facebook
twitter

Спорт

Алберт Попов - момчето, което живее втори живот

Няма да спра, докато не застана на първото място, зарече се скиорът
1434
ЕПА/БГНЕС
18 ноември 2018 г. - денят, в който Алберт Попов за първи път успя да финишира в старт за Световната купа, при това на 20-о място в слалома в Леви.

Датата е 17 ноември, но този път тя е една от най-тъжните в историята на българския спорт. В този есенен ден през 2015 г. микробус на българската федерация по ски изхвърчава от планинския път и се преобръща десетки пъти в тристаметрова пропаст край австрийския зимен курорт Зьолден. Зад волана е словенският треньор на националния ни отбор в алпийските дисциплини Драго Грубелник, а заедно с него пътуват българският му помощник Димитър Христов и 18-годишният талант Алберт Попов, прибиращи се от тренировка на глетчера Ретенбах.

Въпреки бързата намеса на спасителните екипи, шофьорът почива малко след като е настанен в интензивното отделение на болница край Гармиш-Партенкирхен (Гер). Двамата пътници като по чудо оцеляват след зловещата катастрофа и са хоспитализирани в тежко, но стабилно състояние. Грубелник загива само на 39 години, Христов е на командно дишане в Мурнау (Гер), а Попов лежи в Инсбрук (Ав) с тежки травми в краката, гръбначния стълб, гръдния кош и лицевите кости. Ден по-късно Алберт претърпява две операции на най-сериозните фрактури - в десния глезен и лявата скула, която заради счупването притиска очния нерв.

"В болницата лежах на кревата и не знаех какво ми има. Имаше го притеснението дали изобщо ще мога отново да карам ски. При мен проблемът беше с гърба. Сега се опитвам да живея втори живот и да го живея максимално. Сам успях да го преодолея този тежък момент", спомня си днес Алберт Попов - новата звезда на българските ски. А по всичко изглежда, и на световните.

По ирония на съдбата

 

"вторият живот" на Алберт започна точно три години след спешните операции в Инсбрук

 

На 18 ноември 2018 г. софиянецът сензационно се класира на 20-о място в слалома за Световната купа в Леви (Фин). До този ден Попов никога не беше завършвал дори в първия манш на старт от веригата за Кристалния глобус в алпийските дисциплини.

В разстояние на по-малко от три месеца от тогава 21-годишният състезател непрекъснато подобрява представянето си и вече може да се похвали с още едно влизане в Топ 20 - 16-и в Мадона ди Кампильо (Ит) през декември, и две в Топ 10 - 9-и в Кицбюел (Ав) и 6-и в Шладминг (Ав) през януари, все в своята коронна дисциплина - слалома.

Дебютът на българина сред най-добрите десет в белия керван разчувства близките на Драго Грубелник и те публикуваха емоционално съобщение във Фейсбук страницата, която поддържат в негова памет: "Ако не знаете, момчето, което зае деветото място в Кицбюел, е Алберт Попов. Той преживя катастрофата, в която загина Драго. Алберт, знай, че той те подкрепя от небето и сега се радва, че е дал поне частица за твоя успех!"

Последвалото ново рекордно постижение на Попов пък бе първото класиране на български скиор в Топ 6 на старт за Световната купа след Петър Попангелов през 1985 г. - легендата на българските ски е и единствения наш скиор, който има победа в най-престижната верига. Поне засега.

"Мечтая за първото място. То винаги ми е в главата, винаги ме тормози. Докато не застана на първото място, няма да се спра. Давам най-доброто от себе си, винаги карам за медал. Чувствам се супер, усещам, че това е моето място. Не се притеснявам,

 

сред тези конкуренти се чувствам жив и съм готов за нови успехи

 

Към мен винаги е имало очаквания. Моите цели са високи, така че ги следвам и... каквото стане", надъхва се Попов.

Началото за Алберт е поставено там, където започват ски емоциите за повечето софийски деца, изкушени в зимните спортове - край хижа "Алеко" на Витоша. Роденият на 8 август 1997 г. малчуган се качва в планината още ненавършил 3-годишна възраст през зимата на 2000 г. По онова време хлапето е същински пожар за родители и треньори - разказват се истории как покрай обичайните детски лудории малкият Аби веднъж скача от покрива на хижата, а няколко пъти се опитва да я подпали, слава богу, неуспешно.

"Искахме да заобича планината и природата. Изключително палав беше. От малък е динамит - потвърждава и основният двигател в кариерата на Алберт - неговата майка Мартина Попова, бивша състезателка алпийка от несъществуващата вече школа на ЦСКА. - От една страна, спомените ми са много приятни заради страхотното му детство. Много съм горда и щастлива. От друга, винаги ще ме тормози мисълта за катастрофата. Бях изключително притеснена как Аби ще приеме случилото се. Той се държа много мъжки и здраво стъпил на земята. Единственото лошо е, че не можем да върнем Драго. Благодаря на господ, че запази Алберт жив и той успя да се възстанови на 100%. Със сигурност живее втори живот. В пъзела една фигурка да липсва, той не може да бъде сглобен и съм благодарна на всички, които участват в този пъзел."

Именно на Витоша се пресичат пътищата на Алберт Попов и дългогодишния му личен треньор Ивайло Борисов от клуб "Мотен". В детските години на момчето двамата са почти непрекъснато заедно, като освен зимните занимания по пистите, наставникът провежда и летни уроци по сърф.

Талантът на софиянеца е забележителен и той е изпратен да учи в спортно училище в Австрия. Успехите му не закъсняват и

 

българчето започва да побеждава австрийските деца на ски,

 

което обаче се оказва проблем за местните специалисти. За да го решат без много шум, точно когато Попов трябва да мине в следващото ниво на обучение, директорите на школата обявяват година с нулев прием за чужденци и Алберт е принуден да се прибере в родината си. Това обаче не отклонява младежа кой знае колко от пътя и той продължава да следва посоката си.

"Когато преминаваш от юноши при мъже, не е лесна стъпка и много мои колеги се отказват. Там не можеш да влезеш като победител, там правиш едно класиране, което в началото те смазва. Но трябва да свикнеш и да продължиш", обяснява по-късно философията си скиорът.

Сега за Алберт Попов предстои участие на световното първенство в Оре (Шв). Това ще е неговият трети шампионат на планетата след Вейл/Бийвър Крийк `15 и Санкт Мориц `17 и самият той вярва, че днес е най-близо до сбъдване на една от детските си мечти.

"Като малък майка ми все ме викаше да гледаме ски по телевизията, а аз ѝ казвах - един ден ще видиш, като стана световен шампион! Тогава беше и на шега, но все пак съм вярвал. За да постигнеш една цел, зад нея се крият много неща - тренировки, постоянство... Аз винаги съм искал да бъда победител. Знам, че един ден ще стане. Има и 10% късмет, трябва да е твоят ден. Дано и за световното тези 10% да са на моя страна. В добра форма съм. Стискайте палци!"

Все още няма коментари

Още

Държавата е дотирала с 1 млн. лв. Световната купа по ски в Банско

22.02.2019

2387 11
Шифрин изравни вечния рекорд по победи за един сезон

21.02.2019

152
Хиршер не изключва край на кариерата си след сезона

19.02.2019

77

Влез или се регистрирай за да коментираш

×