Медия без
политическа реклама

За градската десница дойде 10 ноември

ПП-ДБ е изправена пред драматичен прелом и ако не работи усилено да го преодолее, просто ще изчезне

Сегашните лидери на дясното изглеждат неспособни да го направят успешна политическа сила.
БГНЕС
Сегашните лидери на дясното изглеждат неспособни да го направят успешна политическа сила.

Нещо е дълбоко сбъркано в градската десница. Току-що ПП-ДБ претърпя ужасно поражение. Дясното обединение загуби над 300 хиляди гласа в сравнение с предните парламентарни избори година по-рано. И всичко, което получихме като обяснение досега, е едно бодряшко видео, в което Кирил Петков заканително обявява: "За всички пораженчески гласове, които се чуват навън, искаме да кажем – гледайте реванша!" Все едно говори за игра на тенис на маса в квартала, а не за национален провал.

Размерите на загубата е трудно дори да се осмислят.  На практика резултатът на ПП-ДБ е съизмерим с получените само от ДБ 302 хиляди гласа през април 2021 г. Сякаш последните 3 години от историята на градската десница са били изтрити. Това беше време на възход, трупане на обществено доверие и политически капитал, а сега се усеща така, сякаш това въобще не се е случвало. Всичко постигнато беше пропиляно. И даже няма кой да каже на избирателите на ПП-ДБ – прощавайте, издънихме се.


А издънката е колосална.

 

И толкова цялостна, че човек да се чуди откъде да започне. Хайде, например, от предизборната кампания. Месеци наред десните лидери повтарят едно и също – 80 процента от хората не харесват страната, такава, каквато ГЕРБ и ДПС я направиха. Така е. Ама това не означава, че тези 80 процента ще гласуват за ПП-ДБ, само защото те обещават промяна. Та тези хора слушат цял живот подобни обещания! И трудно ще се развълнуват, само защото сега им ги пробутват в нова опаковка.

Но има нещо по-важно – за мнозинството българи, въпреки че са се нагледали на какво ли не, политиката все още има морално измерение, а даденото обещание има тежест. Затова, когато кажеш – никога с Бойко и Пеевски, и после направиш правителство с ГЕРБ и мнозинство с ДПС, а месец-два преди изборите се отречеш и от едното, и от другото, хората започват да клатят глави и да си казват – не заслужават много доверие тези момчета от ПП-ДБ.

Тогава идва моментът да се поиска прошка от избирателите. Да кажеш – съжаляваме, но

 

Борисов и Пеевски ни преметнаха,

 

не се получиха нещата така, както ги мислехме и планирахме. Хората ще те разберат.

Вместо това през цялата кампания слушахме шефовете на ПП (колегите им от ДБ доста усърдно се бяха покрили) да разказват из страната една и съща нелепа историйка – как те тарикатски са преметнали ГЕРБ и ДПС да направят десните реформи, ама Борисов и Пеевски усетили, че властта им се изплъзва, ударили балтията на кабинета „Денков-Габриел“ и откарали страната на избори (това даже е само едната версия, другата е, че ПП-ДБ направили завоя към избори, когато ГЕРБ и ДПС спрели реформите). Колко души биха повярвали на това? Едва ли са всички, дето ПП-ДБ ги търсеше, за да правят заедно промяната? По всичко изглежда, че те презрително са изплюли кукичката.

За капак на всичко, когато стана ясно, че предстои загуба, всичко, което чухме от ПП-ДБ, беше, че не успели да обяснят добре на хората успехите си. Е, сериозно ли? Значи, те са върхът, ама стоят толкова високо над другите, че те не забелязват къде са успели да се изкачат! И всичко, което трябва да направят, е да викат по-силно от върха, барем онези долу ги забележат и отчетат къде са стигнали?!?
 

Направо е смайващо колко заблудени могат да бъдат политиците!

 

Тук трябва да се направи специална бележка за съпредседателя на ДБ Христо Иванов. Той не само единствен сред десните лидери досега подаде оставка, но и намери време и желание да обясни пространно какво и защо е сторил. Какво обаче заяви? Казва, че диалогът с Борисов и Пеевски е бил единственият изход от политическата криза – добре, може би е така. Казва, че двамата големци от ГЕРБ и ДПС са взривили общото управление – вероятно, има резон. Накрая обаче забъбри, както винаги прави, за съдебна власт, служби и регулатори. И за нищо друго! Добре, това ли са реформите? За хората промяната означава и по-висок стандарт на живот, по-евтино и по-качествено здравеопазване и образование, по-чиста околна среда и по-хубави градски квартали. Христо Иванов обаче едно си знае и едно си бае – съдебна власт, служби и регулатори! Чудно ли е тогава, че толкова хора се хващат на приказките на Борисов, че ПП-ДБ се интересуват само от подялба на постове?

Добре,

 

станалото – станало, въпросът е – от тук накъде?

 

Българската политика се нуждае от десница – от политическа сила, която е категорично продемократична, проевропейска и силно критична към корумпираното статукво в България. В настоящия си вид обаче десницата не носи полза никому. Точно обратното, тя нанася щети, защото реално отблъсва хората от каузите, които твърди, че защитава. Който не вярва, че е така, да погледне отново изборните резултати.

Освен това, сегашните лидери на дясното изглеждат неспособни да го направят успешна политическа сила. Последното изисква дълга, усилена и тежка работа – по създаване на партийни организации, събиране на доверие и изграждане на лоялен и непрекъснато растящ корпус от избиратели. Водачите на ПП-ДБ обаче изглежда смятат за достатъчно да направят ударна кампания няколко месеца преди изборите и колкото избиратели съберат, толкова.
 

Това не е рецепта за победа, а за поражение.

 

Отново, изборните резултати са очевидни в това отношение.

В политически план нещата са ясни – твърдо настрана от Борисов и Пеевски. Че засега ролята на ПП-ДБ е само като опозиция – това е единственото, което водачите им схванаха правилно. Сътрудничество с ГЕРБ и ДПС ще разсипе съвсем каквото е останало от градското дясно. Нека си спомнят какво стана с Реформаторския блок – първо, общо правителство с Борисов, а след това 4 години извън парламента.

Нека политиците вдясно да погледнат на това, което се случи, като на време на драматичен прелом за тяхната формация. Нещо като 10 ноември, само че за градската десница. Политическият живот очевидно се променя – мнозинството от избиратели се отдръпват, новите медийни и социални технологии имат неочакван политически ефект, а парламентът става достъпен за малки и странни политически образувания. В такова време десницата трябва да работи усилено да се промени – или просто ще изчезне.

Последвайте ни и в google news бутон

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?