Току стане някой сакатлък, току се затюхкаме за това или онова, а защо все така става - не е ясно. Ами да го изясним, бе!

За да няма поводи за съмнения и за недоверие, нека веднага да премахнем човешкия фактор, да не говорим за хората, понеже веднага някой ще каже "този говори за свои хора" или "този така говори, защото не са негови хора", за да няма такива подмятания, нека да говорим за компютри.

Като си купих компютър, хубава, очевидно вносна машина, той си работеше много добре, бързо, точно, дето има една дума - като машина. Добре, обаче минаха няколко месеца и компютърът започна да работи все по-бавно, започна да блокира, започна да прави някакви номера. Питах специалисти, казаха - задръстил се е с инсталирани на него програми, от това било.

Не на мен тези. Позамислих се, поразсъдих и разбрах какво е станало: виновен е сблъсъкът на различните езици - компютрите са произведени да работят на латиница, като пристигнат у нас ги побългаряваме, в смисъл кирилизираме и това явно им действа зле. И наистина, да разгледаме само един пример - думата "живот" и съответстващата й в английския "лайф". "Живот" се произнася със свити устни, устата е едва-едва отворена и тя звучи като извадка от реч на народен бащица. "Лайф" се изговаря с отворена уста и звучи като нещо видяно през ключалката в луксозен хотел. Е, при това положение, след като са те кирилизирали, след като от "лайф" си преминал на "живот", как да не заработиш по съответния начин?! При това компютрите не го правят нарочно, просто електронният им мозък разпознава, че по един начин се работи за "живот", а по друг за "лайф".

Сега няма начин да не споменем човешкия фактор. Щом компютрите реагират така при нашенски условия, какво остава за хората, дето не сме от желязо, дето, човещина е, огъваме се понякога, отпускаме се. За човеците по нашите земи има две основни гледища - колко работливи сме българите и колко мързеливи сме българите. Внимание! И двете твърдения са опасни! Като се повтаря непрекъснато колко сме работливи, ние си казваме: "Е, защо да се напъваме, нали сме работливи, значи какво ще му мислим" - и се отдаваме на изконното си човешко право да помързелуваме, което е свещено, но на което е добре да се отдаваме с мярка и след работа, не вместо нея. Сега за другото твърдение, че българите сме мързеливи. Представете си - някой си работи, работи си, работи си и изведнъж чува това, засрамва се, казва си: "Как мога да се цепя от групата, аз българин ли съм!", и спира да работи, вписва се в представата.

Да си припомним изконни нашенски лафове "Като ми се доработи, не се плаша, чакам да ми мине" или  "По-добре на колене пред бара, отколкото прав пред струга". Кой ли ги е измислил? Надали е бил работлив човек. Но пък си е дал труда да ги измисли тези умотворения. А какво да кажем за мечтата на шопа да има начин да копа легнал. Може би всичко това е измислено от работливите в обедната почивка, докато са мечтаели да помързелуват. Защото най-големият лукс е точно мързелът. Нима е лошо от време на време да поживеем луксозно?

Какви сме българите? Защо сме такива? Сигурно е едно - големи философи сме...