Най-мразеният филм на годината е чисто новата "Одисея" - но не на Кристофър Нолан с черната Елена, а български филм на епическия режисьор Максимус Ерогенчев. 
Одисей на Ерогенчев, по-точно Одисбек, е млад узбек - ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, но не много. Той кара стар митичен Икарус на софийския градски транспорт. 
***
Но преди да стигне до Икаруса в София, многоопитният мъж изминава дълъг път от родното си село Итакабад в Узбекистан през организирана престъпна група в Екатеринбург и затворническа колония в Колима, където го вербува Посланика на Сатаната Евгений Пригожин. Младият многосръчен Одисей подписва договор с кръвта си и се озовава на първа линия на съвременната Троянска война - Украинския фронт и подстъпите към село Малая Токмачка. 

***
Хитродупестият Одисбек Итакабадович е царят на скатавкаите и оцелява в месомелачката на всички щурмове. Той успешно се предоставя цял и невредим в украински плен, откъдето успява да избяга към България с фалшиви документи, в които фигурира вече с името Одисей Итакабадлията от Кипър. 
Макар да не знае думичка български и макар че документите му приличат на многострадална баница, Одисей започва работа в градския транспорт на София, защото недостигът на работна ръка в сектора е чудовищен. 
Той поема руля на стар Икарус. Шефовете се страхуват да му поверят съвременна машина и си правят сметката, ако катастрофира, да предадат автобуса за скраб заедно със съмнителния узбек, който се представя ту за грък, ту за турчин, ала говори само развален руски. 
Одисей започва криво-ляво работа. 
Той така и не успява да научи маршрута на линията си, но пък извозва хората по домовете им, следвайки жестомимичните им указания. 
Всеки ден в автобуса му се вози група презрели локали старша възраст, които шумно се възмущават, че чужденецът заема работна позиция, лишавайки от хляб някой българин. Те не знаят, че в сектора просто няма кой да работи, а на тях самите дори не им хрумва, че самите те могат да се хванат на каква да е работа. Да не са луди - при живи родители и прародители!
Одисей все така не знае български, но като всеки чужденец първо научава няколко псувни и установява, че локалите всеки ден го попържат юнашки, както са ги учили бабите им - до една звезди в ТикТок. 
Човекът на изпитанията Одисей се разгневява и опердашва локалите, защото макар и скатавка, все пак е понаучил нещичко пред стените на Малая Токмачка. Бабите на локалите научават и започват да сипят огън и жупел в ТикТок. 
Страхувайки се от отмъщение, Одисей тръгва с Икаруса, накъдето му видят очите и се озовава на Петрохан в тунела под фаталната хижа, където открива златното руно на Вълчан Войвода. С това злато той тръгва напосоки, обикаля България и където срещне полицай, дава му от златото и спестява по-нататъшни разговори. Същевременно Икарусът му постоянно иска да полети над мантинелите като митичния Икар и да посрещне слънцето на Джулай Морнинг - Одисей едва го удържа.
Хитроумният Одисей почва една по една да сменя частите на возилото си. Постепенно сменя всички елементи на ходовата и носещата част, при което старият Икарус се преобразява до Трабант.
Тогава възниква философският въпрос: след като са сменени всички части, това същото превозно средство ли е, или вече е ново? От една страна - Икарусът определено не е Трабант, но пък немската дума trabant означава спътник - пак витания в задоблачната вис!... Абе важното е, че софийската община вече не може да си го познае. 
Златото му започва да намалява и многострадалният Одисей почва да чувства двойната опасност от Стипца и Харизвам - ако стиска златото, не може да се откупи, ако не го стиска, то ще свърши. Пак философски въпрос и класическо антично напрежение! 
Когато златото му вече привършва, Одисей стига до библиотеката на древната Симитлия - днешния град Симитли, където погледът му се среща с погледа на кмета на Симитли и очите им си казват всичко без думи.
Кметът на Симитли Апостол омагьосва Одисей, явявайки му се в костюм на кукер - и го задържа при себе си 10 години. Кметът е пленен от приликата на Одисей с Левски; Одисей е пленен, защото това все пак е кметът на Симитли. Той притежава харизма, която прави това, което е невъзможно да се направи, ако не си кмет на Симитли. 
Двамата живеят в разкъсана облачност и често рецитират пред изгряващото слънце:

Солнце греет, дождь идёт,
В небе радуга блестит.
Жуй кокосы напролёт,
Ешь банан мой, Симитли!

През цялото време Апостол продължава да е кмет и под неговата протекция никой не може да предяви каквито и да било претенции към пленника с осанка и лице на Левски. 
Най-накрая на Одисей му става байгън и той напуска обления в сълзи Апостол, който може да го задържи със сила, но не иска.
С пари и нови документи от кмета на Симитли, вече попрехвърлил годинки, Одисей се връща в родното село Итакабад, където преди десетилетия е оставил своята Пенелупа. 
Одисей вади лупа и провежда разследване. 
Установява, че Пенелупа се е лупала с всичките му приятели от детинството, но все пак му е останала вярна по своему. 
Одисей не отмъщава на никого, защото в Симитли се е научил на толерантност. 
В последните кадри Одисей се свързва през фонтанелата си с астралното тяло на Апостол от Симитли. 
Ориенталска музика. 
Финални надписи.