Quantcast

Медия без
политическа реклама

Рекордите по заплата в F1 - от Джеки Стюарт до Макс Верстапен

В началото пилотите едва са взимали по $2500 за влизане в Топ 6 на състезания

13 Авг. 2023
ЕПА/БГНЕС
Първо Люис Хамилтън (вляво), а след него и Макс Верстапен (вдясно) успяха да си договорят заплата от $55 млн. на сезон

Формула 1 е един от най-скъпите спортове в света - отборите оперират с бюджети за стотици милиони, организаторите на състезания и ТВ компаниите плащат десетки милиони ежегодно, а главните действащи лица получават 8-цифрени заплати. 

Въпреки това топ пилотите не се превърнаха веднага в мултимилионери. В първите следвоенни шампионати никой не е взимал стабилна заплата, а хонорарите са зависели от успешните представяния.

Например Хосе-Фройлан Гонсалес (прието е аржентинецът да се смята за първия победител в историята на F1) през 50-те години е взимал по $2500 за влизане в топ 6, но половината от този хонарар е давал на механиците.

По-малко известните пилоти пък често са харчели свои спестявания и затова не е чудно, че дълго време гонките са били работа на финансово обезпечени джентълмени.

Но спортът започнал да става все по-организиран - в него активно навлизат спонсорите и с превръщането на болидите в подвижни рекламни пана, пилотите получават все повече пари.

Но не веднага, и не всички. И все пак - какви са били рекордите по заплата във Формула 1 през годините?

Пресмятанията се базират на оценъчни данни. Точните суми са известни на малцина и в повечето случаи оценките се базират на разкази на самите пилоти или на рейтингите на авторитетното списание "Форбс". Във фокуса е чистата заплата за един сезон, без да се отчитат допълнителните приходи - от спонсори или от лични контакти (изключение са случаите, когато цялата или част от годишната заплата се изплаща от спонсор).

Най-успешният пилот в F1 в началото на 70-те години - Джеки Стюарт, в най-добрите си години получава около $400 000 на сезон, а си е "доработвал" с участия в други състезания, с лични контакти и участие в рекламни акции.

"Имаше още "Формула 2", GT, "Индикар", сериите "Кан-Ам" - разказва трикратният шампион. - Защо увеличавахме риска, състезавайки се в куп други шампионати на супер мощни коли? За пари! Е, и за престиж. Просто пилотите не успяваха да изкарат много от състезанията за Гран при. Годишен договор във Формула 1 можеше да е за $56 000, за $80 000, понякога за 100-110 хиляди. Максимум! Даже контракт за $70 00 се считаше за отлична сделка. Но, ако заедно с това участваш в GT сериите за "Лотус", "Форд" или "Ферари" получаваш забележителни условия - подобен договор, плюс 50% от наградния фонд и можеше да добавиш още 50% към хонорара от бонуси. А пък в "Индикар" имаше още повече пари. Когато участвах в "Инди 500" водих в две обиколки, а 4 обиколки преди края бутало в двигателя ми се повреди. Ако това не беше станало, за един ден щях да изкарам $400 000".

 

Лауда първи заработва $1 млн.

Към края на 70-те години спонсорските пари във Формула 1 стават толкова много, че заплатите на пилотите надвишават $500 000. Преди шампионския сезон 1978 Марио Андрети се договаря с "Лотус" за $850 000. Но впоследствие америанецът разбира, че парите на Ники Лауда са повече.

Австриецът става първия в историята на F1 с годишна заплата $1 млн. Босът на "Брабъм" Бърни Екълстоун, ползвайки спонсорството на Parmalat се съгласява да плати толкова на двукратния към онзи момент шампион. А след две години Лауда удвоява исканията си.

"Казах: "2 млн. долара и нито цент по-малко" - пише австриецът в автобиографията си. - Бърни ме сметна за психо, за безумец. Помисли, че е шега, после се разсърди, но накрая се успокои и започна да ми говори като на болен кон. А аз само повтарях "2 милиона". Работата се проточи 4 месеца, но упорствах като магаре. Ситуацията обаче ме облагодетелстваше: бездарно пропилян предишен сезон, отслабващ интерес към състезанията и странният Бърни - финансовия гений, суперпреговарящият, човекът който правеше и невъзможното. Да надделея над него бе по-завладяващо от състезанията. Всичко се изостри към есента. Бърни се приближи към мен първо отпред, а после и изотзад, и каза само: "Да". В Италия, в Parmalat, договорът бе официално подписан. Но работата бе там, че по-важна беше победата над Бърни, не че 2 милиона щяха кой знае колко да ми подобрят положението. Преди това мислех, че толкова пари ще ме мотивират, но вместо това чувствах само разочарование".

Изстискал от Екълстоун такава гигантска заплата, Лауда изоставя Формула 1, но през 1982-ра се връща - вече в "Макларън" и започва да получава по $3 млн.

"Просто поисках по-голяма заплата от когото и да е в автомобилния спорт и след кратко мълчание ми изтъкнаха аргумента, че им е невъзможно да знаят дали след паузата ще съм достатъчно бърз. Отвърнах им: "Само рекламната ми стойност е за тези пари. За пилотирането искам $1".

Рекордите по заплати във Формула 1
Сезон Пилот Отбор Заплата
1973 Джеки Стюарт "Тирел" $400 000
1978 Ники Лауда "Брабъм" $1 млн.
1980 Ники Лауда "Брабъм" $2 млн.
1982 Ники Лауда "Макларън" $3 млн.
1986 Нелсон Пикет "Уилямс" $3.3 млн.
1988 Нелсон Пикет "Лотус" $4 млн.
1990 Ален Прост "Ферари" $6.5 млн.
1991 Аертон Сена "Макларън" $13 млн.
1993 Аертон Сена "Макларън" $16 млн.
1994 Аертон Сена "Уилямс" $20 млн.
1996 Михаел Шумахер "Ферари" $30 млн.
2002 Михаел Шумахер "Ферари" $32 млн.
2004 Михаел Шумахер "Ферари" $35 млн.
2005 Михаел Шумахер "Ферари" $42 млн.
2007 Кими Райконен "Ферари" $51 млн.
2021 Люис Хамилтън "Мерцедес" $55 млн.
2023 Макс Верстапен "Ред Бул" $55 млн.

 

В пика на кариерата си Сена взима два пъти повече от Прост

След Лауда най-добре платеният пилот за няколко години става неговият приятел Нелсон Пикет. В "Уилямс" през 1986-а бразилецат взима най-много пари, благодарение на "Хонда", а през 1988-а, в първия си сезон в "Лотус", поставя новия рекорд - $4 млн. (заплатата се плаща от тютюневия спонсор Camel). Парите за Пикет надвишават всички останали спонсорски постъпления в тима. Нещо повече - Нелсон има опция да изкара дори и $5 млн., ако стане шампион, но "Лотус" се проваля.

Това всъщност е ерата на Ален Прост и Айртон Сена, но те взимат по-малко пари и причината за това е Рон Денис. Босът на "Макларън" бе известен като един от най-неотстъпчивите и твърди преговарящи. През 1984-а той подписва с французина за смешните $200 000, а през 1988-а орязва исканията на бразилеца до $500 000, след теглене на чоп с монета (така Денис спестява за три години $1.5 млн.).

Финансовите рейтинги от онези години не се отличават с особена точност, по-добра информация идва от самите пилоти - от техните интервюта и книги. Така става ясно, че топ състезателите през 90-те години получават около 4-5 млн.долара, а за най-богат се счита Ален Прост - преминавайки от "Макларън" във "Ферари" той се договаря за $6.5 млн. 

Но само след година Сена подписва за по-впечатляваща сума. Говори тогавашният съотборник на бразилеца - Герхард Бергер: "Бях поразен от безпощадните му изисквания, но и от далновидността на твърденията му, които после станаха реалност. Пазаренето на Сена бе изкуство. В продължение на години той изправяше един срещу друг Рон Денис и Франк Уилямс. "Уилямс" бе на път към върха, но на отбора му липсваше съвършен пилот на нивото на Прост или Сена. Прост, малко или много, бе обвързан с "Ферари", а Сена искаше засега да остане в "Макларън" и затова използва срещу Денис алчността на Уиялмс.

Айртон ми каза: "Ще искам 40% повече от заплата на Прост". Възхитих му се и го поздравих. А на другата сутрин, по време на закуската, той ми каза: "Размислих, ще искам още 20% над тези 40%". "Невъзможно е", рекох му. "Ще видиш", отвърна ми той.

Преговорите се проточиха безкрайно, сигурно са били голямо мъчение за Рон Денис. Но Сена получи своята приказна сума. За него не беше важна просто тя, а фактът, че е двойно повече от заплатата на Прост. Заради това, в продължение на няколко седмици Денис бе в окаяно състояние - чудеше се откъде да намери толкова пари. Но на Сена, разбира се, не му пукаше".

 

$1 млн. на състезание

Заплатата на Сена през 1991 г. се оценява на невероятните $13 млн., но след два сезона бразилецът вдига летвата още по-високо. "Хонда" напуска F1, контрактът на бразилеца изтича през 1992-ра и той се заглежда в "Уилямс". За да бъде задържан трябват гигантски пари, които "Макларън" няма - на преговорите за подновяване на договора Рон Денис предлага "само" $5 млн.

"Добре тогава, ще участвам само в пет състезания и това е - отговаря Сена. - Ако след това се намерят още пари, ще обсъдим и следващи Гран при".

Така и става - за всеки старт бразилецът получава по $1 млн. Той дори настоява в договора да се включи особена клауза - парите да се превеждат по сметката му преди състезание, в противен случай има право да не стартира. 

Сена преминава в "Уилямс" не само заради гоненето на четвъртата титла, но и за $20 млн. Само че съдбата пожела друго и на 1 май 1994 г. великият шампион загина на пистата "Имола".

 

Криза след ерата на Шумахер 

"Постигнатото от Сена взривно повишаване на заплатите във Формула 1 беше истинско безумие. Това бяха скокове, чийто размер бе достигал само Ники Лауда, а след това и Михаел Шумахер", разказва пак Бергер.

През 1996-а Шумахер, с помощта на проницателния си мениджър Вили Вебер, преминава във "Ферари". Този ход е рисков, тъй като "скудерията" не е побеждавала в световния шампионат от 1979 г. Италианците отделят за новия си звезден пилот $30 млн. на сезон. Огромната сума става възможна благодарение на тютюневия спонсор на тима от Маранело.

Нарастването на заплатата на Шумахер продължава след титлата му - хонорарите се увеличават всеки сезон, а след 2004-а достигат невероятните $42 млн. Даже и в днешно време това са невъобразими пари за повечето пилоти. 

През 2007-а седемкратният шампион е заменен във "Ферари" от Кими Райконен, чийто мениджъри Стив и Дейв Робъртсън му издействат $51 млн. Но финландецът скоро трябва да се съгласи на съкращение: първо F1 се отказва от рекламите на тютюневи изделия (това довежда на намаление на общото ниво на заплатите), а след това идва и световната финансова криза, заради която се оттеглят много други спонсори и партньори.

 

Хамилтън и Верстапен - новите рекордьори

През вторта декада на века пилотите получават по 20-40 млн. долара и едва в началото на новото десетилетие Люис Хамилтън успява да подпише рекорден договор с "Мерцедес" за $55 млн. на сезон. През 2023-а същата заплата си издейства и Макс Верстапен в "Ред Бул".

Причините за новото повишаване на заплатите са тясно свързани с изменения бизнес модел на самата Формула 1 - продажбата на сериите на нов собственик - "Либърти Медиа", навлизането на американския пазар, привличането на нова аудитория, увеличаването на броя на състезанията, ръста на доходите и съкращението на разходите на самите отбори. Въпреки това все по-често в последните години се водят разговори за въвеждане на таван за заплатите в размер на $50 млн. на отбор. Така че става много вероятен сценарий, при който настоящите шампиони по пари да останат и последните финансови реордьори.

Ключови думи:

Формула 1

Още по темата