facebook
twitter

Спорт

Свободното пропадане на българските щанги

Един от най-успешните ни спортове продължава слабото си представяне на световни форуми, но никой не гледа на това сериозно
2045
БГНЕС
13 ноември 2014 г: Иван Марков по време на състезанието в кат. 85 кг на световното първенство в Алмати (Каз). На тази дата бе спечелен последният медал за България от такъв форум.

През юли федерацията по вдигане на тежести (БФВТ) получи (не)очакван подарък от държавата в лицето на спортното министерство - тотализаторът плати по-голямата част от глобата от $250 000, заради която наши щангисти нямаха право да участват на международни състезания. 150 000 лв. отпусна вносителят на автогуми "Медина Мед", 18 000 лв. даде самата федерация, като ги обяви за дарения от деятели и бивши щангисти. Тотото обаче плати 250 000 лв. под формата на 5-годишен договор, според който националите ще поставят логото му на своите трика. Така бе избегнат конфликтът със закона, забраняващ държавата да плаща за допинг нарушения. Защото именно това бе причината за огромната глоба.

Разбира се, последваха дежурните благодарности на ръководството на БФВТ към спортния министър Красен Кралев и към премиера Бойко Борисов (че може ли без него!), задето са подали ръка и са спасили един от най-успешните български спортове. Само че какво направи този спорт на световното първенство преди седмица в Ашхабат? Образно казано: нищо и половина! Или поне нищо, с което да се оправдае огромната сума, дадена от държавата, за да изпере за пореден път кирливите ризи на тази федерация.

Ето и фактите:

На шампионата в столицата на Туркменистан в окончателните стартови листове, фиксирани на техническата конференция 48 часа преди състезанието, имаше записани 9-има български щангисти. Двама въобще не заминаха - Стоян Енев (61 кг) и Галя Шатова (64 кг). Но пък техните заявки бяха толкова слаби, че им отреждаха място в последните групи на техните категории.

 

А абсолютно всички участвали не успяха дори да достигнат заявения двубой,

 

който се счита за базов, с тенденция и стремеж да бъде подобрен по време на състезанието.

И все пак "половината" в представянето бяха Ангел Русев и донякъде Васил Господинов. Първият, само на 17 г., влезе със заявка за двубой от 253 кг, завърши с 248 и остана последен в гр. А на кат. 55 кг. Тя обаче като неолимпийска бе едва с 13 участници, трима от които (все от гр. А) направиха нули. Русев се класира общо шести, като подобри поставените от международната федерация (IWF) стандарти и вече е световен рекордьор при кадетите в изхвърлянето (108 кг) и двубоя (248 кг).

Васил Господинов, европейски вицешампион от Сплит`17, пък е осми в кат. 109 кг, което изглежда донякъде прилично като класиране. Обаче - първо, той събра двубой с 13 кг по-малък от заявените 406 (това би означавало бронзов медал), и второ - пред него са трима европейци - арменец, руснак и поляк.

И с това се изчерпва що-годе позитивното в българското представяне в Ашхабат. Другото е едно нищо.

В същата кат. 109 кг настоящият европейски вицешампион Георги Шиков е едва 15-и с 385 кг (заявени 403), като бе победен от петима щангисти от гр. Б. Другият ни вицешампион от Евро`18 - Стилян Гроздев (кат. 67 кг), остана 14-и с двубой от 300 кг (заявка 312), а пред него са 4-ма европейци. Божидар Андреев замина като еврошампион при 23-годишните от октомври. Но при мъжете е съвсем друго и сливналията остана 9-и с 340 кг (заявка 335).

При 81-килограмовите Юндер Бейтула е чак 16-и с 332 кг (заявени 346), а щангистът, който от години е лицето на националния отбор - Иван Марков, на второ поредно състезание (след Евро`17) направи нула, при това с 6 неуспешни от 6 опита. Двукратният световен вицешампион, който претърпя операция на коляното след европейското миналата пролет и дълго се възстановяваше, иначе бе записал 366 кг, които щяха да достатъчни за 4-то място.

Що се отнася до представянето на единствената ни щангистка - то бе чисто и просто протоколно. Даниела Пандова първо бе записана за кат. 49 кг с двубой от 170 кг, което й отреждаше около 30-о място. Затова на техническата конференция бе прехвърлена при най-леките - неолимпийската кат. 45 кг, в която имаше още само 6 (шест!) участнички. И Пандова завърши последна, но пък иначе 7-а в света, като също не постигна заявения двубой от 150 кг, събирайки 141.

В крайна сметка отборно мъжете са 13-и, а жените (разбирай Пандова) - 39-и. Затова е разбираемо, че този път към медиите нямаше бодри прессъобщения от сорта: "Колеги, щангистите ни се прибират еди-кога си, с полет еди-кой си...". Напротив, всички се завърнаха тихомълком, без изявления, без тържествена пресконференция, без обяснения за "постигнатото".

Но пък какво да се учудваме на това представяне? За съжаление

 

вече е тенденция България да я няма на картата на световните щанги

 

А къде да се търси виновникът, освен в ръководството на федерацията, чиято работа е да администрира този спорт. "Светата троица" - Неделчо Колев (президент на БФВТ), Борислав Гидиков (генерален секретар) и Иван Иванов (старши треньор на националните отбори), е на власт от май 2011 г. И оттогава България има всичко на всичко два сребърни световни медала - през 2013 и 2014 г. на Иван Марков, щангист, който бе изграден като такъв далеч преди тримата да поемат юздите на този спорт. Само че "златната кокошка" Марков (30 г.) не е вечен, вече има травми, пропадна на две състезания и отборът ни е нула на световния подиум.

Виж, на европейски първенства все още се печели по някой и друг медал, но тези шампионати отдавна не са мерило в щангите. На тях често (особено след олимпиади) не участват най-силните щангисти на континента. И въпреки това след 2011 г. България има всичко на всичко 3 евротитли на фона на общо 162 от предишни първенства. Последните силни години бяха 2013-а (4 медала и титла на Милка Манева след допинг дисквалификация на шампионката в кат. 63 кг Марина Шайнова от Русия) и 2014-а (6 медала, със златни на Иван Марков и Ивайло Филев). Оттогава имаме бронз през 2016-а (Владимир Урумов) и едно сребро през 2017-а (Васил Господинов).

Евро`18 в Букурещ бе друга работа. То мина без 7 от най-силните отбори, наказани за по 1 г. заради много положителни тестове от реанализа на олимпийските проби от Пекин`08 и Лондон`12. Така, в отсъствието на щангисти от Русия, Армения, Азербайджан, Беларус, Молдова, Турция и Украйна, българският тим спечели три отличия - за отбелязване е, че и при тази малка конкуренция пак нямаме титла. Но пък сребърните медали на Георги Шиков и Стилян Гроздев и бронзовият на Даниела Пандова бяха повод за федерацията да отчете огромен успех, да организира официални посрещания на летището, да дава пресконференции.

 

Кого залъгват и с каква цел - те си знаят...

 

И въобще с какво това ръководство на българските щанги помага и как развива този спорт? Та на практика, откакто са на власт (пролетта на 2011 г.), тези хора или правят гафове, или допинг скандали, или ги уличават в отклоняване на средства.

БФВТ, с президент Недeлчо Колев, започна дейността си с проспиване на крайния срок (края на май 2011 г.) за подаване на информация към IWF кои щангисти се готвят за световното в Париж през ноември. И отборът ни не бе допуснат на първенството. На това отгоре, след като бяха получили официално известие от IWF за наказанието още през септември, шефовете продължиха да харчат средства за подготовка, бяха осигурени пътуването и престоят - все с държавни пари. Накрая работата бе заметена под килима, макар Париж`11 да бе предпоследна от основните олимпийски квалфикации и след гафа бе пропусната възможността да се спечелят повече квоти за Лондон`12.

Още следващата година БФВТ направи нов гаф. Натисна се пред европейската федерация за домакинството на Евро`13, което Валенсия (Исп) отказа. А след това, няколко месеца преди състезанието, конфузно се изниза и на свой ред отказа шампионата, защото нямало пари да плати таксата за тв излъчване (сякаш не трябва първо да се проверят финансовите изисквания, преди да се подава заявка).

През 2013-а тогавашният член на УС Красимир Орманов показа документи, според които националите не са били на лагер два месеца, но федерацията е получила за този период 78 000 лв. за лагери. Освен това разкри, че цената на нощувката и храната на националите в комплекс "Диана" била ненужно завишена, докато в същото време щангистите закусвали с банички и айрян. Това също мина без последствия.

През март 2014 г. пък БФВТ бе уличена в организиране на фиктивен лагер съвсем официално - при внезапна проверка на спортното министерство (министър бе Мариана Георгиева). Месеци по-късно властта в държавата се смени, дойде служебен кабинет със спортен министър Евгения Раданова, и... всичко пак се размина.

Най-големият гаф обаче е гръмкият допинг скандал от март 2015-а, чийто последствия бяха туширани едва този юли, когато държавният тотализатор даде 250 000 лв., за да си плати БФВТ глобата и да възстанови правата на щангистите ни за състезания. Всичко започна, когато 11 национали, подготвящи се за Евро`15 в Тбилиси, дадоха положителни допинг проби при внезапна проверка от служители на WADA. Впоследствие се доказа, че причината е в замърсена хранителна добавка (закупена и непроверена от федерацията), но IWF наказа щангистите, спря отбора от участие на олимпиадата в Рио`16 и наложи глоба от $500 000. След проточили се обжалвания в Спортния арбитражен съд (CAS) глобата бе намалена наполовина и трябваше да се плати до средата на юни 2018 г. И това не стана в срок, платено бе месец по-късно (и пак да напомним - с любезното съдействие на държавата), затова 4-ма щангисти не можаха да участват на световното за младежи в Узбекистан през юни.

Всъщност при това ръководство заради допинг бяха наказани общо 14 състезатели, като добавим Георги Шиков (2012 г.), Юндер Бейтула и Ивайло Иванчев (2013 г.).  А точно многото положителни проби станаха причина 

 

БФВТ да бъде наказана с орязване наполовина на олимпийските квоти

 

за Токио 2020. Това стана през април с въвеждане на новата квалификационна система за игрите, одобрена от МОК, в която има санкции за държавите с повече допинг нарушения. "Чистите" имат право да класират до 8 щангисти (4 мъже и 4 жени). Тези с между 10 и 19 уличени щангисти между 2008 и 2020 г. - по 2-ма мъже и 2 жени. А България е сред тях, тъй като за периода има 16 наказани (от тях 14 при това ръководство на БФВТ!).

Това орязване на квотите обаче бе подминато тихомълком, без официален коментар от федерацията. А и какво друго да очакваме, след като тя е на най-пълната държавна хранилка за подготовка за Токио 2020 и няма интерес да се шуми, че "играе" само за половината от разрешения брой щангисти. Защото спортното министерство направи критерии, според които най-много пари получават 7 федерации с поне 1 медал на последните 2 олимпиади. Парадоксално щангите, които на световния подиум отдавна са "нищо и половина", са в тази група заради среброто на Милка Манева от Лондон`12. Милка, която иначе стана 5-а, си получи медала едва тази година, след като заради положителни резултати при реанализа на пробите, три от победилите я бяха дисквалифицирани.

Ето как благодарение на съдбата и на Манева БФВТ ще продължи да получава по близо милион лева годишно до Токио 2020, показвайки нищожни възможности на световния подиум. А нейното ръководство ще продължава да харчи тези пари, както намери за добре, на фона на задъхващите се от безпаричие клубове и въобще и няма да помисли за доброволно оттегляне.

Защото свалянето му чрез избори е невъзможно. Причина за това е уставът, прокаран тихомълком от новите шефове при промяната на името на федерацията, когато поеха властта. Според него всеки желаещ да оглави БФВТ трябва да подаде кандидатура 3 месеца преди общо събрание. Но пък самият форум се насрочва месец по-рано от УС чрез "Държавен вестник". Тоест - само човек, който има информация дали събранието ще бъде насрочено в следващите три месеца, може да се кандидатира, а такива са само тези от ръководството. Пак по този устав, за да бъде допусната до гласуване на събранието кандидатурата от някого за член на УС, тя трябва да е предварително одобрена от настоящата управа.

Отделно има клубове, които се регистрират само за да гласуват. За това впрочем алармира още през 2013-а низвергнатият вече член на УС Красимир Орманов: "Йото Йотов (б.р. - двукратен олимпийски вицешампион) е създал вече 4 клуба. Приятел на сина на Неделчо Колев също е регистрирал. Правят мрежа от клубове. Като създадохме федерацията, бяха 42 клуба, сега са над 50!". На общото събрание през май 2016 г. например гласовете си за нов мандат на Колев дадоха двамата му синове като представители на клубове. "За" гласува също и синът на старши треньора Иван Иванов.

Така тези хора могат да си останат начело на българските щанги доживот. Проблемът за тях обаче е, че спортът, който донесе на България 12 олимпийски и 79 световни титли, продължава да пропада свободно и някой ден може да се окаже, че "Светата троица" няма на какво да е начело...

 

 

Български щангисти с положителни допинг проби след Пекин`08
 

име дата на теста препарат наказание
1. Стоян Енев 19.03.2015 станозолол 9 месеца
2. Диан Минчев 19.03.2015 станозолол 9 месеца
3. Асен Мурадов 19.03.2015 станозолол 9 месеца
4. Ферди Назиф 19.03.2015 станозолол 9 месеца
5. Мая Иванова 19.03.2015 станозолол 9 месеца
6. Надежда-Мей Нгуен 19.03.2015 станозолол 9 месеца
7. Владимир Урумов 19.03.2015 станозолол 9 месеца
8. Иван Марков 19.03.2015 станозолол 18 месеца
9. Демир Демирев 19.03.2015 станозолол 18 месеца
10. Ивайло Филев 19.03.2015 станозолол 18 месеца
11. Милка Манева 19.03.2015 станозолол 18 месеца
12. Юндер Бейтула 11.10.2013 станозолол 2 години
13. Ивайло Иванчев 23.09.2013 станозолол 2 години
14. Георги Шиков 08.11.2012 кленбутерол 2 години
15. Боян Полежанов 11.04.2010 метандиенон 2 години
16. Пламен Боев 13.05.2009 норандростерон 2 години

 

 

Световни първенства и олимпиади при това ръководство на БФВТ

 

Париж 2011 - не участваме заради забавяне при подаването на документи.

Лондон 2012 - Пети места на Иван Марков и Милка Манева. След дисквалификации заради повторните анализи на допинг пробите Марков става 4-ти, а Манева - сребърна медалистка.

Вроцлав 2013 - Иван Марков е световен вицешампион.

Алмати 2014 - Иван Марков е световен вицешампион.

Хюстън 2015 - най-напред от петимата ни участници се класира Васил Господинов - 18-и.

Рио де Жанейро 2016 - български отбор не е допуснат на олимпиадата заради допинг.

Анахайм 2017 - най-напред от петимата ни участници се класира Васил Господинов - 6-и.

Ашхабат 2018 - най-напред от осемте ни участници се класира Ангел Русев - 6-и.

Все още няма коментари

Още

Антъни Иванов е осми в света на 200 м бътерфлай

11.12.2018

1223 12
Федерацията по щанги сее заблуди за допинга

ДЕЛЯН КЮЧУКОВ

10.12.2018

459 1
Лицензът на федерацията по щанги се клати заради допинг

ДЕЛЯН КЮЧУКОВ

07.12.2018

157 1

Влез или се регистрирай за да коментираш