Жул Верн 1828 - 1905) е популярен в миналото автор на фантастични романи, счита се за един от основоположниците на научната фантастика - спекулативен жанр, подобен на социологията и политологията, само че се занимава с изследвания на възможните последици от развитието на технологиите.  

Книгите на Жул Верн са пълни с квазинаучни "теории", съмнителни спекулации и пълни дивотии. В романа "Капитан Немо" например се твърди, че под водата звуците се разпространяват и чуват по-ясно, отколкото в атмосферата. Целият роман гъмжи от подводни звуци като "сухо пращене" и "отекване". Подводният кораб на Немо се задвижва от електричество, а негов източник са акумулатори, които работят с натриев хлорид (сиреч готварска сол).

Това кратко въведение е само за сведение, защото младежта едва ли знае кой знае колко много за Жул Верн, а на старежта помагаме да подреди чекмеджетата на паметта си. Бойко Борисов го е чел между "Винету" и "Пиратът папа" и го е позабравил. А негов почитател е бил самият Лев Толстой! 

Освен всички врели-некипели на научна основа книгите на Жул Верн съдържат също много проницателни съждения за социума и човешките отношения. Жул Верн си пада и малко сатирик, а вестници е четял като щур - "Аз правя много записки от книги, вестници, списания и научни отчети. Всички тези бележки са щателно класифицирани и съставляват ценен материал за моите повести и романи..."

Тия дни във връзка с убийството на журналистката Виктория Маринова в Русе потърсихме и намерихме из наследството на писателя един пасаж, в който се коментират реакциите към полицията след престъпление с голям обществен резонанс. 

Става въпрос за мистериозно появяване на изобретателя Робюр на събрание на "балонисти" - привърженици на аеростатите. Самият Робюр е тайнствен създател на летателна машина (Жул Верн я описва като въздушен кораб със 74 витла, разположени на 37 мачти. Робюр отвлича двама свои опоненти от балонистите и на другия ден медиите гръмват...

Следва откъс от "Робюр Покорителя"

***

В какво вълнение осъмна Филаделфия! Още в първите часове на утрото узнаха какво беше станало вечерта на заседанието в института „Уелдън“: за появата на тайнствената личност, някой си изобретател, на име Робюр — Робюр Покорителя, — за борбата, която той като че ли искаше да води срещу балонистите, и за необяснимото му изчезване.

Но това беше нищо в сравнение с новината, разпространена в целия град, че председателят и секретарят на клуба също бяха изчезнали през нощта на 12 срещу 13 юни.

Къде ли не търсиха в целия град и в околностите! Напразно. Вестниците на Филаделфия, после вестниците на Пенсилвания, а накрая и на цяла Америка съобщаваха този факт и го обясняваха по сто начина, нито един от които не отговаряше на истината. Значителни суми бяха обещани чрез съобщения и афиши не само ако бъдат намерени почтените изчезнали граждани, но и на всеки, който би съобщил и най-малкото указание, годно да наведе на следа. И това не доведе до нищо. Земята да се беше отворила да ги погълне, председателят и секретарят на института „Уелдън“ не можеха да изчезнат по-безследно от повърхността на земното кълбо.

По този повод правителствените вестници препоръчваха съставът на полицията да бъде значително увеличен, щом подобни покушения могат да се извършват срещу най-добрите граждани на Съединените щати — и те имаха право…

Опозиционните вестници обаче на свой ред предлагаха полицейският състав да бъде освободен като ненужен, щом подобни покушения могат да се извършват, без изгледи да се открият вредителите — и може би те не грешаха.

В края на краищата полицията си остана такава, каквато беше и каквато ще бъде винаги в най-хубавия от световете, който е далеч от съвършенството и едва ли някога ще го достигне.