Quantcast
Забранено в Китай | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Забранено в Китай

От години Холивуд тихомълком полага усилия да спечели благоразположението на комунистическата цензура, за да може да показва филмите си
автор
Сп. Нюзуик
2 235
 снимка: Парамаунт
Якето на Том Круз в "Топ гън" през 1986 г. - тогава важно е американското знаме...

За Холивуд Китай е източник както на големи възможности, така и на големи проблеми. Възможностите идват от факта, че той представлява един огромен филмов пазар, според очакванията - скоро и най-големият в света. Проблемите идват от това, че ако западни продуценти искат да покажат или да направят филм в Китай, те трябва първо да преминат през армия от бюрократи, които решават какво може да гледа китайската публика. Имената им са подходящо оруелиански: Държавна комисия по етническите въпроси, Държавна администрация по религиозни въпроси, Отдел за публичност на Централният комитет на Китайската комунистическа партия, Министерство на държавната сигурност и безопасност. Тяхната работа е не само да се уверят, че Китай винаги е показан в благоприятна светлина, но и че определени теми никога не се споменават, като основни измежду тях са трите „Т“: Тайван, Тибет, Тянанмън. 

Холивуд обикновено дискретно се съобразява с това, откакто Китай сериозно започна да се отваря за западния филмов бизнес през 90-те. Миналото лято "Парамаунт" пусна трейлър на „Топ Гън: Маверик“, продължение на хита от 1986 г., в копродукция с китайския интернет гигант ТенСент. (Първоначално беше предвидено филмът да излезе по кината през юни, но пандемията го отложи.) В един от кадрите Том Круз, вече на средна възраст, облича нещо подобно на кафявото кожено яке, което носеше в първия филм. През 1986-а якето има нашивки от военноморски учения със знамената на Тайван, който се отдели от континентален Китай през 1949 г., и Япония, най-горчивият регионален съперник на Китай. В новия трейлър якето изглежда същото, но знамената са изчезнали. 

Тази пролет консерваторите в Конгреса на САЩ предложиха закон, който да накаже американските продуценти, ако цензурират своите филми, за да удовлетворят Пекин. Веществено доказателство А? Якето на Том Круз. Както попита републиканецът от Тексас, Тед Круз, в Сената: „Какво послание изпраща това, че Маверик, една американска икона, очевидно се страхува от китайските комунисти?“

 

Зашеметяващ потенциал

 

Преди коронавирусът да порази киносалоните по целия свят, през 2021 г. Китай беше на път да се превърне в най-големия филмов пазар на планетата, с 11,2 милиарда долара боксофис постъпления в сравнение с 10,9 милиарда долара за САЩ. В края на 2019 г. Китай е имал 69 000 киноекрана в сравнение с едва 9700 година по-рано - според The People's Daily, рупорът на управляващата в страната комунистическа партия. 

Холивуд се стреми към приходи от Китай още от 1971 г., когато президентът Ричард Никсън слага край на двугодишното търговско ембарго и позволява на студиата да предоставят правото на пускане на филмите им в Китай, обикновено за около 20 000 долара на филм. Една символична такса, но алтернативата е била лентите да бъдат обект на войнстващо пиратство и студиата да не получат нищо. До края на 90-те Китай допуска по няколко американски филми в Китай всяка година на базата на споделени приходи - включително хитове като „Беглецът", „Форест Гъмп“ и „Цар лъв“. Но доларите за Холивуд са все още малко.

След постигането на споразумение през 2012 г., Китай вече пуска по 34 чуждестранни филма годишно и студиата получават 25% от боксофиса, като останалите отиват за китайски компании, включително притежаваните от правителството „Китай Филм Груп“ и „Хуаксия Филм Дистрибюшън Ко“. Но източници от киноиндустрията съобщават, че 34 е по-скоро долна граница, отколкото таван, особено откак студиата могат да правят копродукции с китайски компании и да избегнат класифицирането на техния филм като „чуждестранен“.

„Въпреки че студиата не получават толкова голям дял от боксофис печалбите в Китай, колкото получават у дома или в други страни, потенциалът за растеж е зашеметяващ и си струва риска“, казва Джеф Бок, старши анализатор в холивудската компания за данни „Икзибитър Рилейшънс Ко“. Джейми Чен от шанхайската инвестиционна компания „Търд Бридж Рисърч“, е съгласен с това, посочвайки, че макар китайската филмова индустрия да произвежда около 1000 филма годишно, само около 400 от тях са считани за достатъчно добри, за да стигнат до киносалоните. Дори преди COVID-19 „процентът свободни места в китайските кина беше огромен", казва Чен. Това оставя голяма празнина, която американските студиа да запълнят - ако са готови да сътрудничат.

Тези, които не го правят, отдавна

 

имат примера на Ричард Гиър

 

На "Оскарите" през 1993 г. Гиър, по това време близо до върха на славата си, протестира срещу „ужасяващата“ китайска окупация на Тибет. Тази негова позиция сериозно увреди кариерата му. През 2017 г. Гиър казва: „Наскоро имах случай, в който един човек заяви, че не могат да финансират филм с мен, защото това ще разстрои китайците“. По същия начин се говори, че ролята на Брад Пит във филма „Седем години в Тибет“ от 1997 г. за известно време го поставя в списъка със "забранени" актьори, въпреки че през 2013 г. е позволена премиерата на „Z-та световна война ” в Хонконг.

Според Джери Молън, който е продуцирал няколко филма на Стивън Спилбърг, включително „Списъкът на Шиндлер“, често намесите са за маловажни неща. „За да получат нещо, китайците искат всичко“, казва той. „Понякога това е актьор или сцени, заснети в Китай. Това не означава, че трябва да показвате Шанхай, Пекин и Великата китайска стена в целия им блясък, но никога не можете да ги покажете в лоша светлина.“ 

За „Железният човек 3“ на Дисни от 2013 г. държавната Китайска филмова група иска определена сцена да бъде заснета на една от новите й снимачни площадки в Пекин. Продуцентът Крис Фентън - по това време президент на пекинската DMG Entertainment Motion Picture Group - я описва така: „Подовете бяха направени от дефектни, напукани тухли, които бавно се разпадаха на прах, докато екипът и оборудването се местеха над тях. Тухлите изкашляха все повече и повече прах до момента, когато всички ние трябваше да носим маски, за да дишаме.“ В крайна сметка повечето от безнадеждно мъгливите заснети кадри са неизползваеми.

Китайско изискване за копродукции с чужденци е да има само една версия за световните екрани, което реално позволява на китайските цензори да решават и

 

какво може да гледа международната публика

 

Понякога изискването може да бъде заобиколено с финес. За „Железният човек 3“ от 2013 г. "Дисни" успява да успокои Пекин, като добавя няколко китайски актьори и продукти към филма само за версията, пусната в Китай. През същата година обаче е пуснат зомби апокалипсис трилърът с участието на Брад Пит „Z-та световна война“. В романа на Макс Брукс учените и лекарите смятат, че пандемията от немъртви канибали започва в Китай. Във филма това не се споменава. "Парамаунт" отрича, че сцена, в която Китай се обсъжда като вероятен източник на зомбитата, е била заснета и после изрязана, след като китайските власти са настояли.

Сред големите студиа "Дисни" има най-голям успех в правенето на бизнес с Китай. Компанията успешно си партнира с правителството за своите тематични паркове в Шанхай и Хонг Конг, като дори заменя свои атракциони по настояване на властите. Миналата година филмът на студиото „Отмъстителите: Краят“ стана най-печелившият филм в историята, като донесе 2,8 млрд. долара в световен мащаб; 614 милиона, или около 22%, дойдоха от Китай. Така че компанията имаше големи надежди за своята нова игрална версия на "Мулан", базирана на китайската фолклорна история за млада жена, която се представя за мъж, за да заеме мястото на болния си баща в армията.

Когато миналата година беше пуснат онлайн трейлър на филма, той беше гледан от 52 милиона души в Китай през първите 24 часа. Но в разгара на растящите репресии в Хонконг актрисата Лиу Ифей, която е в ролята на главната героиня, публикува туит с подкрепата си за хонконгската полиция. Реакцията беше бърза и шумна и постави началото на кампания филмът да бъде бойкотиран след пускането му по кината. След туитовете на Лиу Туитър замрази около 1000 акаунта с хаштага  #SupportMulan, казвайки, че това са китайски държавни програми, предназначени да подкопаят „легитимността и политическите позиции на протестното движение“.

Междувременно някои режисьори надигат глас в протест. Като член на журито по време на Международния филмов фестивал в Пекин през 2014 г., Оливър Стоун казва, че три пъти е опитал и не е успял да осъществи копродукции с китайски филмови компании поради намеса от страна на властите. Един от проектите е бил адаптация на мемоара „Червена азалия“ от Анчи Мин, любовна история за лесбийки по време на Културната революция от 60-те. Китайските цензори забраняват връзки между представители на един и същ пол. 20th Century Fox оряза всички препратки към хомосексуалността на Фреди Меркюри от китайските копия на своя хит от 2019 г. „Бохемска рапсодия“. 

Миналата година Китай блокира „Имало едно време … в Холивуд“ на Куентин Тарантино заради начина на представяне на китайската легенда на бойните изкуства Брус Лий. Във филма Лий е представен като надут самохвалко, с когото каскадьорът Клиф Бут (изигран от Брад Пит) се сбива, като уменията им са наравно. Семейството на Лий не хареса това, също както и Пекин, който настоя сцената да бъде изрязана от филма. Тарантино, един от редките режисьори, които умеят да отстояват своите виждания, отказа. 

Ако

 

играта на котка и мишка между Холивуд и Китай

 

досега се играеше най-вече в офиси и монтажни зали, сега вече тя започва да се премества на една много по-шумна арена. На 21 май сенатор Тед Круз вкара законопроект, наречен SCRIPT (The Stopping Censorship, Restoring Integrity, Protecting Talkies Act). Той ще отреже помощта, която студията получават от Министерството на отбраната, ако цензурират филми, за да угодят на китайците.

Круз, един от тримата американски конгресмени, обявени за персони нон грата от китайските власти, казва, че законопроектът му е „пробуждане“ за Холивуд. Според него продуцентите трябва да бъдат принудени „да избират между помощта, от която се нуждаят от американското правителство, и парите, които искат от китайския филмов пазар“. Холивуд не приема много сериозно законопроекта му. 

Представителят на Уисконсин в Конгреса, републиканецът Майк Галахър, пък лобира американските студиа да разкриват информация за минаването на техните филми – на всеки етап, от сценарий до завършване – през китайска цензура. Ярък пример за това как Холивуд се съобразява с Китай, разказва Галахър пред "Нюзуик", е римейкът на „Червена зора“ от 2012 г. Когато основните снимки приключили, филмът бил за група провинциални американски тийнейджъри, които се борят срещу нашествие от Китай. В етапа на постпродукция MGM и "Сони" дигитално го променят така, че нашествието да идва от Северна Корея. 

„На Холивуд предстои да взима трудни решения между финансовите резултати и ценностите, които представлява“, казва Галахър. „Холивуд със сигурност няма резерви относно това да поучава американската публика и няма недостиг на филми, представящи Америка като зла, лоша и расистка. Но изглежда е от грешната страна, когато става въпрос за Китай, който води една идеологическа война.“ Същата идеологическа битка Съветският съюз води и загуби, когато се опита да забрани западните филми, музика, книги и идеи по време на Студената война. Китайците научиха важен урок от този провал и решиха да не забраняват западната култура. Вместо това те работят усилено – и в по-голямата част успешно – да я копродуцират.

(със съкращения)

 

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Китайската икономика се връща на нивото от преди коронакризата

19.10.2020

1651 20
Отново става "твърде лично" за Лиъм Нийсън
“Тенет“ - в надпревара с времето

Коментари

Моите5стотинки

съветските и руските филми са без лимит по китайските кина но авторските права на голяма част от тях са собственост на сони (навремето за жълти стотинки изкупили киноархивите) и за тях има ограничен достъп.

Влез или се регистрирай за да коментираш