През януари петкратният олимпийски шампион по плуване Нейтън Ейдриън съобщи, че има рак на тестисите. Само половин година по-късно 30-годишният американец помогна на щафетата на САЩ да спечели световната титла на 4х100 метра на първенството в Куанджу (Кор). Това бе единственото състезание, за което Нейтън се класира от американските квалификации и то му донесе 9-а титла от световни първенства.
Историята на Ейдриън е вдъхновяващ пример за човешката воля. През декември 2018-а той почувствал дискомфорт в слабините, но отлагал отиването на преглед, защото се притеснявал. Болката обаче не отминавала. След време Нейтън имал планирано ваксиниране срещу грип. Когато отишъл за нея, разказал на лекаря и за дискомфорта. И след назначените прегледи чува диагнозата рак на тестисите.
"Животът прилича на 100 м кроул - минава така бързо и тежко, че невинаги виждаш дали някой те настига. От друга страна, ракът бе открит в ранен стадий, започнах лечението и прогнозата е добра. Ще се върна към тренировки във вода след няколко седмици, като целта е Токио 2020", написа в социалните мрежи Ейдриън през януари.
Нейтън е израснал в семейство на лекари, учил е медицина в Калифорнийския университет в Бъркли и е напълно наясно с важността на навременната диагностика. Но се е отнесъл лекомислено към здравето си. "Мъжете не ходят толкова често на лекар като жените. А при проблем с гениталиите се срамуват. Надявам се моят пример да е поука за останалите", казва Ейдриън сега.
Той вече има 323 000 последователи в Инстаграм, 165 000 в Туитър и 104 000 във Фейсбук, освен това има собствен сайт и канал в YouTube. Чрез тези медии той разказва на света всяка стъпка от лечението си, шегуваше се след операцията и повтаряше: "Не се бойте да ходите при лекарите. Те ще спасят живота ви!"
"Правя това, за да избавя мъжете от табуто на обсъждането на тяхното здраве. Разбрах, че често избягваме тези въпроси, игнорираме потенциалните тревожни симптоми и отлагаме ходенето при лекар. Както вече казах на семейството си, ще започна работа в здравеопазването по-рано, отколкото планирах", обяснява Нейтън.
Независимо от позитивната си настройка плувецът признава, че е бил близо до депресия: "Да чуеш тази диагноза, е много тежко. И това е една от причините да реша да правя всичко открито. Това не е нещо, което учиш в училище, чувстваш се сам и изолиран. Мнозина минават през това. След като излязох с моето съобщение, много хора ми писаха, защото не знаеха какво да правят."
Четири дни след признанието си в социалните мрежи Ейдриън претърпява втора операция - за премахване на части от лимфни възли. И този, и всички останали етапи от лечението си той показва на всички чрез интернет.
В края на 2018-а единственият проблем пред Ейдриън бе квалификацията за световното първенство в Куанджу. За първи път от 2008 г. той не успя да се класира за индивидуалните състезания, като успя да вземе квота само за щафетата на 4х100 метра - дисциплина, в която има два златни и 1 сребърен медал на последните три олимпиади. Но след вестта за рака този "проблем" минава на заден план.
Най-успешни за него са игрите в Лондон`12, където печели две титли - в смесената щафета и на кралските 100 м кроул, спечелени с 1 хилядна от секундата пред Джеймс Магнусен (Авл). В Рио`16 той взима още 4 отличия (от тях две златни в щафети). На световни първенства също има великолепна статистика - 8 златни, 3 сребърни и 2 бронзови медала.
Битката с болестта го принуди да остави за дълго тренировките. Последният път, в който е стоял толкова време без спортуване, е, когато е на 4 години. Но след втората операция почти веднага започва физиотерапия. В началото не му позволяват да вдига повече от 15 фунта (около 7 кг). "Вдигах по 10-15 фунта. Толкова тежи котаракът ми Аш", разказва Нейтън.
Първите упражнения били леки, но поддържащи тонуса на организма. Например повдигал е буркан със супа над главата си. По време на лечението плувецът отслабнал със 7 кг, но бързо си върнал теглото. Възникнал и друг проблем - от операциите му останали пет шева по корема. Затова и в началото той дори не е можел да ходи изправен по болничния коридор. Това довело дотам, че лявата част на тялото му станала по-слаба от дясната. След разрешението на лекарите да започне натоварвания той започва по негова си програма да товари повече лявата част - и във фитнеса, и в бита, като например си мие зъбите с лявата ръка или балансира само на ляв крак.
"Странно е усещането. Левият ми крак сега не е така взрѝвен като десния. Ще ми трябват 4 или 5 месеца, за да си възвърна баланса, но съм готов за това тази асиметрия да се задържи толкова дълго", признава тогава Нейтън.
Друг проблем се оказва психологията - без постоянните тренировки Ейдриън не знае какво да прави. Опитва да се занимава с ежедневни и често безполезни неща, само за да се чувства нормален. "Иначе просто щях да седя и да гледам по цели дни Netflix. Не се бях грижил достатъчно за тялото си и чувствах, че част от него ме предава. Това не трябваше да ми се случва - физическите упражнения и хранителният режим влияят добре на здравето. Но аз на 30 години имам рак - казва още плувецът. - Сега ми е необходимо да слушам психологически подкасти, за да заспя. Иначе главата ми се върти и ме застигат луди мисли. Имаше моменти, когато се събуждах и просто се разплаквах. Не говоря често за това, защото не ми харесва да си го спомням, но това не означава, че не е било, че човек не се тревожи за живота си."
В този труден период опора му е неговата съпруга Холи, с която сключва брак през септември 2018-а, а също семейството и колегите от Калифорнийския университет. Но също и бившият колоездач Ланс Армстронг и двукратният световен шампион по плуване Ерик Шанто, които имаха същия рак.
В началото на февруари Ейдриън се върна в тренировъчната зала, а две седмици по-късно - в басейна. Тренировките го отвличат донякъде от тревожните мисли какъв ще е резултатът от повторните изследвания.
"Сякаш Земята бе спряла. Част от мен много искаше да се върна към нормалния живот. Да плувам, да работя за скорост в басейна, да изпипвам техниката и тънкостите, да преодолявам последствията от двете операции - всичко това ме караше да се чувствам нормално и да не се тревожа толкова за рака", разкрива плувецът.
Заедно с тренировките той обучава и деца в рамките на програмата на федерацията по плуване на САЩ. Наскоро той и негов приятел придобиха школата по плуване, която запълваше времето му, в което не можеше да тренира пълноценно.
През април, когато Нейтън окончателно се завърна към тренировките, бяха готови и резултатите от изследванията - ракът бе отстъпил. Първият му старт след това бе на майския турнир в Блумингтън. На 100 метра Ейдриън завърши пети с време 49.83 сек., а на 50 метра бе трети с 22.22. Ако това бе квалификация за Токио 2020, той щеше да покрие нормативите на световната федерация FINA - съответно 50.49 и 23.19.
Но американските квалификации ще са след почти една година - в последната седмица на юни 2020-а. А дотогава Ейдрин Нейтън ще има възможност да се подготви още по-добре и да се бори за медали на четвърта олимпиада.
