Последните дни на всяко управление са трескави и хаотични, но изненадата превърна финала на четворната коалиция в особено голяма бъркотия. Измежду разприте, декларациите, изслушванията и подслушванията в края на 47-ото Народно събрание реда си чакаха и куп социално важни решения. Някои от тях успяха да се промушат сред "важни" приоритети като хазарта например, други не успяха, трети бяха приети само за сведение. Тяхното естество е такова, че в следващите седмици политици от всякакъв цвят вероятно ще си приписват заслуги за свършеното. Но потърпевшите ще си блъскат главите къде са пропагандираните им придобивки. За някои от тях даже не трябва да съжаляваме – свършеното в 12 без 5 често оправдава всички поговорки за бързата работа.

Болничен за върнато от училище дете

Случайно или не, няколко правителства и народни събрания проспиваха по време на пандемията една неяснота в законите, която създаде доста главоболия на родителите – полага ли се болничен за здраво дете, върнато от училище поради карантина. Текстовете са категорични само за здрави деца, върнати от детска градина, и много лични лекари отказваха болничен в такива случаи за по-големите деца, въпреки че имаше становища и от МЗ, и от НОИ в обратна посока.

Неяснотата принуди много родители да изхабят платения си отпуск и да ползват неплатен. Вместо проблемът да бъде решен, както е редно – чрез законови промени и социалното осигуряване, – ГЕРБ започнаха да плащат извънредни помощи на тези семейства.

В началото на май депутати от управляващата коалиция най-сетне се заеха да отстранят този проблем. Но не предвидиха 12,8 млн. лв., за да влезе в сила промяната веднага. Парите уж щяха да бъдат отпуснати с актуализацията, но и това не стана. И така влизането в сила на закона остана за януари 2023 г. Дали тогава ще имаме още пандемия и колко сериозна ще е тя, никой не знае. Но едно е сигурно – след 15 септември родителите пак ще треперят дали ще върнат ученика у дома и как ще се справят с гледането му.

Социални помощи от миналата ера

Краткото управление на четворната коалиция безспорно нямаше шанс да започне реформи поради съзвездието от кризи, които ни сполетяха в началото на годината. Затова, когато социалното министерство представи промени в Закона за социално подпомагане, това беше по-скоро изненада. Тези промени не бяха така необходимото преосмисляне на социалната система, но все пак имаха един исторически елемент – смяна на базата за подпомагане от абсурдно ниския гарантиран минимален доход (75 лв. на месец) с линията на бедност (413 лв. на месец).

Наливането на пари без реформи в една допотопна система е прийом на всяко управление. В случая България се мъчи да имитира дейност пред Брюксел, откъдето всяка година ни критикуват за неадекватните мерки срещу бедността. Законът обаче така и не видя бял свят, макар че в края на май все пак стигна до Народното събрание. Депутатите вероятно решиха, че няма смисъл да се занимават с нещо, което и без политическите кризи бе планирано за 2023 г.

При това положение в следващите критични месеци инфлацията ще се бори така, както политиците предпочитат – на парче. Предишното правителство увеличи със 100 лв. енергийните помощи (за предстоящия сезон сумата е 623,55 лв., с близо 20% повече в сравнение с миналата зима), като се очаква повече хора да ги получават – от досегашните 261 000 на около 310 000 души. Това увеличение ще струва 31 млн. лв., които са осигурени в бюджета. За всичко друго правилата остават по старому и ще се равняват, както и досега, по онези абсурдно ниски 75 лв.

Къде са високите заплати в здравеопазването

Първи август мина и замина, но увеличението на заплатите в здравеопазването си остана въпрос на желание. Правителството на Кирил Петков бе решено този път да гарантира минимални нива на заплащане от 2000 лв. за лекар, 1500 лв. за медицинска сестра и 910 лв. за санитар. Заложените условия бяха невъзможни за изпълнение и очаквано бяха отменени от съда. Сега Българският лекарски съюз твърди, че много болници са постигнали новите нива, но конкретни данни липсват.

"Всъщност основната битка е за това, да се запази сегашната структура на заплащане с ниска основна заплата и високо ДМС. Както се заплаща на работещите в ресторант. Но ние не приемаме оценката за този високоспециализиран труд да се оценява с бакшиш", коментира депутатът от ПП Антон Тонев. Как да увеличим заплатите със 100% при 10% ръст на бюджета, контрираха болниците. Напрежението в сектора след края на лудите пандемични месеци продължава – с нови и нови проблеми, които задължително се въртят около заплащането, а служебният кабинет е решен да започне и дискусията за следващата година.

Реформа в кръводаряването, но друг път

Има още един законопроект в аналогична ситуация на този за социалното подпомагане. В края на май група депутати от управляващата тогава коалиция предложиха промени, с които да се въведат ваучери за кръводарители на стойност 50% от дневното трудово възнаграждение, изчислено въз основа на средната заплата за страната. Това по данни към март означаваше 41,70 лв. Сумата не беше кой знае каква, реформи в закона липсваха, но въпреки това и този разход не намери място в актуализацията, поради което бе с отложено влизане в сила от 2023 г. В крайна сметка промяната си остана на ниво проект и само предизвика дебат, който за кратко набра емоции, но бързо отшумя.

Въвеждането на доплащане за кръводаряване бе критикувано от неправителствения сектор. "Предложенията са повърхностни и козметични и няма да решат проблемите с ширещата се търговия с кръв у нас", смята Стефка Попова-Лазарова, председател на Българската асоциация за доброволно кръводаряване. По думите й, при наличие на интерес, рискът да се скрият противопоказания, за да се вземе заплащане, е огромен. "В същото време държавата е абдикирала от отговорността си да насърчава и популяризира кръводаряването, а системата е обрасла с всякакви незаконни практики, които негласно се толерират, например бележките, които се искат от кръвните центрове, за да се изпрати кръв на болниците", обяснява Попова.

Този закон ще е при вас до 30 минути!

47-ото Народно събрание превърна в практика една рядко използвана парламентарна възможност – приемането на законови изменения с две четения в пленарната зала наведнъж. По този начин бяха приети няколко законопроекта със значение за хиляди хора.

Въпреки че от април бе ясно, че много хора ще останат на 1 юли без инвалидни пенсии и други придобивки заради изтекли решения на ТЕЛК в пандемията, въпросът бе решен на самия 1 юли, като това отне няколко минути. До лишаване от права не се стигна, но бъркотията изправи на нокти хиляди българи с увреждания и техните близки.

По същия начин бе регламентиран и бащинският отпуск, който трябваше да се въведе от 1 август. Промените в някои от най-важните социални закони – Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване – минаха за осем минути през пленарната зала в предпоследния работен ден преди влизането им в сила. Тук поне имаше щастлива развръзка – скромните разходи за това европейско изискване за по-добро съвместяване на личния и служебния живот се оказаха вече предвидени в бюджета.