В бокса разликата между триумфа и трагедията може да е само един удар, една секунда. Често това се забравя, но за съжаление нерядко хората в спорта трябва да търсят оправдания за смъртните случаи на ринга. В последните четири месеца четирима боксьори умряха след мачове. Последният бе Патрик Дей, който загуби с нокаут от Чарлс Конуел в мач в супер полусредна категория в Чикаго и почина от мозъчна травма четири дни по-късно. Преди това българинът Борис Станчов умря след мач в Албания, като бе съобщено, че причината е сърдечен проблем. През юли двама боксьори - Максим Дадашев (Рус) и Уго Алфредо Сантиян (Арж), починаха в рамките на три дни след травми, получени след мачове в Мериленд и Буенос Айрес.
"Може да кажеш: "Това е боксът", но е трудно да го оправдаеш. Това е тежка година за спорта", каза промоутърът на Антъни Джошуа - Еди Хърн.
Смъртните случаи на ринга са четири през 2019 г., но допълват дълъг списък - между 1890 г. и 2011 г. общо 1604 боксьори са намерили смъртта си в мачове. Това прави средно по 13 загинали на година. Веднага след инцидента с Дей се появиха традиционните в такива случаи призиви боксът да бъде забранен. "Колко още живота трябва да бъдат ненужно увредени или загубениQ преди този безсмислен спорт да бъде забранен?", заяви Питър Маккейб, директор на благотворителната организация Headway, занимаваща се с изследвания на мозъчните травми.
Макар и да звучи логично, забраната едва ли ще доведе до нещо положително. Боксът няма да изчезне, ако бъде забранен. Просто ще стане нелегален, а боксьорите, които така или иначе ще продължат да рискуват здравето си, няма да получават адекватната медицинска помощ, на която поне могат да разчитат сега.
Боксът далеч не е единственият опасен спорт. През 2009 г. Американската медицинска асоциация изчисли, че средно има по 0,13 смъртни случая на 1000 боксьори годишно. "Това е по-ниска или равна стойност на други опасни спортове, като колежанския американски футбол, мотоциклетизма, алпинизма и конния спорт", се казва в доклада.
Защитниците на бокса пък често посочват, че макар и да губи животи, този спорт спасява и много животи. Голяма част от боксьорите идват от бедните семейства, от гетата, а боксът е нещото, което ги дърпа от улицата. Хиляди боксьори са казвали, че без спорта са щели да завършат или мъртви, или в затвора. Много от звездите са разказвали за тежкия си живот преди това. Флойд Мейуедър е бил използван за щит от баща си, който го вдига срещу насочена към него пушка. Мани Пакиао спи по улиците и се бие за по 100 песо (2 долара), за да си осигури ориз. Оскар де ла Оя дълго време държи ламиниран купон за храна в портфейла си, за да си спомня как е израснал. Други успяват да се измъкнат от затвора или от улични банди, влизайки в залата.
През годините боксът взе някои мерки, за да предпази здравето на боксьорите. След смъртта на корееца Дук-ку Ким, който почина от травмите си 4 дни след мача с Рей Мансини през 1982 г., бе решено срещите за титли вече да са в 12 рунда, а не в 15, за да се намали рискът за мозъчни травми. През 90-те в някои държави, най-вече във Великобритания, бяха въведени задължителни медицински прегледи преди мач. Тези мерки дават известни резултати и смъртните случаи намаляха в сравнение с миналото.
Но боксът няма как да стане напълно безопасен спорт. Риск винаги ще има, когато целта е да удариш съперника си в главата и ако може, да го свалиш в нокаут. Истината обаче е, че боксът не прави достатъчно, за да предпази боксьорите. След смъртта на Дей Хърн призна, че има какво да се направи.
"Опитваме се да се развиваме, да направим спорта по-безопасен. Има толкова много неща, които можем да направим, особено в посока медицински прегледи. Според мен един от проблемите е честотата на мозъчните скенери. Един боксьор може да мине през скенер веднъж, но понякога прави няколко мача след това, без да е преминал скенер отново", каза промоутърът.
Във Великобритания всеки боксьор е задължен да мине веднъж на скенер и на ядрено-магнитен резонанс, както и да си направи пълни медицински изследвания. Според много специалисти това не е достатъчно и прегледите трябва да се правят по-често, като има призиви за ядрено-магнитен резонанс поне два пъти в годината. Друг от проблемите е честотата на мачовете и липсата на по-дълги медицински забрани след тежки битки. Само три месеца и половина преди фаталния мач с Конуел Дей бе в друг тежък двубой. Макар и да загуби по точки в 10 рунда от доминиканеца Карлос Адамес, Дей понесе много тежки удари в последните няколко рунда.
Друг голям проблем, според много специалисти, е свалянето на килограми и бързото им качване след това. Много от боксьорите са принудени да стигнат до екстремни мерки, за да влязат в категорията си. Много състезатели свалят по няколко килограма в дните преди мач чрез дехидратация, а след меренето на кантара, което обикновено е малко повече от 24 часа преди самата среща, връщат част от загубеното тегло чрез рехидратация. Експерти смятат, че процесът на бързо сваляне на килограми, съчетан с бързото им връщане след това, прави човек по-уязвим към мозъчни травми. Благодарение на това бързо сваляне и качване обаче редовно има боксьори, които в ежедневието си са в средна категория - 72 кг, а на ринга участват в полусредна - 66,6 кг.
Един от възможните варианти за решаване на този въпрос е кантарът да бъде в деня на мача. В момента само една от четирите големи организации в профибокса - международната боксова федерация (IBF), има правило, задължаващо боксьорите да се качат на кантар и в деня на мача, с уточнението, че всеки боксьор трябва да тежи максимум 4,5 кг над категорията си, за да бъде допуснат до срещата.
Друг проблем са ръкавиците. По време на спаринги боксьорите използват по-големи, по-меки ръкавици, за да не се стига до травми, но в самите мачове се бият с по-тънки. Има модели, направени с единствената цел съперника да бъде наранен възможно най-много.
"Целият напредък в производството на ръкавици е с цел да се търси по-голям шанс за нокаут, а не безопасността да е по-голяма. Ако някой сложи ръкавици от 10 унции сега и такива, одобрени преди пет години, едните ще се усещат като ръкавици за шофиране, а другите ще са като две възглавници, увити около ръцете", заяви журналистът Стив Бънс.
Каквито и мерки да се вземат обаче, смъртните случаи в бокса няма как да бъдат избегнати напълно. Попитан за смъртта на Дей, бившият шампион в тежка категория Тайсън Фюри каза: "Ние знаем в какво участваме, знаем риска. Той не е реалност, докато не стане нещо такова на някого. Страшно е. Аз влизам там (на ринга), аз съм в тежка категория, срещу хора с най-силните удари. Един от големите ми съперници е Дионтей Уайлдър, който е сред боксьорите с най-силен удар. Така че трябва да погледна на това сериозно и да се запитам: "Какво, ако бях аз?" Ужасни времена."
