Прибрах се вкъщи и видях, че жена ми седи на масата в хола и ме чака. Веднага я оприличих на едър хищник, а себе си на заблудена кошута, която безразсъдно влиза в гората на своята смърт.

- Седни, да поговорим – усмихна се жизнерадостно жена ми, с което за малко да ми докара инфаркт, не обичам да е весела, това винаги води до нещастия за мен.

Въпреки това седнах срещу нея, но бях нащрек – като каубой, който всеки момент очаква да бъде въвлечен в огнестрелна разправа.

- Искам да ти кажа някои неща – погледна ме в очите тя. – Ти харесваш мама!

- М? – вдигнах вежди аз.

- Мама. – повтори жена ми. – Ти я харесваш!

Поклатих глава.

- Чак да я харесвам…

- Харесваш я – усмихна се отново жена ми, - харесваш мама и обичаш да ни идва на гости.

Усетих как започвам да вдигам кръвно.

- Радваш се, когато мама идва и когато се налага да спиш на дивана. Харесваш как тя хърка и те обижда на празноглав тапир и нещастник. 

Огледах се. Нямах представа какво става, но принципно това си е част от чара на брака.

- Какво говориш? – попитах.

- Плюс това, обожаваш как готвя!

Тук вече не успях да се сдържа и се разсмях – не чак гръмогласно, за да получа шамар, но достатъчно високо, за да се наложи жена ми да повиши тон:

- Всеки път, когато ти сготвя, облизваш чинията и питаш за още!

Сетих се за таратора й от онзи ден – с вкус на стиропор, поръсен с нафталин.

- Ще ми кажеш ли най-сетне какво правиш – повиших тон и аз, - защото и двамата много добре знаем, че нито харесвам майка ти, нито обожавам манджите ти, по-скоро успявам да живея въпреки тях.

Жена ми внезапно се разгневи и стовари юмрук по масата.

- Добре де, как им се получава на ония, защо не го умея и аз това!

- Кои са ония, какво да умееш? – нищо не разбирах аз.

- Ония в парламента! – викна жена ми. – Постоянно повтарят едно и също, докато на хората не им писне и не им повярват. Всеки ден едно и също – проверихме, но няма нито една открита измама при къщите за гости, построени с европейски пари; проверихме, но ремонтът на „Графа“ е страхотен и се наводнява точно както е било записано в проекта; проверихме и партиите ще си намалят субсидиите в името на народа, но друг път; проверихме и няма нито едно нарушение в „Апартаментгейт“…  

- Да – вдигнах рамене аз, - говорят пълни глупости, но то на тях това им е номерът, да повтарят едно и също до втръсване, за да ни писне и в крайна сметка накрая вече да не ни пука чак толкова.

- А защо на тях им се получава, а на мене не? – почти се разплака жена ми. – Те как успяват да хипнотизират милиони хора и да им втълпят да не ги закачат, а аз не мога да втълпя само на един, и то на пълен тъпунгер, че харесва мама и е влюбен в манджите ми?

Въздъхнах. Беше ми трудно, но нямаше как, трябваше да й го призная.

- Не ти се получава, патенце, защото ти, за разлика от ония, имаш някаква съвест… не е много, но имаш!

- Не, не – запротестира жена ми, - нямам съвест, нямам. – и се вгледа в мен с оцъклени очи за отчаян последен опит. – Ти харесваш мама, ти харесваш мама, харесваш мама…

Поклатих глава.

- Съвест – казах й, - просто я усещам в теб, съжалявам.

Жена ми се разплака, беше й дошло в повече. Гушнах я, защото в крайна сметка аз си я бях избрал. После пуснах телевизора, да разведри малко обстановката.

- БСП в момента не може да върне надвзетата субсидия – пропя от екрана Корнелия Нинова, -  защото в момента БСП няма пари.

С жена ми се спогледахме. Внезапно и двамата се разсмяхме, после даже се и поцелувахме. Ех, казах си аз, хубаво е, когато политиката е толкова смешна.