Медия без
политическа реклама

Реконтра

Любов, та дрънка

14 Февр. 2019Васил Сотиров
Любви все возрасты покорны. Някои случиха на стабилни жени.

Голяма суетня настава около празника Свети Валентин – младите особено го тачат, защото това е Денят на влюбените.

Възрастните обаче повече наблягат на Свети Трифон Зарезан по стар стил. Което също си е любов, но към виното, в което е истината. Някои даже не само зарязват лозите си заради тази любов, зарязват дори и жените си.

Но важното е на всеки да му е хубаво. Дори и на тези, които се надяват нещо да ги огрее. А това нещо все оказва от нежния пол. И ги избива на поезия...

Ти хвърчиш неудържима

и ме правиш разноглед.

Леле, как бръмчиш, любима –

не жена, а самолет!

Влюбен съм във тебе. И ще

си остана запленен.

Аз съм твоето... летище –

ще ми кацнеш някой ден!

В такива лирични мигове се сещам за оня зевзек, който с чаша вино в ръка казваше: „Обичай ближния си и ближи обичния си!“

Беше чешит. Но винаги съм смятал, че ако светът е плод на любовта, чешитите осмислят живота, правят го интересен.

И се сещам за моя приятел Гошорето, добре известен във вестникарските среди фотограф. И поетична натура.

По време на дългите си ергенски години си седи една вечер Гошорето вкъщи, не му се спи, а му е „и скучно, и тъжно“.

Та някъде след полунощ съвсем му писва и си поръчва по телефона момиче на повикване. Има такава услуга за утеха.

Разбират се каква е тарифата за един час и Гошорето е адски щастлив, че момичето изпълнява всичко.

Не след дълго на вратата се звъни и домакинът, както си е по халат, отваря, а отсреща му истинска сладурана.

Води я той в хола, а тя се киска колко е топло и се разсъблича.

Гошорето ѝ посочва да седне на дивана, тиква ѝ в ръцете томче със стихове и ѝ казва да чете на глас. А самият той поляга на дивана с чаша в ръка и гледа замечтано, докато сладураната му чете рубаите на Омар Хаям.

Часът минава, Гошорето плаща, а сладураната се облича и измърморва:

– Ако знаех, че си такъв извратеняк, щях да ти взема двойна тарифа!

Какво да ги правиш – жени...

След време обаче Гошорето се задоми. Е, да видите какво е любов!

Прибира се той вкъщи, а жена му го посреща:

 – Гошорче, ето ти чехлите! Купих ти нови!

Той ги нахлузва и чува:

– Чакай, Гошорче, сега ще ти донеса салатката.

Салатката си я бива! Обаче долита и:

– Чакай, Гошорче, сега ще ти донеса ракийката!

И правилно – за чий ти е салатка без ракийка! Абе, лайф!

Но Гошорето е и въдичар. И отива с жена си за риба.

Вади той такъмите, разгъва въдичарския прът и... В този момент чува жена си:

– Чакай, Гошорче, да ти сложа червейчето!

При което присяда и сумти:

– Маа му стара, тая нема и за кво да я напсуваш!

Такъв е животът, уважаеми читатели, а любовта понякога е трудно обяснима.

Да пием за тези, които случиха на жени!