Още характеристики за Борисов Три (третия кабинет на Борисов, казано по Димитър-Пеневски). 

В първия си мандат, а и преди това, Борисов не излизаше от телевизора, а когато все пак излезеше за малко, се обаждаше по телефона на сутрешните блокове, за да ги поправя, когато грешат водещите или техните гости.

Третият Борисов ограничи медийните си изяви, което сигурно е мъчително за него. Затова, като се яви в телевизор, изпуска поне 4 атмосфери налягане, което се трупа, докато седи извън плазмата и кинескопа. Може би понякога си спомня времето на своята медийна девственост, когато не е и подозирал, че един ден ще бъде най-медиатичният и най-силният човек в държавата. 

Тогава си е крачел през живота, свирукал си е, небето над него е било небе, земята - земя. Не му е дори минавала през главата мисълта и представата за това да си в положение, когато трябва да ограничиш медийните си изяви, защото от тях се трупат и негативи.

Отлетя и времето, когато Борисов изливаше свободно потопа на съзнанието си, пердашеше всички наред, без оглед на логика, правдивост, съгласуване. Нямаше нужда - той можеше да каже каквото му хрумне, без никакви последствия, защото мъжката воля и чаровете му омагьосваха материала. Парадоксът е, че в условия на по-разхайтени медии, каквито имаше доста при появата му в обществения живот (2001), той имаше несравнимо по-голям медиен комфорт - заради обаянието, с което бе хипнотизирал целия медиен свят от последната репортерка мускулопипачка до изпечени главни редактори с дебели пури. 

Медийната среда и публичният живот в страната бяха толкова зажаднели за автентична фигура, че Борисов бе като глътка кислород в спарена атмосфера. Парадоксално е, защото 16-17 години по-късно медиите в по-голямата си част са дресирани, но за комфорта от едно време и дума не може да става. Някогашният чаровен фантазьор и комиксов отмъстител през годините метаморфозира до тежко паве, което затиска медийната каца с кисело зеле. Капакът е затиснат, но отдолу вървят ферментация, движение, миризми. 

Този четвъртък в сутрешния блок на bTV Борисов мина през всички актуални теми като урагана Флорънс през Щатите - и едно от нещата, които каза, е, че не се бил ядосвал от карикатурите, посветени нему.

"Не! Аз, ако съм се ядосал, досега да..." - каза премиерът, но изглежда се усети и не довърши изречението - какво би направил, ако се беше ядосал?

В това изречение и липсващия му край е сложна работа да се проследят фантазмените девиации, които правят фактите малко алтернативни.

Че не се ядосва на карикатурите - това е видимо. Има хора, дето ще ти счупят носа, за да ти докажат, че са спокойни: "Абе аз казах ли ти, че не съм ядосан бе, тъпанар с тъпанар, бум, тряс, кроше, ъперкът, маваши-гери, фронт кик!" 

Друго неудобство в комплектуването на това изречение е, че логическият му завършек никак не пасва на мисленето, което би трябвало да има един неавторитарен политически лидер, какъвто е Борисов. Лидер, който няма институции бухалки, няма си в огледалото съдружник с медии бухалки, няма си прокурор, дето - "шефе, не ми се смей, ти си го избра". 

Затова и Борисов не довърши изречението - защото не е такъв лидер и такива не му минават през ума. 

***

Генералът от заглавието и картинката е Симон Боливар - в една книга с подобно заглавие се разказва за самотата на стария лидер; чели сте Маркес, да не ви обяснявам.