Сякаш че е прекалил със боба,
чу се от отвъдното гърмеж;
Йосиф Сталин завъртя се в гроба,
вдигна се разсърденият леш.
Той отиде право в кабинета,
за да проведе политпросвета.
Той отиде сам да опердаши
слабия и глупав президент -
главатар на групичка апаши,
класово неправилен агент.
Със ботуш отвори си вратата
хвана президента за яката:
- Докога така ще пропиляваш
моето наследство, я кажи!
Докога ще злоупотребяваш
с моите триумфи и войни?
Как посмя със мен да се сравняваш
в боя на световната война?
И се правиш, че не проумяваш
колко несравнимо е това!
Словото ти без мускулатура
срам е за имперската култура!
Пет години някакъв Петлюра
плюе ти в лицето и кобура.
Вместо яки топки от стомана -
слаба пропаганда и подмяна.
Все едно с мустаците на мряна*
някой да ми бъде бодра смяна!
Като бях на твоите години
знайш ли колко хора бях избил?
Колко съм разплакал майки, стрини
чак до най-последния дебил!
Чак до най-последния писател,
селянин, бачкер, интелигент -
всеки бе доносник и предател,
в ужас до последния момент.
Пушекът в заводските комини -
даже той трепереше от страх...
И въобще, на твоите години
всичко бях направил.
И умрях!
А сега, без вопъл или стон,
тръгвай да те водя при Кобзон!
_________
Рибата мряна на руски се нарича обыкновенный усач - обикновен мустаклия.
Ако искате да подкрепите независимата и качествена журналистика в “Сега”,
можете да направите дарение през PayPal
можете да направите дарение през PayPal













