В ОКОТО НА БУРЕТО
Шефът на глобена хранителна верига се извини на българите, че е реагирал емоционално и с непремерени думи в неприемлива форма, заплашвайки, че фалитът ѝ ще предизвика невиждан катаклизъм. Меринджеят напълно осъзнава грешката си и прояви желание да обясни как се е стигнало до нея.
Причината е битова - той съхранявал чужда домашна ракия, която побързал да усвои, докато не се е превърнала в незаконно притежание по новия гълъбарски законопроект за шльокавицата, известна още като скоросмъртница.
Според законопроекта - ако съхраняваме домашна ракия, която не сме си варили сами и не е подарък от роднини, това е противозаконно поведение и подлежи на глоба.
Шефът си рекъл: "Не ми стига глобата за компанията, остава сега да ме санкционират и за тая ракия! Като нищо ще ме набедят, че съм се канел да я продам в нащата верига, после иди обяснявай, че нямаш сестра комсомолка. Час по скоро трябва да се отърва от тая потенциална беля. Ама няма да иде зян материалът!" - поел си въздух той и пристъпил отговорно към реализацията на замисъла: капка да не остане за душманите!
Нахвърлял се на бърза ръка меринджеят и напрежението от последните дни си казало думата, а думата всички я чухме и потреперихме от ужас.
Вече на проветрена глава меринджеят си връща думите назад:
"Това не е кризисен пиар и алкохолът не ме оправдава, макар че сливовата кара на лудост и това е научно доказано. На мен ми е ясно, че така не се говори, фалити-малити, не е правилно. Ако вземем да фалираме, това наистина ще е филм на ужасите, но разбира се здравият разум ще надделее и никой няма да фалира. А това, дето го приказвах по-рано, не важи. Както е казал народът: на пияно се не брои! Бих казал, че това не бях аз. Получи се като в Евангелието: Не вы бо будете глаголющии, но Дух Отца вашего глаголяй в вас. Сиреч не говорех аз, а духът от бутилката изригваше някакви глаголи през моята уста. Утре пускаме гигантски промоции, после и държавата ще ни направи отстъпка с глобите, хора сме, ще се разберем в рамките на разумния компромис. Както е казал поетът: крещим, но щом изтрезнеем, забравяме думи, клетви" - миролюбиво настроен е меринджеят.
Бутилката, която му развързала неправилно езика, била подарък от доволен български производител - партньор на веригата.
Soundtrack:














