отбор, влязъл в групите на Шампионската лига.

Доверие за всичко това му оказа тогавашният спортен директор на клуба... Наско Сираков. Именно той покани прохождащия в треньорската професия Стоилов да поеме "сините". А по-късно двамата се превърнаха в може би най-успешния тандем в историята на клуба. Което проработи и през настоящия сезон.

Макар сега Стоилов да е по-остър камък от тогава и да

държи на всяка цена да се случи по неговия начин

А неговият начин е - селекция по негово одобрение; даване на път на млади футболисти, от чиито трансфери по-късно клубът да печели; да не се изискват незабавни резултати. И най-вече - пределна честност към феновете. Защото щом те помагат с лични средства да се спаси "Левски", то не бива да бъдат лъгани или да бъдат взимани решения в техен ущърб.

Тъкмо заради това Стоилов подкрепи идеята за създаване на сдружение "Левски" на левскарите", с което привържениците да добият право да участват във вземането на решения в клуба. И по случая треньорът тръгна да обикаля страната и проведе вече десетки срещи с фенове, за да им разясни начинанието и да ги убеди, че срещу техния членски внос те ще имат дял в политиката на любимия си отбор.

И има на какво отгоре Стоилов да е с характер и самочувствие. След като се раздели по неприятен начин и със скандал с любимия си "Левски" през май 2008 г., той почти веднага пое "Литекс", с който спечели купата на страната през 2009 г.

Но

големи успехи постигна само на още едно място -

казахстанския "Астана", въпреки че води доста други отбори (кипърския "Анортозис", пловдивския "Ботев", националните отбори на България и на Казахстан). В "Астана" обаче той получи не само пълна свобода на работа, но и необходимото търпение, за да осъществи идеите си. И резултатът е налице - четири поредни шампионски титли на Казахстан, Купа и Суперкупа на страната, по едно участие в груповите фази на Шампионската лига и на Лига Европа.

Тези постигнати успехи дадоха на Стоилов база при преговорите с отбори, които искат да го наемат за треньор. Той има вече определени изисквания, за които в началото бе взиман на подбив в България (примерно клубът да разполага с добра база за тренировки и стадион). Така отказа оферти от Русия, Китай, Турция. Отказа и на "Лудогорец", макар там преговорите през декември 2020 г. да бяха стигнали почти до подпис.

То и завръщането му в "Левски" не мина гладко. Сираков отправи няколко покани към Стоилов. Дори ходи на крака при него в родния му Хасково. Двамата преговаряха и по времето, когато се появи кандидат-купувачът на "Левски" Джоузеф Диксън, чийто избор №1 за треньор бе тъкмо Станимир Стоилов.

Наставникът нееднократно заяви, дори и сега, че се е съгласил да се върне с условието, че няма да прави компромиси със себе си. И всички знаят, че това е точно така. "Иначе

ще си хвана шапката и отивам на риба",

също няколко пъти подхвърли Мъри.

Риболовът му бе любимо занимание и начин за разтоварване още като футболист. И това е едно от малкото неща, които се знаят за личния му живот, който той не обича да държи на показ. Женен е за Мирена, с която са заедно вече около 30 години, още преди да премине като играч от "Хасково" в "Левски" през 1990 г. Имат дъщеря Весела, на 25 години.

Именно съпругата му разкри

малко познати черти от характера на Стоилов

пред "Сега" преди време.

"Когато бе с националния отбор на турнето в Чили, го бях помолила да ми донесе някакъв предмет, който да носи белезите на друга култура, нещо в индиански стил, амулет например. Той обаче ми донесе часовник", припомни си със смях тя.

И още: "Аз умирам за италианска кухня, за пици и спагети, а той не може да ги понася. Страшно харесвам и китайска храна, но той не иска и да чува за нея. Много трудно се разбираме какво точно да ядем. Но пък много обича да яде готвени храни, защото му е дошло до гуша по лагери от пържоли и кюфтета. И често приготвям любимото му ястие - свинско с кисело зеле и червено вино".

Сега вече на 55 години той продължава да е отдаден - и вкъщи, и в работата си, като треньор. Но и все така не е щедър на обещания. След спечелването на Купата на 15 май той се разплака и заяви: "Работих честно и Господ гледа. В мен през последните шест месеца имаше само сълзи и много работа. Но много трудно мога да обещая на феновете надграждане, ако клубът не се стабилизира. Такава е ситуацията".

И все пак - Стоилов с идването си обеща да работи за "План 2024", според който след две години отборът вече ще бъде конкурентоспособен за титлата в България и за влизане в груповата фаза на европейските клубни турнири. А когато Стоилов си има своя цел, трудно може някой да го откаже от нея. И едва ли някой ще обори това.