Медия без
политическа реклама

Защо застарява тенис елитът?

30-годишните топсъстезатели вече са норма. При толкова пари в играта просто няма смисъл да се отказват

ЕПА/БГНЕС
40-годишният Иво Карлович, понастоящем №78 в световната ранглиста, е доайенът в Топ 100 на тениса.

Тенис елитът застарява и това все повече заприличва на норма, а не на отклонение. Да се играе тенис след 30-35-годишна възраст сега е толкова нормално, че наскоро своето съвсем неочаквано завръщане на корта обявиха две ветеранки - 36-годишната Ким Клайстерс (пенсионирала се през 2012 г.) и 31-годишната Татяна Головин (оттеглила се още през 2008 г.).

През тази година три от четирите шампионки в Големия шлем бяха момичета под 23 г., а в Топ 5 само една е над 25. И въпреки това през последните три десетилетия водещите състезателки в женския тур стават все по-възрастни.

В мъжката верига пък непрекъснато се поставят нови възрастови рекорди. През това лято на "Уимбълдън" деветима от 16-те участници на 1/8-финалите бяха над 30-годишни. А на US Open за първи път от половин век до III кръг достигнаха трима тенисисти на по над 37.

Динамиката е показателна, но тя има своето обяснение и

 

то се крие в безпрецедентните наградни фондове на големите турнири

 

През 2017 г. се появи изследване, което напомни, че професионалният тенис не е само Топ 100. И като цяло средната възраст на тенисистите не се променя съществено. Авторът на проучването беше разглеждал състезателите в Топ 1000 през последните 30 години и беше установил, че макронивото на възрастта в тениса стои стабилно - средно около 23.5 г. при мъжете и около 22 г. при жените.

Видимо застаряват само играчите от Топ 100 и особено тези в Топ 10 на двата тура. При това този процес започва едновременно в АТР и WTA в средата на първото десетилетие от XXI век. Именно тогава парите в тениса започнаха да се увеличават, а от 2010 г. насам наградните фондове растат все по-стремглаво. Затова например Александър Зверев (22 г., от 6 сезона в тура, с два 1/4-финала в Шлема) вече е заработил $17.6 млн., или само с $4 млн. по-малко от легендата Иван Лендъл (16 сезона в тура, осем титли от Шлема).

Освен това от 2005 г. насам непрекъснато се увеличава дисбалансът при разпределението на парите - на по-ниските нива те не се променят (а като се отчете инфлацията, реално намаляват), а за елита постоянно растат.

Тази година дори Роджър Федерер заяви: "Смятам, че на турнирите "Чалънджър" трябва да се плаща повече за квалификациите, за участниците във II кръг и въобще. Не бива да се повишават само сумите за шампионите. Те и така са добре обезпечени. Разбирам, че организаторите не се блазнят от идеята да плащат повече на квалификанти, но като цяло това е правилно за тениса.

 

Своята прехрана трябва да изкарват не само елитните състезатели,

 

но и играчите с по-нисък рейтинг."

В момента тенисистите от Топ 50 (и при мъжете, и при жените) изкарват средно около $500-600 000 на година, а ако се вземе предвид целият Топ 100 - средно около $200 000. Ясно е, че от тези суми се приспадат данъци, хонорари за треньори, транспортни разходи и т.н., но като цяло остава една доста прилична сума. Тенисът определено е доходоносна професия. И както казва Винъс Уилямс (39 г.), хората разбират, че е добре да я запазят.

Още в началото на 80-те години на миналия век тенисистите започват да пътешестват с постоянни треньори. Когато Мартина Навратилова наема специалист по физическа подготовка и диетолог, това е революция. Но днес за топтенисистите е нормално да имат цял екип, в който влизат минимум личен наставник, физиотерапевт и кондиционен треньор.

37-годишният Фелисиано Лопес разказва: "В последно време спортът става все по-професионален. Появяват се много неща, които преди 20 години не съществуваха. Физиотерапевтите постоянно работят над телата ни, след дълги мачове лежим в ледени вани."

На "Уимбълдън" например ледените вани се появиха едва през 2015 г. А през последните години АТР непрекъснато увеличава щатните физиотерапевти и медицинските екипи по турнирите, за да може да осигури по-добра защита за играчите.

И тук елитът има явно преимущество: колкото повече пари изкарва един състезател,

 

толкова повече може да инвестира в своята кариера,

 

привличайки нови и нови специалисти. Това се проявява вече дори при съставянето на календара - топиграчите имат такава финансова стабилност, че могат да си позволят да пропускат дори най-големите турнири, за да се предпазят от хронични травми.

Най-внимателни, естествено, са най-възрастните. Джокович, Надал и Федерер се открояват в Топ 10 не само като доайени, но и с това, че играят най-малко - през 2019 г. всеки от тях е участвал само в 11 турнира. Рафа ясно обясни принципа, по който планира програмата си: "Не смятам да играя по 23-24 турнира в годината. Трябва да се грижа за тялото си."

Ясно е, че "голямата тройка" не е представителна извадка за играчите от Топ 100, но нейният пример показва тенденцията - елитът има възможност да не играе постоянно. Затова не е учудващо, че "родоначалничката" на професионалния подход Навратилова игра финал на "Уимбълдън" на сингъл на 37-годишна възраст през 1994 г., а през 2006 г. на US Open спечели последната си титла от Шлема на смесени двойки, когато беше на 49.

Физиологът, изследовател и бивш шампион на колежански турнири Марк Ковач разказва, че предишните поколения тенисисти (чак до Сампрас и Агаси) се съсредоточавали на тренировки единствено върху това "как да удрят топката". Те постоянно отработвали своите удари и работели над техниката, но никой не обръщал съществено внимание на физическата подготовка (само великият Джон Макенроу в края на кариерата си започнал да посещава фитнес залата, но с неголямо желание).

Днес тенисът е друг. Съвременните ракети, кордажи и бавни настилки на кортовете доведоха дотам, че в сравнение с 90-те години средната продължителност на едно разиграване се е увеличила с около 2 секунди. Може да изглежда малко, но умножено по няколко десетки, а понякога и стотици разигравания в мач,

 

времето за максимално натоварване е много повече

 

Затова и играчите от настоящето отделят много повече внимание на работата си за скорост, сила, издръжливост, като и върху възстановяването след двубой. И с възрастта тенисистите се оказват все по-добре подготвени за изтощителния 11-месечен сезон, който по-рано убиваше доста зрели състезатели.

Също така специалистите отбелязват, че с напредване на възрастта тенисистите започват да работят по-малко на корта и все повече извън него. Някъде около 25 г. те достигат пика на своите технически способности и започват да усъвършенстват допълнителни качества, които горе-долу на тази възраст вече изискват целенасочена работа.

В резултат телата на по-старите играчи не се "износват" толкова бързо, колкото преди. А същевременно в игрови аспект те разполагат с преимущество спрямо младите - имат повече опит и психологическа устойчивост. "В тениса психиката играе огромна роля, а с възрастта тя само се стабилизира", обяснява Ковач. Зрелостта помага за трезва мисъл и ярък пример за това е Федерер, който има готово оръжие за почти всяка ситуация.

Всички тези фактори обясняват защо възрастовата граница за прекратяване на кариерата в тениса непрекъснато расте. След като един играч пробие в елита, той практически няма причина да бърза да се оттегля.

Ключови думи:

тенис, ATP, WTA

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?