Световноизвестният френски карикатурист Плантю, който 50 години рисуваше за парижкия вестник "Монд", дойде за първи път в България, за да открие на 7 декември изложба със свои произведения и да участва вечерта в дебат на тема "Европа с лице към старите си демони". Изложбата, наречена "Нашата Европа - свободна, демократична и устойчива", се намира на открито на площад "Славейков" в столицата точно срещу Френския институт, който бе домакин и на дебата.

Влиянието на Плантю върху вестника до пенсионирането му през април миналата година бе толкова голямо, че "Монд" се отказа задълго да публикува снимка на първата си страница, защото отреденото за илюстрация място там редовно се заемаше от карикатура на Плантю.

Жан Плантюро, който предпочита творческия си псевдоним Плантю, ще навърши след три месеца 72 години. В срещата си с български интелектуалци, сред които и карикатуриста на вестник "Сега" Христо Комарницки, той разказа интересни детайли от своята биография, които не се откриват в електронната енциклопедия "Уикипедия", нито в биографичните справки към многобройните му албуми с негови карикатури. Знае се, че родителите му са го подготвяли за лекар, но той ги е разочаровал, защото не е довършил медицинското си образование, а го е прекъснал на втората година и е отишъл да изучава рисуване в Брюксел при един от най-добрите белгийски автори на комикси Ерже (Жорж Проспер Реми). Оттам поднася второ разочарование на родителите си, защото въпреки финансовите си трудности се жени.

Днес е щастлив баща на четири пораснали деца, но тогава е бил принуден да се върне в Париж и да си изкарва прехраната чрез рисуване за различни издания.

"Кога се помирихте с родителите си?", запита го журналист от Би Ти Ви.

- Когато един ден вкъщи дойде водопроводчик да отстрани някаква повреда. Той ме видя и възкликна: "Но Вие сте Плантю!". Баща ми научи по този начин, че съм станал известен с рисуване.

Неговият изчистен стил, който е разпознаваем сред хиляди карикатури на други автори, се дължи не само на умението на ръката, но и на лекотата, с която въображението му дорисува смешната, сатиричната или гротескната страна на фактите от действителността. С помощта на своя таблет, който винаги му е под ръка, той показа на голям екран в залата на Френския институт как се раждат карикатурите.

За целта използва темата на дебата. Нарисува змей с кръвясали очи и с образа на руския президент Владимир Путин, а отдолу написа "Демон-крация". На някои въпроси отговаряше с карикатури на Христо Комарницки, които си бе събрал още преди да тръгне за България. На другата сутрин даде интервю за читателите на вестник "Сега":

- С какво се занимавате след оттеглянето си от всекидневна работа в "Монд"?

- Рисуването, или по-точно художественият израз, е като кислород. Ако не нарисувам нещо, произтичащо от новините на деня, не мога да ги разбера. Чета вестници, гледам телевизия, много слушам радио и ми идва идея. Докато не подпиша карикатурата си, не съм доволен от себе си. А я подписвам само след като се уверя, че съм разбрал добре новината на деня.

- За кого рисувате?

- За вас. Карикатурите, които донесох в София, съм качил в "Туитър", "Фейсбук" и "Инстаграм". Две седмици преди това бях в Сент Емилион (прочуто винарско градче - б.р.) край Бордо и там рисувах. Отпечатах ги върху хартия, прехвърлих ги върху изложбени пана и така станаха годни за представяне на публично място в София. Рисувах също за излагане на пана в един параклис в Сент Емилион, за Антиб в Южна Франция и за болници, защото направих много рисунки за санитарната криза (ковид-19).

- Кой Ви даде идеята да посетите София?

- Привилегирован съм да имам много късмет в живота си. Шансът да работя за "Монд" ми отвори невероятна врата към целия свят. Но също бях насърчен от посолството (френското в София), от аташето по културните въпроси, от Френския институт и столичното кметство. Така е ставало и при посещенията ми в други страни. Например, в Парагвай посолството ми организира среща с карикатуристи, включително и с художници, които подкрепят диктатурата. Не познавам добре политиката във всички страни и рисунките ми помагат да се ориентирам. В Чили един художник ми каза, че Аугусто Пиночет ще открие моя изложба. "Така ли?", отвърнах смаяно. Преди близо година Ирина от Френския институт ми прати запитване: "Представлява ли за Вас интерес да посетите България?" Отговорих: "Да, не я познавам". Не знаете колко се развълнувах от възможността да участвам в откриването на моя изложба на улицата, точно пред Френския институт. Дойдоха български карикатуристи, сред тях Христо Комарницки, а също руският (Сергей) Йолкин (Ёлкин), с които се познавам, защото си пишем. Йолкин ми писа, че окончателно е потърсил убежище в България (заради карикатурите му, осмиващи Путин). Това е вълнуващо.

- Как разбрахте за съществуването на Комарницки, след като не четете български вестници?

- Благодарение на Асоциацията "Карикатури за мир", която създадох (през 2006 г.) заедно с (тогавашния генерален секретар на ООН) Кофи Анан. Често го моля да ми обяснява карикатури, чийто смисъл за вътрешния живот в България не разбирам. Запитах го как живее и той ми отговори, че благодарение на вестник "Сега" се справя и дори издава сатиричен журнал ("Прас-прес"), който излиза в тираж 4000 броя.

- Най-ефектни са карикатурите без думи. Как може да се разбере техният хумор, когато се отнасят към непозната действителност?

- Така е, но чрез българските карикатури виждам отношенията с Русия, Украйна. Изненадан съм, като виждам български журналист да носи чантичка с надпис НАТО (сочи моя сувенирна чантичка с надпис "Информационен офис на НАТО в България", останала ми от среща преди години в София на външните министри на Алианса). Френски журналист не би си позволил подобно нещо. Никога. Разбирам, че Украйна се стреми да влезе в НАТО. Но във Франция сме много неясни. Ако попиташ някого: "Какво мислиш за НАТО?", ще ти отвърне: "Майната му на НАТО!". "Добре, да напуснем НАТО!". Тогава сменя мнението си. Корените на моето семейство са от Шатору в Централна Франция. Там имаше американска военновъздушна база. Но Франция се изтегли от НАТО (обединеното военно командване през 1966 г. се мести в Брюксел). Разбирам и двете гледни точки. Това е като отношението към Катар (където протича световното първенство по футбол). Като запиташ французин: "Какво мислиш за Катар?", ще ти отговори "Майната му на Катар!" А иначе гледа всички мачове. Обичам страната си, но хората имат твърде галска натура (от келтското племе гали). Жак Ширак каза, че сме гали с мустаци като Версенженторикс.

- Други смятат, че сте борчески души като якобинци.

- Не, гали сме.

- Политиците не обичат много карикатуристите...

- Всички казват обратното във Франция, но с малки изключения като (бившия президент Никола) Саркози. През 1993 г. имахме един министър-председател Едуар Баладюр, който пред микрофон е заявявал, че обожава моите рисунки. Чувал съм го. Но шефът на неговия кабинет ми е казвал: "Той Ви ненавижда". Когато трябваше да се ръкува с някого, си слагаше ръкавици и подаваше маниерно ръка: "Бонжур" - и я измъкваше. Рисувах го с плитчица отзад като Луи ХVІ (обезглавения през 1793 г. крал).

- Какво предпочитате във Вашите карикатури: хумора или сатирата?

- Ефикасността. Ако една карикатура е ефикасна, няма значение колко е смешна.

- Как разбирате, че е ефикасна?

- От публиката. Докато рисувам, не знам нищо. Старая се да излезе добра рисунка, но никога не се знае. Социалните мрежи ми помагат, но недостатъчно. Докато работех във вестника, главният редактор винаги хвърляше едно критично око. Взираше се и казваше: "Можеш ли да промениш този детайл?" Не ми беше приятно, но често той имаше основания. Постепенно свикнах да представям  по 5-6 варианта на шефа си и той да избере кой е най-добрият.

- Но това е огромна работа...

- Да и затова сега се чувствам като във ваканция. В България се чувствам така, защото нямам задължение да рисувам постоянно.

- Художник сте, но постъпвате и като дипломат...

- Прав сте. Когато се срещнах с (палестинския лидер) Ясер Арафат и (израелския външен министър) Шимон Перес*, агенция Ройтерс пусна анализ под заглавие "Дипломация с карикатури" (Cartoons Diplomacy). Не бих казал, че съм искал да бъда дипломат, но обичам да правя мостове. Мостове между палестински, израелски, ливански карикатуристи. По същия начин ми се иска да направя мост между руски и украински карикатуристи - дори когато има проруски настроени. Преди три години направих един албум за Путин под заглавие "Карикатурене за мир". Той беше не "за Путин", а "против Путин". Поискаха от мен да сложа и няколко пропутински карикатури. Стори ми се интересно. Същото беше с (Доналд) Тръмп. Направих откровена анти-Тръмп книга, но имаше и няколко чудесни про-Тръмп карикатури. Обикновено се стремя да разбера какво мисли отсрещната страна.

- Често политиците съзнателно се изразяват неясно. Как постигате ясен образ за всеки от тях?

- Това е работа на синтеза. Търсене на обобщение. Ако се получи смешно, толкова по-добре. Но има случаи, когато никак не е смешно, както бе при атентата срещу сатиричния седмичник "Шарли ебдо" (на 7 януари 2015 г.). Сега такова е положението с темата за Украйна. Търся не толкова смешното, колкото съчувствието към украинския народ.

- В една своя карикатура цитирате думи на кардинал Ришельо, някогашния първи министър на Луи ХІІІ: "Ако ми дадете 10 реда, написани от ръката на най-честния човек, ще намеря за какво да го обеся". Има ли все още във Франция далечни наследници на философията на Ришельо?

- В социалните мрежи има такива хора. Някой е говорил нещо два часа, а в мрежата се появява един абзац. Журналистите обичат да цитират крилати фрази, изпуснати думи. Така например, бившият министър-председател Мишел Рокар (1988-1991 г.) изрече по адрес на мигрантите: "Франция не може да приюти всичката мизерия на света". Тази малка фраза предизвика голям дебат. Ако тогава имаше социални мрежи, навярно в тях би останала само фразата "Франция не приема". Истинската фраза бе: "Всеки трябва да поеме своя дял". Смисълът се преобръща. Днес има изобилие от информация, но хората са все по-зле информирани. Ако четат "Монд" или "Сега", няма проблем. Но основният им източник на информация са станали социалните мрежи. Нищо чудно, че във Франция се множи броят на хората, които мислят, че Земята е плоска.

- Виждате ли в чужбина такива последователи на философията на Ришельо?

- Да, такъв е (президентът Реджеп) Ердоган в Турция. Такива са привържениците на конспиративни теории. Те не четат вестници, а се задоволяват с информация  от социалните мрежи, които гъделичкат собственото им его.

- Да се върнем към Вашата първа карикатура в "Монд", публикувана през 1972 г. Какво искахте да кажете, като илюстрирахте информация за войната във Виетнам с гълъб на мира, който държи в човката си въпросителен знак?

- Тогава между американците и виетнамците бе подписано Парижкото споразумение за мир. Но това не бе краят на войната. Тя свърши три години по-късно през 1975 г. Въпросът бе кога ще дойде краят.

- Вие дойдохте за кратко в България, но забелязахте ли нещо смешно, което ще запомните?

- Да, видях журналист, който носи чантичка с надпис "НАТО".

---

*Плантю се среща на своя изложба с карикатури в Тунис през 1991 г. с Ясер Арафат, който като реакция на хумора на художника дорисува на една от карикатурите му звездата на Давид, изобразена на израелското знаме, оцветява я и се подписва. През 1992 г. Плантю се среща в Ерусалим с външния министър на Израел Шимон Перес, който се подписва под същата рисунка, където вече стои подписът на палестинския лидер. За първи път подписите на двете страни в конфликта са положени върху общ "документ", година преди Договора от Осло.