В последно време в Руския свят се появи едно ново понятие - деприватизация (конфискация на частно имущество в полза на държавата). Това не е административен, а публицистичен термин, който описва устойчиво явление в руския живот.
Това е евфемизъм за познатата от миналото национализация или по-скоро преразпределение, защото днес отнетите от руската държава бизнеси постепенно се прехвърлят на лоялни олигарси, които са в тясно сътрудничество с управляващия режим и съответните кланове в службите и прокуратурата. 
Деприватизацията е процес, при който бизнесмени по законен път се освобождават от бизнеса и активите си и дори плащат глоби - на основание, че по време на бандитската приватизация от 90-те са придобили народно имущество незаконно. 
Има си разписани членове, параграфи и процедури, по които малки, големи и още по-големи бизнесмени се оказват престъпници и като за начало губят бизнеса си, а по-нататък може и още нещо. 
Самият Путин няколко пъти публично коментира тези процеси и много строго заяви, че за никаква деприватизация и национализация не става въпрос, а само за възстановяване на справедливостта, макар и с късна дата. Произнасяйки това, Путин винаги е придружен от Генпрокурора Краснов, който усърдно кима с глава, за да потвърди, че да, това което се случва, не е деприватизация и национализация, ами закономерен правосъден процес. 
Друг мотив, по който частни бизнеси се отнемат в полза на руската държава, е когато даден бизнес се определи като стратегически за националната сигурност на РФ. По тоя показател в списъците за конфискация влизат включително и фирми за доставка на интернет - разпространението на информация е елемент от националната сигурност и подлежи на специален контрол, включително чрез отнемане на бизнес. 
Процесът на деприватизация е мащабен, ала донякъде произволен - на мушката попадат бизнесмени, които може да са като цяло лоялни, ала без късмет попаднали между чука и наковалнята в разправиите между клановете в службите.
Всички тези събития с отнемане и преразпределяне на бизнеси имат връзка и с дългата поредица от нещастни случаи с висши мениджъри на големи руски корпорации - всичките мътни нещастия от последните няколко години с паднали отвисоко, самоубили се по жесток начин цели семейства и всякакви анекдотични анихилации като с бившия мениджър на Лукойл, който почина при антиалкохолистически сеанс с шамански наркотици. Мениджърът от Лукойл, пиян на куче, отишъл при някакъв сибирски шаман да лекува алкохолизма си и умрял по време на процедурата с жабешка отрова, кръв от петел и призоваване на духове. 
Всички тези ВИП-жертви са хора с високо социално положение и сериозен бизнес в руски мащаби. 
Една от скъпите жертви в последните години - също топ-мениджър от голяма корпорация, успял точно преди началото на пълномащабната война от 2022 да организира най-крупния в Руската федерация бизнес с протези - златна мина по време на война, когато хората губят крайници. Макар и успешен в бизнеса, човекът имал лични проблеми и се самоуби брутално с цялото си семейство.
Това като го сравним с нашите български истории и фолклор за отнемане на бизнеси и битки между кланове на държавни разбойници, разбираме, че живеем в доста по-цивилизована държава. Тук бизнеси се деприватизират и преразпределят с разни джуджета, джуконди, нотариуси... С перца ги галят нашите бизнесмени. И тук има политически убийства, бизнес убийства, демагогия с национални ценности и брутални "разборки". Но почти не се е случвало да унищожават цели семейства от високите социални слоеве по делови причини. 
***
Ако си спомняте - Пеевски преди десетина години издаваше едни книжки на тема ТЕ ОГРАБИХА БЪЛГАРИЯ - в тях той описваше тогавашните си врагове като хора, които са ограбили националното богатство по време на масовата приватизация - хора, заслужили възмездие и народно удовлетворение.
И той, Хомо Корпулентис Феноменис, си мечтае за деприватизация с главпрокурорско кимане на глава.
А̀ко и да е вегетарианец в сравнение с руските образци.